Стоян Божов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Стоян Божов
български революционер

Роден
Починал
Научна дейност
Област Етнография
Стоян Божов в Общомедия

Стоян Димитров Божов (Стоян Попдимитров Попбожов) е български учител, фолклорист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Божов

Роден е в 1864 година в валовищкото село Кърчово, което тогава е в Османската империя в семейството на местния свещеник Димитър. Начално образование получава в българското училище в град Сяр. Поради преследвания баща му поп Димитър се изселва в карловското село Дерели (днес Богдан). В 1885 година Стоян Божов завършва реална гимназия в Пловдив. При избухването на Сръбско-българската война е доброволец в Ученическия легион на българската армия и е отличен с орден „За храброст“ IV степен.

След войната се завръща в Македония и една година учителства безплатно в родното си село (1885 - 1886). На следната година се установява във Валовища, където е учител до 1892 година. От 1892 до 1893 година е главен учител в Неврокоп. Като учител развива активна дейност по събирането на фолклорни и етнографски материали, които публикува в „Книжици за прочит“ и „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.[1]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Стоян Божов (35-и в третата колона)

През 1893-1894 година Божов се установява в София и изпълнява длъжността подначалник на отдел в Министерство на просвещението. От 1895 до 1900 година е секретар на Скопската митрополия на Българската екзархия и училищен инспектор. В Скопие Божов работи срещу появяващата се сръбска пропаганда. Влиза в конфликт с владиката Синесий, който го обвинява в злоупотреба с 300 турски лири, и в 1900 година Екзархията го мести като секретар на Серската българска община.[2] Според Георги Баласчев Божов, който е „способен и интелигентен“ и се ползвал с доверието на екзарха и имал голямо влияние в Скопската епархия, не бил злоупотребил с парите, а бил използвал 12 лири за подкуп, с който да се предотврати обиск в митрополията.[3]

Влиза във ВМОРО и става касиер на Серския окръжен революционен комитет[4]. В 1903 година след Солунските атентати е интерниран от властите в родното му Кърчово. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание влиза в четата на съселянина си Илия Кърчовалията. Загива по време на въстанието заедно със седем четници от четата на Любомир Стоенчев в бой с османски войски в местността Голямата нива (Ак бунар) край Кърчово на 12 септември 1903 година.[5][6][7][8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книжка 4, 5, 6, 7, 9, 10 (1891 - 1894)
  2. Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие. Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 17.
  3. Синесий, епископъ въ Щипъ и Пловдивъ и митрополитъ въ Одринъ, Охридъ и Скопие. Автобиографични бележки: подъ редакцията на Г. Д. Баласчевъ (историкъ археологъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 22.
  4. Илюстрация Илинден, бр.139, стр.2.
  5. Баждаров, Георги. "Моите спомени", София, 2001, стр.72-73.
  6. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.103.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 20.
  8. „Македония“, година 2, бр. 1, април 1904 г., стр. 6.
     Портал „Македония“         Портал „Македония