Франц Йозеф Щраус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франц Йозеф Щраус
Franz Josef Strauss
германски политик
Franz Josef Strauß 1982.jpg
Роден
Починал

Религия католицизъм
Образование Лудвиг Максимилиан университет
Политика
Партия ХСС
Семейство
Съпруга Мариане Цвикнагл
Деца Макс Йозеф
Франц Георг
Моника

Подпис StraussFranzJosefSignature02 mono 25p transp.png
Уебсайт
Франц Йозеф Щраус в Общомедия

Франц Йозеф Щраус (на немски: Franz Josef Strauss) е германски политик, консерватор, член на Християнсоциалния съюз, чийто председател е от 1961 г. до смъртта си.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франц Йозеф Щраус е роден на 6 септември 1915 г. в Мюнхен.

Франц Йозеф Щраус е член на федералното правителство като федерален министър по ядрените въпроси, министър на отбраната и министър на финансите. От 1978 до 1988 г. е министър-председател на Бавария. Щраус е кандидат за канцлер на парламентарните избори от името на ХДС/ХСС през 1980 г. срещу действащия канцлер от Социалдемократическата партия Хелмут Шмит, но губи надпреварата.

Франц Йозеф Щраус е надарен оратор. Неговият принос за нивото на дебатите в германския Бундестаг и в парламента на Бавария са широко известни. Политическото поведение и медийното представяне на Щраус са съпроводени с редица скандали, като така наречената стратегия от Зонтхофен.

През 1974 г. в баварския град Зонтхофен, на закрито заседание на групата на Християнсоциалния съюз в Бундестага, Франц Йозеф Щраус изразява разбирането, че с оглед на парламентарните избори през 1976 г. при огромните икономически проблеми (безработица, икономическа стагнация, проблеми с пенсионното осигуряване) е разумно парламентарната им група да не дава свои предложения за излизане от кризата, а само да наблюдава правителствената политика, за да могат да се явят на изборите като спасители. Медиите научават за неговото изказване и предизвикват остри публични реакции. Стратегията Зонтхофен се оценява като саботираща и безскрупулна партийно-политическа тактика.

Умира на 3 октомври 1988 г. в Регенсбург. Погребението му е най-голямото в историята на град Мюнхен. Кардинал Йозеф Ратцингер, бъдещият Папа Бенедикт XVI, заявява в надгробно слово в памет на починалия: „Като дъб стоеше той пред нас, силен, жизнен, несломим, така изглеждаше. И като дъб беше повален.“

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Почетен гражданин[редактиране | редактиране на кода]

Избиран е за почетен гражданин на Мюнхен (1981), Регенсбург (1985), баварското градче Рот ам Ин, както и на Чикаго и Измир.

Почетен доктор[редактиране | редактиране на кода]

Между 1962 и 1985 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Кливландския щатски университет и Западния мичигански университет (1962), Чикагския университет (1964), Детройтския университет (1965), Университета в Сантяго де Чили (1977),[4] Тексаския университет в Далас (1980), Университета на Мериленд (1983) и Мюнхенския университет „Лудвиг и Максимилиан“ (1985).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Entwurf für Europa. Seewald, Stuttgart, 1966.
  • Bundestagsreden. Hrsg. Leo Wagner. Verlag AZ Studio, Bonn, 1968.
  • Herausforderung und Antwort. Ein Programm für Europa. Seewald, Stuttgart, 1968.
  • Die Finanzverfassung. Olzog, München, Wien, 1969.
  • Der Weg in die Finanzkrise. Bonn, 1972.
  • Mut zur Freiheit. Dankesrede anlässlich der Verleihung des Konrad-Adenauer-Preises 1975. Hrsg. Karl Steinbruch.
  • Deutschland deine Zukunft. Busse-Seewald Verlag, Stuttgart, 1975, ISBN 3-512-00393-1.
  • Der Auftrag. Stuttgart, 1976.
  • Signale. Beiträge zur deutschen Politik 1969–1978. München, 1978.
  • Gebote der Freiheit. Verlag Gruenwald, München, 1980, ISBN 3-8207-0137-0.
  • Verantwortung vor der Geschichte. Beiträge zur deutschen und internationalen Politik 1978–1985. München, 1985.
  • Auftrag für die Zukunft. Beiträge zur deutschen und internationalen Politik 1985–1987. Schulz, Percha, Kempfenhausen, 1987.
  • Die Erinnerungen. (посмъртно издание). Siedler, Berlin, 1989, ISBN 3-88680-682-0.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014 г..
  2. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Franz Josef Strauß.
  3. data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  4. Tilman Evers, Was Strauß in Chile lobte. In: Die Zeit, Nr. 51/1977 vom 16. Dezember 1977, S. 11 f. (Onlinefassung aktualisiert am 21. November 2012, abgerufen am 10. Juni 2018).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]