Кралимаркови следи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кралимарковите следи)

Кралимарковите следи са цяла една голяма група мегалитни паметници свързана в българския фолклор и митология с епическия герой Крали Марко. Т.нар. „топоси“, които носят името на митологичния герой датират още от дълбока древност – „Марковите камъни“ се отнасят към тракийската древност и много често в легендите свързани с тях, личат антични следи, които връзки са убедително доказани от интердисциплинарни изследвания в българската историческа наука.[1][2]

Мегалитните паметници свързани с епическия герой най-често носят названия като „Марков камък“, „Маркова скала“, „Маркова стъпка“, където се наблюдават изкуствено изсечени вдлъбнатини, които народната памет е съхранила като – „краката на Крали Марко“, ръцете на героя или отпечатък от стъпките на коня му. Народните предания и легенди за тези паметници най-често обясняват как тези следи са се съхранили или появили върху камъка, свързвайки ги главно с героичните подвизи на героя или само с неговото присъствие. В цялата българска етническа територия са запезени топонимите Марков камък, Маркова стъпка, Маркова могила. Досегашните проучвания на българските археолози и етнолози доказват, и то по убедителен начин, че т.нар. Крали-Маркови камъни представляват древнотракийски мегалитни светилища.[3][4]

Научни изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Проф.Иван Венедиков разглежда Кралимарковите камъни като материален артефакт от мегалитни светилища ползвани от древните траки, като подчертава, че легендите свързани с тях може да е наследство от древния мит, съхранен от българския фолклор.[5] Между 2000 и 2009 г. проф.Васил Марков и неговия екип провеждат поредица от комплексни проучвания на терен, чийто обект на анализ са именно следите от Крали Марко в българския народен героичен епос и връзката им със скалноизсечените мегалитни паметници. В научните си търсения проф. Марков се базира на изследванията на Евгени Тодоров „Български народен героичен епос“ и „Български юнашки епос“ (под редакцията на Цветана Романска). Марков разделя мегалитните паметници свързани с легендите за Крали Марко на две групи:

  • пазещи отпечатъка от стъпката на юнака/сестра му/жена му/конят или кучето му
  • хвърлените от Марко/сестра му/жена му камъни, върху които най-често присъства изсечен отпечатък от ръка

Местностите, носещи името Марков камък обхващаща ниските части на Средна гора северно и маркират своеобразна дъга започваща от с.Паничери, продължаваща към билото на планината на запад към землището на с.Красново, като на север разпространението на топонима достига землището на с.Богдан. В рамките на този свещен път могат да се включат повече от осем местности, сред които Марков камък, Малки Маркови камъни, Големи Маркови камъни и Маркова могила. Тази концентрация на топоними, свързана с Крали Марко, не е случайна и почти напълно припокрива култовата територия около т.нар. „Свещен път“, включващ култовите градежи и светилища на територията на Средна гора. В пределите на всички местности, носещи името на Крали Марко, се откриват фрагменти от тракийски керамични съдове, датирани най-общо през І хил. пр. Хр. Някои от местностите, какъвто е случаят северно от с. Паничери и Марков камък по пътя за Кози грамади, са в близост и дори интегрирани в могилни некрополи. Според типологията на проф. Васил Марков за Марковите камъни, тези култови съоръжения по южните склонове на Средна гора спадат към една основна група. Това е групата на камъните, върху които митологичният герой е ходил заедно със съпътващия го персонаж – сестра му, конят или кучето му.

Интересна подробност е, че в много от случаите скалите, носещи името на Марко на територията на Средна гора, са места, където са концентрирани мълнии по време на буря. Твърде е вероятно по тази причина зад образа на Крали Марко в Средна гора да се е криел и тракийски гръмовержец (Атонският Зевс, гетският Гибелезис и Зевс Сбелсурд) – божество на урагана и природните сили. Марковите камъни в Средна гора в своето разположение достигат и билото на Стара планина. Според доц.Иван Христов присъствието на Крали Марко по „високото“ и „ниското“ обозначава подвластната територия на героя. Това, апоред христов много напомня и за ритуалните обхождания на границите на държавата, извършвана в древността от тракийските царе. Христов допуска, че скалите, носещи името на Марко, са светилища на фолклорния наследник на тракийските владетели, контролирали изследваната територия пред две хиляди и четиристотин години.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Теодоров, Е. „Български народен героичен епос“, София, Издателство Народна просвета, 1981
  2. Колектив, Фол, Ал.(ред.) „Мегалити в Тракия“ Том III, София, Наука и изкуство, 1982
  3. Фол, Ал. Политическа история на траките. София, 1972
  4. Марков, В. Следите на бога. Благоевград., 2002.
  5. Венедиков, Ив. „Раждането на боговете“, София, ИК „Агрес“, 1992
  6. Христов, Ив., "Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V средата на IV в. пр. Хр." София, 2010, стр.115–134.