Стойко Бакалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойко Бакалов
български революционер

Роден
Починал
1928 г. (56 г.)
Стойко Бакалов в Общомедия

Стойко (Стойчо) Бакалов, известен като Бакалчето, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и мелнишки войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бакалов е роден в 1872 година в Игуменец, Петричко, в Османската империя, днес в България. Завършва II клас[1] и става учител в родното си село. Тук е посветен в делото на ВМОРО и е избран за неин легален ръководител.[2] През 1900 година излиза в нелегалност и води чета в Петричко и Мелнишко.[3]

През 1901 година заради злоупотреба с комитетски средства е осъден на смърт от Серския окръжен революционен комитет и минава на страната на ВМОК, като привлича за каузата на Върховния комитет и Дончо Златков. Според Христо Силянов, Бакалов се нарежда сред най-важните „пионери на върховизма оттатък границата“.[4] Участва в Горноджумайското въстание през 1902 година. По време на въстанието на 28 септември 1902 година е един от ръководителите на сражението в местността Черната скала при село Барбарево, Струмишко.[5]

След Младотурската революция в 1908 година е учител в Кръстилци, Петричко.

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Дончо Златков, а по-късно в 14 воденска дружина.[1]

При разцеплението във ВМРО застава на страната на крилото на Александър Протогеров. Убит е през 1928 година край Чуричени, Петричко.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  2. Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ; съобщава Л. Милетичъ. София, Печатница П. Глушковъ, 1927, поредица "Материали за историята на македонското освободително движение", Издава "Македонскиятъ Наученъ Институтъ", Книга VII (текст), стр. 133.
  3. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 45.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том I, София, 1933, стр. 160.
  5. Тараков, Тодор. „Нов документ за революционното движение в Петричко след Берлинския конгрес“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2010, стр. 119.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 15.
     Портал „Македония“         Портал „Македония