Стойко Бакалов

Стойко Бакалов
	Стойко Бакалов
български революционер
Роден	1872 г. Игуменец, Османска империя
Починал	1928 г. (56 г.) Чуричени, Царство България
	Стойко Бакалов в Общомедия

Стойко (Стойчо) К. Бакалов, известен като Бакалчето, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и мелнишки войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Бакалов е роден в 1872 година в Игуменец, Петричко, в Османската империя, днес в България. Завършва II клас^[1] и става учител в родното си село. Тук е посветен в делото на ВМОРО и е избран за неин легален ръководител.^[2] През 1900 година излиза в нелегалност и води чета в Петричко и Мелнишко.^[3]

През 1901 година заради злоупотреба с комитетски средства е осъден на смърт от Серския окръжен революционен комитет и минава на страната на ВМОК, като привлича за каузата на Върховния комитет и Дончо Златков. Според Христо Силянов, Бакалов се нарежда сред най-важните „пионери на върховизма оттатък границата“.^[4] Участва в Горноджумайското въстание през 1902 година. По време на въстанието на 28 септември 1902 година е един от ръководителите на сражението в местността Черната скала при село Барбарево, Струмишко.^[5]

След Младотурската революция в 1908 година е учител в Кръстилци, Петричко.

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Дончо Златков, а по-късно в 14 воденска дружина.^[1]

При разцеплението във ВМРО застава на страната на крилото на Александър Протогеров. Убит е през 1928 година край Чуричени, Петричко.^[6]^[7]

Бележки

↑ ^а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
↑ Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ; съобщава Л. Милетичъ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.. София, Печатница П. Глушковъ, 1927, поредица „Материали за историята на македонското освободително движение“, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, Книга VII (текст), стр. 133.
↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 45.
↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.
↑ Тараков, Тодор. „Нов документ за революционното движение в Петричко след Берлинския конгрес“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2010, стр. 119.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 15.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 38.

[moo.76-1] а ^б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.

[2] Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ; съобщава Л. Милетичъ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.. София, Печатница П. Глушковъ, 1927, поредица „Материали за историята на македонското освободително движение“, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, Книга VII (текст), стр. 133.

[3] Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 45.

[4] Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 160.

[5] Тараков, Тодор. „Нов документ за революционното движение в Петричко след Берлинския конгрес“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2010, стр. 119.

[6] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 15.

[7] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 38.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]