Пантеон на възрожденците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Пантеон на възрожденците
Музеи в България
20140625 Rousse 100.jpg
Местоположение в Русе
Тематика национален паметник костница
Основан 1978 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 50
Печат има
Работно време
Лятно работно време 9.00 – 12.00,
13.00 – 17.30
(почивни дни:
петък, събота)
Зимно работно време 9.00 – 12.00,
12.30 – 17.30
(почивни дни:
неделя, понеделник)
Допълнителна информация
Директор Доц. д-р Николай Ненов
Адрес Пл. „Възрожденски“
Телефон 082/82-09-98
Сайт Пантеон на възрожденците
Пантеон на възрожденците в Общомедия

Пантеонът на възрожденците е национален паметник костница, намиращ се в град Русе.

Изграден е по проект на архитект Никола Николов и е открит на 28 февруари 1978 г. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.

Почетени са 453 души – участници в Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността. В средата под позлатения купол е горял вечен огън, който е загасен след падането на режима на Тодор Живков.

За построяването на Пантеона през 1977 г. е съборена църквата „Вси светии“ в старото русенско гробище. След широка дискусия[1] през 2001 г. Пантеонът е „християнизиран“ с поставяне на кръст върху купола му, и е открит параклисът „Св. Паисий Хилендарски“, както и музейна експозиция.

Пантеонът е сред 100-те национални туристически обекта. Отворен е за посещение на 28 февруари 1978 г.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Диана Попова, „Дебатът за Пантеона в Русе“, в-к „Култура“, бр. 14, 14 април 2000 г.