Гега (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гега)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гега
Панорамна гледка на село Гега
Панорамна гледка на село Гега
Общи данни
Население 228 души[1] (15 юни 2020 г.)
14,3 души/km²
Землище 15 772 km²
Надм. височина 700 m
Пощ. код 2882
Тел. код 074204
МПС код Е
ЕКАТТЕ 14581
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Гега в Общомедия

Гѐга е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гега се намира в планината Огражден, близо до границата със Северна Македония. Разположено е на около 700 m надморска височина. На 900 m източно от селото тече река Градешница. Климатът е преходно-средиземноморски. Селото е един от удобните изходни пунктове за високите части на Огражден и най-високият ѝ връх на българска територия – Билска чука (1644 m).

На името на селото е именуван нос Гега (Gega Point) на остров Астролабия, Антарктида.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че селото е основано от преселници от Беровско в началото на XIX век.[3] През 1870 година е изградена черквата „Успение Богородично“ (паметник на културата).[4]

До 1947 година Гега е част и център на село Игуменец, съставено от 12 планински махали в Огражден, впоследствие обособени като села. В периода 1946 – 1956 година в Гега се заселват жителите на махалата Водениците, която тогава е обезлюдена.[5] В 1959 година към Гега са присъединени махалите Долни край и Учкунци.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на махала Гегова от село Егуменец се състои от 672 българи екзархисти. В махалата има 1 начално българско училище с 1 учител и 24 ученици.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Гега са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Гоце Делчев“
  • Основно училище „Антон Попов“ (предишно име „Св. св. Кирил и Методий“), закрито

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Поповата къща, родна къща на Антон Попов, бивш музей, паметник на културата
  • Църква „Успение Богородично
  • Параклис „Възнесение Господне“, 2005 година, в началото на селото.
  • Чуриловски манастир, на 2 km между Гега и село Чурилово. Възстановен е през 1858 година на мястото по-рано съществувал манастир, както личи от фермана за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 април 1857 година от султан Абдул Меджид. Строен и изографисан от майстори от Дебърската школа.[8] Към манастира е съществувало килийно училище (по-късно новобългарско), чиято сграда е запазена.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 15 август – събор по случай Успение Богородично
  • 6 май, Гергьовден – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. Георги
  • 29 юни – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. апостоли Петър и Павел
  • 20 юли – курбан на параклиса „Възнесение Господне“ за празника на св. Илия
  • 8 септември – събор на манастира „Св. Георги“ за празника Рождество Богородично

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гега
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Попов (1915 – 1942), български журналист и поет
  • Flag of Bulgaria.svg Благородна Божинова (1925 – 2000), българска общественичка, концлагеристка
  • Flag of Bulgaria.svg Златин Ангелски (около 1837 – 1914), български възрожденски деец
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Николов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Попов (Попстоянов) (около 1850 – 1904), български революционер, войвода на ВМОК
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 15-а щипска дружина, безследно изчезнал на 23 юни 1913 г.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Попов (1889 – 1922), български учител и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Серафим Костадинов Попов, български учител, завършил Сярското педагогическо училище в 1909 г., преподавал в Коларово през учебната 1912/1913 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Серафим Райчев, загинал в Унгария през 1945 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Попгеоргиев (1889 – безследно изчезнал през октомври 1944), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 4-та рота, 14-а воденска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Свещеник Георги Попстоянов (? – 1916), македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев[13]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Gega Point.
  3. Енциклопедия България, т. 2, стр. 34
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 187.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 154.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  8. Даутов, Николай. Игуменският (Чуриловски, Геговски) манастир. // Български турист (14). 12 юни 2009. Посетен на 13 декември 2020 г.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 503.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 670.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 293.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 575.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 584.
     Портал „Македония“         Портал „Македония