Бузово кале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бузово кале
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.567° с. ш. 25.367° и. д.
Бузово кале
Местоположение в България
Страна Флаг на България България
област Стара Загора
Община Казанлък
Археология
Вид крепост
Епоха Ранно средновековие

Бузово кале или Бузова крепост е ранновизантийска крепост, разположена по северните склонове на Сърнена Средна гора. В древността крепостта се е намирала на пътя между Крън и Боруй, контролирала е долината на река Тунджа и е предпазвала Казанлъшкото поле от атаки от юг.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Бузовото кале се намира на юг от град Казанлък по склоновете на Средна гора, на 2 км югоизточно от село Бузовград. В северозападна посока се намира село Бузовград, взело името от крепостта. В непосредствена близост се намира древен мегалит, вероятно част от по-голямо култово съоръжение на тракийските племена, населявали района.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта се намира на 566 метра н.в., има форма на неправилен четириъгълник и е обграждала пространство от 17 декара. Крепостните стени днес са разрушени почти напълно. Само на някои места личат останки от стената с височина до 3 – 3,5 м. Зидарията е от ломени камъни, споени с бял хоросан, смесен с парчета от тухли. От западната страна на крепостта стената е двойна. Южната стена е усилена с бойни кули. В най-високата част личат стени на наблюдателна кула, а в източната част има разкопани основи на сгради. На кота 566 също се е издигала кула. От нея са запазени руини с височина 3,50 м. Кулата е свързана с вътрешната западна стена. Към река Тунджа се е спускал подземен ходник за водоснабдяване. Крепостта е съществувала още през ранновизантийско време.

В района са откривани монети от Константин Велики и части от ранно-византийска керамика (тънкостенна, сиво-черна V – VІ век. и от Второто българско царство – ХІІ – ХІV в.).[2]

Легенда за превземането на крепостта от турците[редактиране | редактиране на кода]

Според една легенда в периода на османската инвазия по българските земи крепостта също бива обсадена. Населението от околността се скрило в нея, а обсадата продължила 7 месеца. Управител на крепостта бил Буз войвода. Седем месеца крепостта отбивала османските атаки, докато турското командване не прехвърлило от Албания Али паша. Той успял да плени едно дете и научил къде е изходът на тунела, чрез който защитниците на крепостта се снабдявали с вода и храна. Гладът и жаждата сломили хората на Буз войвода. Войводата наредил скришом през нощта хората да напуснат крепостта и да се изтеглят в Средна гора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стоев, А., Мъглова, П., Йотова, Д., „Мегалитният паметник край с. Бузовград, община Казанлък – Вратата на Богинята“, В: „Известия на Старозагорския исторически музей“, т. 3, Ст. Загора, 2008 г., 127-139.
  2. bulgariancastles.com, Бузово