Благо Прангов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Благо Прангов
Роден 1 септември 1933
Професия поет
Националност Флаг на България България

Благо Иванов Прангов е български поет и писател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1933 година в разложкото село Бачево. Завършва гимназия в Разлог, а след това българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Работил като учител. Отговорен редактор е на поетичното приложение на вестник „Вяра“. Завежда отдел „Култура и образование“ на вестник „Пиринско дело“. Член е на Съюза на българските писатели.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Кръговрати“ (1980),
  • „Пукнатини“ (1990),
  • „Същинското ми име“ (1994),
  • „Голосек“ (1995),
  • „Пирински писмовник“ (1996),
  • „Предел“ (1997),
  • „Глина“ (1998),
  • „Просека към слънцето“ (2003),
  • „С душа на трепетлика“ (2008),
  • „Между снега и цъфтежа“ (публицистика, 2008),
  • „В цедилката на трите хълма. Чуто. Видяно. Преживяно.“ (документални разкази за Бачево, 2009).[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Благо Прангов. // Литературен свят. Посетен на 2015-10-12.
     Портал „Македония“         Портал „Македония