Стоян Шангов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Шангов
български общественик

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища

Стоян Стойков Шангов е български общественик, журналист и любител историк, издател на един от най-значимите български вестници от първата половина на XX век – „Вечерна поща[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Шангов е роден през 1867 година в лозенградското село Ениджия, тогава в Османската империя. Средно образование завършва в Хасково, където и учителства за кратко, след което се установява в София и започва да се занимава с журналистика. Пише в хумористичния вестник „Глад“ и в „Отзив“, редактира хумористичните „Фенер“ и „Дяволско шило“, а от края на 1899 година започва да издава вестник „Поща“. В края на същата година е интерниран в Хасково, заради критиките си към министър Васил Радославов.

През 1900 година на Стоян Шангов е позволено да се завърне в София със застъпничеството на Ставри Наумов и Петър Михайлов.

Деец е на Македоно-одринската организация. Делегат е на Осмия македоно-одрински конгрес през април 1901 година от Софийското дружество.[2]

По идея на Борис Сарафов и с помощта на Наум Тюфекчиев Стоян Шангов започва издаването на вестник „Вечерна поща“, чийто главен фокус в международната политика е Македонският въпрос[3]. От 1905 година издава и вестник „Утринна поща[4]. Като съдружници във „Вечерна поща“ са привлечени Ставре Наумов и Петър Михайлов. Остава редактор на вестник „Вечерна поща“ до 1908 година, когато Наумов и Михайлов го изгонват. Скоро след това започва да издава вестник „Шангова Вечерна поща“, а след скорошното му приключване вестниците „Епоха“, „Малки маринер“, „Малкият столичанин“, „Балкански бюлетин“, „Балкан“.

През Балканската война Стоян Шангов е командирован в щаба на Втора българска армия като кореспондент, преводач и цензор на Българската телеграфна агенция. След освобождението на Одрин той е назначен за кмет на града. По-късно е делегат на Дирекцията за бежанците, пристигащи от Западна Тракия. Умира в бедност на 10 август 1925 година в София[5].

Племенник на Стоян Шангов е журналистът Симеон Лазаров.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Юдеизъм и талмудизъм, София, 1900
  • Ционизъм – възвание в стихове, 1902
  • Народен календар, 1905
  • Бягството в Мафра, драма в три действия. 1910
  • Българо-турско-френски разговорник, 1911
  • Епохата на Асеновци – писмата на цар Калоян по папа Инокентий III.
  • Реч, произнесена от С. С. Шангов на 13.VIII.1920 г. в Катедралата в София и спомени от превземането на Одрин.
  • Диктатура – мелодрама в три действия. София, 1923
  • История на България, Том I – Болг – Кубрат, 1923
  • Свободата на Белота, епически разказ из миналото на България. 1924

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Панайотов, Филип, Иванка Николова. Алманах България 20 век. Издателство Труд, 1999, стр. 833.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  3. Стоян Шангов, „Името Българин иде не от Волга, а от Болга“, в-к Атака, 10/01/2006 г.
  4. Златка Михайлова, Симеон Лазаров разказва за вуйчо си, вестникаря Стоян Шангов, сайт на СБЖ, 10 юли 2017 г.
  5. Стойков, Симеон. Ениджия – една България, останала в миналото, Фондация „Баш клисе“, Свиленград, 2002, стр. 244 – 256.
     Портал „Македония“         Портал „Македония