Стойко Бакалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойко Бакалов
български революционер

Роден
1872 г.
Починал
1928 г. (56 г.)

Етносбългари
Стойко Бакалов в Общомедия

Стойко (Стойчо) К. Бакалов, известен като Бакалчето, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и мелнишки войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бакалов е роден в 1872 година в Игуменец, Петричко, в Османската империя, днес в България. Завършва II клас[1] и става учител в родното си село. Тук е посветен в делото на ВМОРО и е избран за неин легален ръководител.[2] През 1900 година излиза в нелегалност и води чета в Петричко и Мелнишко.[3]

Четата на Стойко Бакалов, 10 юли 1905 година
Стойко Бакалов (втори отляво-надясно) с четници

През 1901 година заради злоупотреба с комитетски средства е осъден на смърт от Серския окръжен революционен комитет и минава на страната на ВМОК, като привлича за каузата на Върховния комитет и Дончо Златков. Според Христо Силянов, Бакалов се нарежда сред най-важните „пионери на върховизма оттатък границата“.[4] Участва в Горноджумайското въстание през 1902 година. По време на въстанието на 28 септември 1902 година е един от ръководителите на сражението в местността Черната скала при село Барбарево, Струмишко.[5]

След Младотурската революция в 1908 година е учител в Кръстилци, Петричко.

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Дончо Златков, а по-късно в 14 воденска дружина.[1]

При разцеплението във ВМРО застава на страната на крилото на Александър Протогеров. Убит е през 1928 година край Чуричени, Петричко.[6][7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  2. Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ; съобщава Л. Милетичъ. София, Печатница П. Глушковъ, 1927, поредица „Материали за историята на македонското освободително движение“, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, Книга VII (текст), стр. 133.
  3. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 45.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 160.
  5. Тараков, Тодор. „Нов документ за революционното движение в Петричко след Берлинския конгрес“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2010, стр. 119.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 15.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 38.