Иван Касабов (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Касабов.
| Иван Касабов | |
| български революционер | |
 1878, снимка Коста Н. Размов | |
| Роден |
1837 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: УС | |
Иван Христов Касабов е български общественик, революционер, юрист, журналист и публицист, народен представител.
Той е един от водачите на Тайния централен български комитет в Букурещ (1866 – 1868). След Освобождението е народен представител в Учредителното народно събрание (1879). От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Образование и просветна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Иван Касабов е роден през 1837 г. в Лясковец. Произхожда от заможно търговско семейство. Според някои сведения баща му е участник във въстанието на кап. Никола Филиповски (1856).[1] Иван Касабов учи в известната Даскалоливница в Елена при Иван Момчилов, а по-късно в Белград (1852), където следва право. Още като ученик се свързва с революционно-политическата емиграция. Посещава Виена, Нови Сад и накрая се установява в Сремски Карловци,[1] където довършва образованието си в местната сръбска гимназия.[1] Тук за първи път се запознава с Георги Раковски.[1] Учителства една година в Русе.[1] Запознава се със сръбски политически емигранти. След падането на княз Александър Караджорджевич (1842 – 1858). Касабов се завръща в Белград и постъпва в Правния факулет на Белградския лицей.[1]
Революционна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Още като студент издава книгата „Освобождението на Сърбия от Александър Караджорджевича и Милош Обреновича“ (1860). По това време Георги Раковски започва да издава „Дунавски лебед“ и привлича Касабов в редакцията. Впоследствие Раковски пътува до Одеса и Касабов се заема изцяло с организацията на вестника. Иван Касабов се включва активно в организирането на Първата българска легия. (1862) Именно той написва „Щтатут на един привременен български комитет“ (1862). Във втората си редакция на документа под него е името на Раковски, а той носи името „Привременно българско началство“. Касабов е сред членовете на това началство. Скоро Касабов изпада в конфликт с Раковски как да се изразходва народната пара.[1] Раковски отделя значителна част от парите за униформи и въобще за представителност на легистите и на себе си като техен воевода; в същото време Касабов настоява по-голям дял от парите да отива за оръжие на легистите.[1] В резултат от конфликта си с Раковски отива в отряда на Ильо войвода. След провала на Легията Касалбов заминава във Виена, където завършва право във Виенския университет. По-късно се установява в Румъния, където и практикува адвокатската си професия. Защитава докторат по право през 1864. Учителства в Гюргево (1864 – 1865), Болград и Плоещ (1865 – 1866), установява се в Букурещ (1866) Тук отново става сътрудник на Раковски. Касабов се свързва с революционната емиграция и става учредител и главен идеолог на ТБЦК.[1]
В 1866 година между Раковски и Касабов възниква конфликт, оценяван от някои автори като идеен спор. През следващите години Касабов се изявява като ръководител на ТБЦК, редактор на вестник „Народност“, активен участник в „Българското общество“ и „Млада България“[2]. Със създаването на БРЦК той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. Като адвокат в Букурещ помага нерядко на преследвани от румънската полиция български хъшове. През 1892 г. завършва право в Брюкселския свободен университет.[3]
Междувременно Раковски започва сериозна критика на ТБЦК.[1] Повод за това му дават и т.нар. автономистки тези на ТБЦК. Постепенно в ТБЦК се обособяват две течения – умерено (с Олимпи Панов) и радикално (с Иван Касабов и Панталей Кисимов). Първото иска създаването на българо-сръбска федерация, а второто – дуална Османо-българска монархия, по модела на Австро-Унгария. Раковски, който ратува за независимост преценява действията на Касабов като отстъпнически. Междувременно ТБЦК получава атаки и от Добродетелната дружина, която припознава в него политически опонент за влияние. [1] Лишен от възможност за спокойна работа Касабов се оттегля в Плоещ и се отдава на адвокатска практика. Въпреки това продължава да подпомага революцонното дело според силите си. Той подпомага четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Касабов съставя Прокламация до българския народ и Меморандум до султана и Великите сили. В тях се говори вече не за автономия, а за независимост. След преминаването на четите в българските земи той публикува във в. "Народност" обяснение за тяхната цел.
Постепенно през 1869 година около него се формира кръгът „Млада България“. Касабов се среща с Александър Херцен, Михаил Бакунин и пр. с цел прогапанда на българския въпрос. Пак от зимата на 1869 година Касабов подпомага Васил Левски при неговата втора обиколка.[4] Той създава и отпечатва Прокламация от името на Българското привременно правителство в Балкана, която Левски да разпространи;[4] освен това дава шифровките си на Васил Левски. Касабов подпомага и Каравелов, но поради антируската си риторика постепенно губи влияние сред българскакта емиграция. Със създаването на БРЦК той се отдръпва от политическия живот, но продължава да поддържа връзки с представителите на революционната емиграция. За да практикува адвокатската професия той приема румънско гражданство - за което е силно критикуван от българската емиграция в странство. Въпреки това не прекъсва връзките си революционното дело. Като адвокат в Букурещ често помага на преследвани от румънската полиция български хъшове. През Руско-турската война (1877 – 1878) той подпомага канцеларията на княз Черкаски.
Политическа и обществена дейност
[редактиране | редактиране на кода]След Освобождението е депутат в Учредителното народно събрание.[4] Работи като председател на Търновският окръжен съд (1878 – 1879), като помощник – прокурор в Софийския апелативен съд (1880 – 1881) и като помощник – прокурор във Върховният касационен съд (1887 – 1891). Привърженик на Либералната партия (радослависти) и е главен редактор на нейният орган, в. "Народни права". През време на режима на Стамболов (1887 – 1894) е преследван заради политически убеждения и е принуден да емигрира в Белгия. През 1892 г. завършва право в Брюкселския свободен университет.[5] След четири години изгнание се завръща в България през 1894 г. Назначен е последователно за прокурор и съдия във Върховния съд. Член е на Вакъфската комисия (1905 – 1908)
Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Поповското дружество.[6]
Умира в София през 1911 година.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 2000 г.,133 с
- ↑ Бонева, Вера. Иван Касабов като теоретик на възрожденския политически национализъм. // История, 1996, 1. ISSN 0861–3710 // .
- ↑ Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.
- ↑ а б в Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 2000 г.,134 с
- ↑ Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879 – 1914). София, Арт Медия Комюникейшънс, 2004. ISBN 954-91634-1-5. с. 94.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260.
