Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Юрий Гагарин“

Обсерватория „Юрий Гагарин“
	Обсерватория „Юрий Гагарин“
	Обсерваторията на сградата на ГПЧЕ „Ромен Ролан“
	Местоположение в Стара Загора
Информация
Местоположение	Стара Загора
Основана	1961 г.

Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Юрий Гагарин“ в Стара Загора официално е открита на 26 февруари 1961 г. Това е първата по рода си астрономическа обсерватория за астрономическо образование, наблюдения на ниво астрономи-любители, за популяризация на асрономията и космонавтиката сред младите хора и цялото общество. Предистория: В София е основано Българско астронавтическо дружество. Негов председател от 1957 г. до смъртта си през 1979 г. е роденият на 11 юли 1898 г. в Стара Загора академик Никола Бонев. Завършил физика в Софийски университет, той специализира астрономия в Сорбоната в Париж. Ръководител е на Катедра Астрономия в Софийски университет от 1928 до 1966 г. От 1999 година е Почетен гражданин на Стара Загора. Първият клон на Българското астронавтическо дружество извън София е в Стара Загора към аероклуба на ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната). На 13 март 1960 г. със съдействието на професор Никола Бонев тогава, местни ентусиасти и активни дейци в ДОСО е основана секция Астронавтика. Неин ръководител е Бончо Кънчев Бонев, роден на 4 май 1917 г. в с. Малка Верея, дългогодишен сътрудник на ДОСО, радиолюбител и конструктор на първите радиоприемници в Стара Загора, ръководител на секцията по ракетомоделизъм. Бончо Бонев е ръководител на Старозагорската обсерватория до пенсионирането си през 1984 г. Той способства за възникването на народни обсерватории в началото на 60-те години на миналия век в Димитровград, Варна, Белоградчик. По-късно – в Ямбол, Смолян, Габрово. Работи за тяхното развитие и снабдяване с уреди и телескопи. Специализира астрономия в СУ и разработва звездна карта, съобразена с географското място на България, с практическо ръководство към нея за боравене с небесни координати. Тя се използва масово досега. Първоначално в трите основни дейности на секция Астронавтика - астрономия, ракетна техника и радиотелемеханика, се включват учащи се, инженери, технически кадри, любители на небесните явления от всички възрасти. Броят им само за първата година е над 800! А занятията се водят в няколко тавански стаи в бившето Първо средно училище, сега ГПЧЕ „Ромен Ролан”. Уж временно решение, но останало постоянно. Започва строителство на нови тавански помещения с доброволния труд на любителите-астрономи. Набавят се необходимите съоръжения за обсерваторията. Построена е кръгла астрономическа кула с въртящ се купол, в която е 15-см телескоп и квадратна кула с плосък покрив с 8-см рефрактор със слънчев екран, чрез който се фиксират слънчевите петна. Обсерваторията вече разполага с фотолаборатория и богата за времето библиотека. Разполага със специални фотокамери, часовници, хронометри; бинокли, астрономически тръби АТ-1 за наблюдение на изкуствени спътници.

В обсерваторията се извършва системна наблюдателна и научна дейност от 2-3 щатни специалисти и поколения астрономи-любители предимно ученици от горните класове на средното училище. Освен астрономическите обекти и явления като слънчеви и лунни затъмнения, слънчева активност, променливи звезди, метеорни потоци, обединяващи усилията на многобройните астрономи-любители и малцината професионалисти, от основаването на народните обсерватории се провеждат наблюдения на изкуствени спътници на Земята (ИСЗ). Още през м. юни 1961 г. по решение на Академията на науките тогава на СССР и секция Астрономия при БАН, към обсерваторията е открита първата провинциална станция за наблюдение на ИСЗ с кодов № 1102. За началник на станцията е назначен ръководителя на обсерваторията Б. Бонев. Тази станция бе първата в системата на научните наблюдения на ИСЗ, в която наблюдателната работа се извършва изключително от доброволни сътрудници средношколци, курсисти при обсерваторията, които се обучават в 3-годишни курсове и получават диплом за астроном-любител. През 1965 г. на 5 км северно от гр. Стара Загора, след необходимите проучвания, започва изграждането на нова сграда за научна и учебна работа в обсерваторията. Към основната сграда с необходимите работни кабинети, апаратна, лаборатория и др. е построена и кула с диаметър 5 м за доставения от заводите “Цайс”, ГДР телескоп рафрактор Куде 200/3000 и въртящ се купол.Така се изгражда модерна астрономическа обсерватория, отговаряща на съвременните изисквания. От 1968 г. ръководството на обсерваторията се поема от н.с. Митко Гогошев. Семейство Цветана и Митко Гогошеви с двамата си малки сина идват по разпределение на работа в Старозагорската обсерватория след завършване на астрономия в СУ през 1966. Известно време живеят и работят в таванските стаи на обсерваторията в града, а след построяването на обсерваторията на Втория баир живеят и работят там. През 1974 г. Община Стара Загора отказва финансиране на Народната обсерватория и прави опит да я направи научно звено към ЦЛКИ – Централна лаборатория за космически изследвания или т.н. Базова астрономическа обсерватория, заела базата на Втория баир и преминала към БАН с директор Митко Гогошев. Бончо Бонев защитава образователния и популяризаторски характер на Народната обсерватория и остава завеждащ на Обсерваторията в града. През 1977 г. със средства от бюджета на Стара Загора от Пловдивския панаир се купува планетариум тип ZKP-2 на заводите “Карл Цайс”, Йена. На 3 ноември 1978 г. официално се открива Народна астрономическа обсерватория вече с Планетариум (НАОП) „Юрий Гагарин”. С официалното откриване на Планетариума „възкръсва” и народната обсерватория, но като институция в системата на Министерството на образованието. Планетариумите са уреди, които имитират звездното небе, видимото му въртене от изток на запад – изгреви и залези на Слънцето и звездите; наличието на планети сред звездите и техните странни движения на фона на звездите; към тях има проектори на Слънчевата система с действителното движението на планетите около Слънцето; проектор за комета и метеорен поток. Поставени в зали с куполовиден таван, тези уреди са забележителна небесна атракция, влизаща право в душите на посетителите.Новият демонстрационен уред - планетариумът се превръща в една от забележителностите на Стара Загора. Върху 6-метровия висящ купол в звездната зала се проектира цялото небе с неговото въртене и красота. Електронно-програмното устройство на планетариума показва всяко явление на небето с голяма точност. Дори при облачно време и през деня тук можеше да се наблюдава движението на планетите сред звездите от 1950г. до 2030г., както и цялото небе – това, което се вижда от нашето местоположение на Земята и недостъпните при реални условия за нас най-южни съзвездия, а също: лунните фази, видимото преместване на Луната нощ след нощ на фона на звездите, появата на комета, падане на метеори, променлива звезда. Планетариумът тип ZKP-2 у нас бе единственият тогава в страната и трети в Европа (след ГДР и Полша) по технически възможности и компактност на подкуполната зала. По ефективен начин бяха решени проблемите за светлината и акустиката. Хиляди групи ученици от града и страната посетиха демострациите и тематиките по учебната програма в средния курс на българското училище, много граждани и гости на страната се възползваха от атракцията на звездното небе и обзорните музикално-поетични програми на Планетариума, разработвани постоянно от малцината специалисти на щат. 26 юни 1994 г. пожар унищожава звездната зала с планетариума и голяма част от сградният фонд на Обсерваторията.Сградата бързо е възстановена, но вече без „сърцето”, без магията на звездната зала... Само за година базата е възстановена изцяло по нов проект и снабдена с уреди, мебели, диапозитиви, видеозаписи, книги и справочници - дарения от другите обсерватории в страната, местните училища и институции. На 4-ти октомври 1995 година НАО(без Планетариум) е открита официално за пореден път.

През 1974 година с решение на Министерски съвет обсерваторията на Аязмото става Базова астрономическа обсерватория към Централната лаборатория за космически изследвания (ЦЛКИ) на БАН с директор Митко Гогошев. Там се изработва космическа техника, а по-късно е построен Ситуационен център за получаване и обработка на данни от изкуствени спътници на Земята. В тази база работят основно два екипа старозагорски учени: към Института по астрономия и към Института за космически изследвания при БАН. Сега е само този към ИКИТ – Институт за космически изследвания и технологии към БАН с директор на филиала от 2012г Алексей Стоев. Обсерваторията остана без директор, само с един специалист. Започва прелюдията за обезличаване на Обсерваторията. На 27 юни 2013 г. без всякакво разгласяване и обсъждане като точка Втора на заседание 23 на Общинския съвет са внесени промени в структурата на Общинската администрация за обединяване на звената на извънучилищни дейности Младежки дом, Народна астрономическа обсерватория и Общински детски център в звено Център за наука, култура и изкуство от 1 юли 2013 г. Борбата за самостоятелен статут на Астрономическата обсерватория в Стара Загора не престава. През 2016 г. бе обнародван нов Закон за предучилищно и училищно образование- обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015, в сила от 01.08.2016 г. В него най-после бе намерено място на Астрономическите обсерватории. На 27.07.2017 новият статут на Обсерваторията бе гласуван единодушно от Общинки съвет Стара Загора. Сега е Център за подкрепа за личностно развитие – Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ . Община Стара Загора е първостепеннен разпоредител на средствата на делегирания бюджет, превеждан от МОН. Самостоятелността на Обсерваторията вече е гарантирана. На длъжността директор на половин бройка е назначен пак Алексей Стоев, който остава и директор на ИКИТ – клон Стара Загора към БАН. ЦПЛР-Астрономическа обсерватория "Юрий Гагарин" вече като образователна институция позволи да се закупи уред планетариум от цифров тип по проект на обновяване на материалната база на планетариумите в България на МОН. Започна преобразуване на част от помещенията на Обсерваторията за купол на планетариума и на 14 декември 2023 г. е официалното откриване на цифровия планетариум в Стара Загора, а към абреатурата се отново се добавя П - Планетариум.

^[1] дописала историята на ЦПЛР- НАОП "ЮрийГагарин" Стара Загора - Надя Кискинова част от бившия щат на Обсерваторията.