Гега (село)
| Гега | |
 Панорамна гледка на село Гега | |
  Гега  Гега | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 141 души[1] (31 декември 2024 г.) 8,94 души/km² |
| Землище | 15,772 km² |
| Надм. височина | 700 m |
| Пощ. код | 2882 |
| Тел. код | 074204 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 14581 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Гега в Общомедия | |
Гѐга е село в Югозападна България, община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Гега се намира на около 63 km южно от областния център град Благоевград и 18 km запад-северозападно от общинския център град Петрич. Разположено е в югоизточните склонове на планината Огражден, върху стръмен терен с преобладаващ наклон на изток, към течащата на около 800 – 900 m от селото и около 200 – 250 m по-ниско от него река Градешница (срещана и като Кукурахцевска река). Надморската височина в центъра на селото пред сградата на кметството е около 750 m. Климатът е континентално-средиземноморски. Почвите са преобладаващо ранкери и лесивирани.[2][3]
Общинският път, минаващ през Гега, води на север през селата Чурилово и Кукурахцево до село Баскалци, а на юг след разклон (за село Долна Крушица) – през село Боровичене до село Струмешница и връзка в него с третокласния републикански път III-198, който на запад води до ГКПП Златарево – Ново село и границата със Северна Македония, а на изток през село Първомай към град Петрич.
Землището на село Гега граничи със землищата на: село Чурилово на север; селата Кукурахцево и Зойчене на североизток; село Долене на изток; село Кладенци на югоизток; село Струмешница на югоизток (граничен участък около 0,3 km); село Боровичене на юг; село Долна Крушица на югозапад. На запад землището на село Гега граничи със Северна Македония.[4]
Етническият състав на населението на село Гега по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 238 | 100 |
| Българи | 235 | 98,74 |
| Турци | 0 | 0 |
| Цигани | ... | ... |
| Други | ... | ... |
| Не се самоопределят | ... | ... |
| Не отговорили | 1 | 0,42 |
Към 15 юни 2025 г. в село Гега има регистрирани: 191 души по постоянен адрес; 184 души по настоящ адрес; 163 души по постоянен и настоящ адрес в същото населено място.[6]
Числеността на населението на село Гега по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:[7]
|  |
Селото е един от удобните изходни пунктове към високите части на планината Огражден и най-високия ѝ връх на българска територия – Билска чука (1644 m).
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война, по Берлинския договор 1878 г. тогавашната махала Гега (село Гега) остава в Османската империя; върната е на България по Букурещкия мирен договор от 1913 г.[2] От 01.01.1960 г. махалите Долни край и Учкунци са закрити и присъединени към махала Гега[8], която от 23.04.1960 г. е призната за село Гега.[9]
Предполага се, че селото е основано от преселници от Беровско в началото на XIX век.[10][2] През 1870 г. е изградена църквата „Успение Богородично“ (паметник на културата).[11]
До 1947 г. Гега е част и център на село Игуменец, съставено от 12 планински махали в Огражден[12], впоследствие обособени като села. В периода 1946 – 1956 г. в Гега се заселват жителите на махалата Водениците, която тогава е обезлюдена.[13] В 1959 г. към Гега са присъединени махалите Долни край и Учкунци.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 г. християнското население на махала Гегова от село Егуменец се състои от 672 българи екзархисти. В махалата има едно начално българско училище с един учител и 24 ученици.[14]
При избухването на Балканската война в 1912 г. 5 души от Гега са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Гега към 2025 г. е център на кметство Гега.[16][17]
- Читалище „Гоце Делчев“
- Основно училище „Антон Попов“ (предишно име „Св. св. Кирил и Методий“), закрито
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Поповата къща, родна къща на Антон Попов, бивш музей, паметник на културата
- Църква „Успение Богородично“
- Параклис „Възнесение Господне“, 2005 година, в началото на селото.
- Чуриловски манастир, на 2 km между Гега и село Чурилово. Възстановен е през 1858 година на мястото по-рано съществувал манастир, както личи от фермана за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 април 1857 година от султан Абдул Меджид. Строен и изографисан от майстори от Дебърската школа.[18] Към манастира е съществувало килийно училище (по-късно новобългарско), чиято сграда е запазена.
- Изгледи от село Гега
Манастирът „Свети Георги“ близо до Гега
Църквата „Успение Богородично“
Параклисът „Възнесение Господне“
Поповата къща
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- 15 август – събор по случай Успение Богородично
- 6 май, Гергьовден – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. Георги
- 29 юни – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. апостоли Петър и Павел
- 20 юли – курбан на параклиса „Възнесение Господне“ за празника на св. Илия
- 8 септември – събор на манастира „Св. Георги“ за празника Рождество Богородично
Други
[редактиране | редактиране на кода]На името на селото е именуван нос Гега (Gega Point) на остров Астролабия, Антарктида.[19]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Гега
Антон Попов (1915 – 1942), български журналист и поет- Благородна Божинова (1925 – 2000), българска общественичка, концлагеристка
- Златин Ангелски (около 1837 – 1914), български възрожденски деец
- Иван Николов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[20]
- Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[21]
- Костадин Попов (Попстоянов) (около 1850 – 1904), български революционер, войвода на ВМОК
- Никола Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 15-а щипска дружина, безследно изчезнал на 23 юни 1913 г.[22]
- Никола Попов (1889 – 1922), български учител и революционер
- Серафим Костадинов Попов, български учител, завършил Сярското педагогическо училище в 1909 г., преподавал в Коларово през учебната 1912/1913 г.
- Серафим Райчев, загинал в Унгария през 1945 г.
- Стефан Попгеоргиев (1889 – безследно изчезнал през октомври 1944), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 4-та рота, 14-а воденска дружина[23]
- Свещеник Георги Попстоянов (? – 1916), македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев[24]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- 1 2 3 Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1514, Гега. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
- ↑ Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов. „Плитки почви (Lertosols). Подтип ранкери (Umbric.Leptosols)“. Лесивирани почви (Luvisols). Справка към 24.08.2025.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 24 август 2025. (на английски)
- ↑ Таблица на адресно регистрираните по постоянен и по настоящ адрес лица, област Благоевград, община Петрич. Село Гега. Справка към 24.08.2025.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Гега, общ. Петрич, обл. Благоевград. Справка към 24.08.2025.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справки > Приемниците, предшествениците, източниците на едно населено място > с. Гега, общ. Петрич, обл. Благоевград.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справки > Промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място. Село Гега.
- ↑ Енциклопедия България, т. 2, стр. 34
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 187.
- ↑ Национален статистически институт. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декемврий 1934, стр. 41 (59). Област София. 8. Околия Петрич. 1. Община Долене, махали Баскалци, Боравичени, Водениците (Воденицата), Гега, Горчево, Долни-край, Зойчене, Кукурахцово, Мечково, Робово, Учкунци и Чурилово – съставляващи село Игуменец. Всяка от съставните махали е преброявана като отделно населено място.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Гега.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Благоевград, кметство Гега.
- ↑ Даутов, Николай. Игуменският (Чуриловски, Геговски) манастир // Български турист (14). 12 юни 2009. Посетен на 13 декември 2020 г.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Gega Point.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 503.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 670.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 293.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 575.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 584.
| ||||||||
