Никола Габровски (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за политика. За офицера вижте Никола Габровски (офицер).

Никола Габровски
български политик
Роден
Починал
11 юни 1925 г. (60 г.)
Народен представител в:
VIII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   
Никола Габровски в Общомедия

Никола Христов Габровски е български политик – учредител на Българската социалдемократическа партия, народен представител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 септември 1864 година в Търново. Учи първоначално в семинария към Петропавловския манастир край Лясковец, после – в Александровската гимназия в град Николаев, а през 1884 година заминава да следва право в Женева. През 1887 година става съдия в Софийския окръжен съд, а по-късно започва работа в Софийската мъжка гимназия. В началото на 1889 създава в София дружеството „Нов живот“. Дружеството има просветителен характер като целта му е „да развива умствения интерес в обществото“.[1] През май същата година дружеството открива първото в България вечерно и неделно училище за работници. През лятото на 1889 Габровски посещава учредителния конгрес на Втория социалистически интернационал, където се среща с лидерите на европейското социалдемократическо движение - Г. Плеханов, Ж. Гед, П. Лафарг, А. Бебел и В. Либхнехт. Дебатите по време на конгреса оказват силно влияние върху възгледите на Габровски и имат важно значение за възприемането на марксизма.[2] След завръщането си от Париж Габровски се премества в Сливен, където работи в местната педагогическа гимназия. През 1890 Никола Габровски заедно с Тодор Постомпиров създават просветителското дружество "Съзнание'', в което има публична библиотека, провеждат се литературни и научно-популярни лекции, създава се вечерно и неделно училище.

През учебната 1890-81 Габровски се мести в Пловдивската мъжка гимназия, която е една от най-престижните и добре уредените и престижни училища в България в края на XIX век. Заради публично изказване на своите социалистически идеи Габровски скоро е уволнен от училището, което засилва напрежениети между учениците и училищното ръководство като се стига до избухването на ученически бунт на 11 февруари 1891. Под влиянието на Н. Габровски в гимназията попада един от бъдещите лидери на социалистическото движение в България - Г. Бакалов - тогава ученик. След уволнението на Габровски Г. Бакалов се превръща в инициатор на ученическата съпротива като участва в написването на "Възвание към гражданите'', в което се описват мотивите за ученическия бунт:

"Ако някой ученик мисли свободно, той бива наказван с мъмрене, с намаление на поведението, с изключване из училището. Само тези, които безпрекословно слушат учителите, се оставят на рахат. А пък тия, които изказват думите и действията на по-развитите и по-свободомислещите, т.е. шпионите, биват наградявани с учителски ласки и стипендии. По този начин у нас развиват посредством награди шпионско, низост, подлост...Най-новата наука проповядвана от махнатите учители, другарските им обноски с нас, горещата им обич към беззащитните ученици, унищожава вечената омраза между учители и ученици. На другите учители можем да гледаме само с омраза и отвращение, защото ни презират, ний сме им товар. Те мислят, че ний съществуваме за тях, а не те за нас. Нас всякога ни държат в бодливи ръкавици, над нас винаги е остът меч. Ний нямаме свободна воля. Мъчат ни, притискат ни, за нас няма свободна мисъл, ние сме говеда."[3]

След това Габровски решава да се върне в родния си град Търново, където започва работа като адвокат като осигурява работа като писар на изгонения от Пловдивската гимназия Г.Бакалов. По време на цялата си адвокатска практика в Търново Габровски не маха табелата на която пише "На бедни пари не взимам''. След окончателното си установяване в Търново Габровски все повече възприема идеята за учредяване на българска социалистическа партия. Влияние за това решение оказва факта, че един от другите ключови интелектуалци социалисти - Димитър Благоев - също работи като учител в града през тази година. Между 21 и 23 април 1891 Габровски събира представители на социалистическите дружинки от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево и Казанлък във вилата си в покрайнините на града, където обсъждат програмата на бъдещата социалдемократическа партия. На 20 юли 1891 социалистите от цялата страна се събират в местността Бузлуджа, край Търново, където учредяват Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП) [4]. След конгреса Габровски продължава усилията си в изграждането на партийната организация като посещава Казанлък, Сливен, Габрово, Дряново и множество села в региона:

" Главната ми цел беше: 1. Да развия, да разясня на приятелите социалдемократическата програма във връзка с теорията на научния социализъм; 2. Да се организират дружинките и касите според приетия организационен план; 3.Че е необходимо да проникнем между работниците и занаятчиите, за да организираме работнически дружества, от съединението на които да се образува бъдещата българска работническа партия."[5]

На 1 ноември 1892 БСДП започва да издава първия си политически вестник "Работник'' в който открито се пропагандират социалистически идеи. Вестникът се издава в Търново и Н. Габровски е негов редактор до 1894. Габровски е избран за български делегат на втория конгрес на Интернационала в Цюрих на 6-12 август 1893. На конгреса той взима активно участие в комисията по аграрните въпроси и чете доклад за политическото и икономическо положение в България, която е слабо позната за представителите на другите европейски страни в края на XIX век. След завръщането си Габровски продължава активната си политическа борба в Търново, където се кандидатира за депутат и общински съветник. В началото на 1894 срещу него са повдигнати обвинения, заради критична статия към монархически институт и правителството на Народнолибералната партия, като в крайна сметка е осъден на една година затвор. Правителството се чувства особено уязвено от публично изказаните републикански възгледи на Габровски, които схваща не като принципна критика, произлизаща от социалистическата идеология, а като опит да се дискредитира все още неутвърдилия се княз Фердинанд:

" Времената се изменят. Монархическите начала са отхвърлени от науката и от живота. Историята на човечеството е история на постоянната борба за освобождението на подчинените от властта на природата и обществото - от тиранията на поповете, царете, князете и господарите, с една реч, от всички видове робство. Народите се стремят към самоуправлението. Те не искат да работят, да се мъчат, за да поддържат храненици в обществото. Те не искат да страдат за хубостта и кефа на каквито и да било то короновани или некороновани готованци. Нас, социалистите, никак не ни занимават династическите въпроси...Ние сме републиканци по убеждение. За нас династическите въпроси изчезват пред великия въпрос на сиромасите - освобождението на труда, хляба, образовани, свобода и добър живот за всички хора. Ние сме дълбоко убедени, че икономическото и политическо развитие на съвременното общество води към социална република, в която няма нито цар, нито господар, а само свободни, равноправни и сити граждани, които работят за цялото общество..."[6]

След падането на правителството на Народнолибералната партия, начело със С.Стамболов, политическите затворници са освободени. Никола Габровски получава възможност да излезе от затвора и да се кандидатира за народен представител в Павликенския избирателен район, където заедно издателя на "Селски вестник'' Гено Недялков бива избран.[7] Габровски започва да издава вестници в търновския район, насочени към "трудовия народ'' - работници, занаятчии и селяни- които едновременно се опитва да приобщи към каузата на социализма, но и да ги привлече като гласоподаватели. Такива са вестниците "Народен глас" (1894) и "Освобождение" (1895-1898). Дейността на Габровски като народен представител го превръща в една от най-популярните фигури на ранния български социализъм; неговите речи се издават като отделна книжка, която се разпространява в партийните структури. На изборите за Народно събрание от 1896 Габровски отново е избран за депутат от Павликени. Габровски е един от първите депутати в страната, който въвежда практиката да се отчита пред избирателите си за заеманите позиции в Народното събрание още по време на мандата си: "Поканват се избирателите от Павликенска околия да присъстват на публичното събрание, което ще се явя в неделя, (Връбница), в село Бяла Черква, гдето, като народен представител ще имам честта да дам отчет на моите избиратели за деятелността на втората сесия на VIII обикновено народно събрание“[8]

Заедно с дейността си като народен представител, Габровски активно участва в просвещенска дейност в Търново, където изнася множество лекции в общоградското читалище "Надежда" и организира работническото читалище "Освобождение''. В читалище "Освобождение'' се организира работнически театър, публични лекции и дискусии по разнообразни теми като "Революционното наследство на Левски''[9] и "Прогресът в науката и живота''[10]. Работническият театър поставя множество постановки с национално-революционна тематика, свързани с Априлското въстание и революционери като Левски и Ботев, както и постановки със социално критична тематика, включително различни вариации на "Бай Ганьо" от Алеко Константинов. Показателно за дейността на читалището е обявената програма за редовната двуседмична сбирка - четене и обсъждане на "Работнически вестник'', изиграване на театрална сцена "Бай Ганьо журналист'', четене на разказаа "Сираче'' и "За печалба'' , декламации на социалистическа поезия, лекция на тема "Днешната нравственост'' в която се заклеймява формирането на двойни морални стандарти за бедните и богатите[11].

Участва и в издаването на „Българска социалдемократическа библиотека“. През 1894 година става депутат в 8-ото обик­но­ве­но на­род­но съб­ра­ние заедно с Янко Сакъзов.

През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Търновското дружество.[12][13]

След разцеплението в БРСДП през 1903 година Габровски е на страната на широките социалисти.[14] През 1914 година скъсва контактите си с тях и влиза в БРСДП – тесни социалисти. През 1919 – 1923 година е народен представител от листата на тесните социалисти.

На 11 юни 1925 година е убит в Търново по време на репресиите, последвали атентата в църквата „Света Неделя“.[15]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гинев, Филип. Никола Габровски. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 26.
  2. Гинев, Филип. Никола Габровски. София, Издателство на Отечествения фронт, 1982. с. 35.
  3. Панайотов, Филип. Чучулигите: документален разказ за първите български социалисти. София, Народна младеж, 1981. с. 113-114.
  4. Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5, посетен на 2010-11-21 
  5. Гинев, Филип. Никола Габровски. София, Издателство на Отечественяи фронт, 1982. с. 56.
  6. Н. Габровски, Родило ни се царче, в. Работик, бр. 13, 22 ян.1894 - В: Н. Габровски, Избрани произведения, Университетско издателство "Св. Климент Охридски'' , с.212
  7. Палангурски, Милко. По българските парламентарни избори (1894-1913). Велико Търново, УИ "Св.св. Кирил и Методи", 2011. с. 54-56.
  8. в. Освобождение, брой 32, 13 март, 1896.
  9. в. Освобождение, бр. 28, 5 февруари, 1896.
  10. в. Освобождение, бр. 23, 20 ноември 1897.
  11. в. Освобождение, бр.26, 5 декември, 1897.
  12. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 83.
  13. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259
  14. Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 166
  15. Кратка Биография на Никола Габровски[неработеща препратка]

Литература:[редактиране | редактиране на кода]

M. Pundeff, Marxism in Bulgaria before 1891, Slavic Review 3 (1971): 553-550