Франц Йозеф Щраус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франц Йозеф Щраус
Franz Josef Strauss
германски политик
Franz Josef Strauß 1982.jpg
Роден
Починал
3 октомври 1988 г. (73 г.)
Политика
Партия ХСС
Семейство
Съпруга Мариане Цвикнагл
Деца Макс Йозеф
Франц Георг
Моника

Подпис StraussFranzJosefSignature02 mono 25p transp.png
Уебсайт
Франц Йозеф Щраус в Общомедия

Франц Йозеф Щраус (на немски: Franz Josef Strauss) е германски политик, консерватор, член на Християнсоциалния съюз, чийто председател е от 1961 г. до смъртта си.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франц Йозеф Щраус е роден на 6 септември 1915 г. в Мюнхен.

Франц Йозеф Щраус е член на федералното правителство като федерален министър по ядрените въпроси, министър на отбраната и министър на финансите. От 1978 до 1988 г. е министър-председател на Бавария. Щраус е кандидат за канцлер на парламентарните избори от името на ХДС/ХСС през 1980 г. срещу действащия канцлер от Социалдемократическата партия Хелмут Шмит, но губи надпреварата.

Франц Йозеф Щраус е надарен оратор. Неговият принос за нивото на дебатите в германския Бундестаг и в парламента на Бавария са широко известни. Политическото поведение и медийното представяне на Щраус са съпроводени с редица скандали, като така наречената стратегия от Зонтхофен.

През 1974 г. в баварския град Зонтхофен, на закрито заседание на групата на Християнсоциалния съюз в Бундестага, Франц Йозеф Щраус изразява разбирането, че с оглед на парламентарните избори през 1976 г. при огромните икономически проблеми (безработица, икономическа стагнация, проблеми с пенсионното осигуряване) е разумно парламентарната им група да не дава свои предложения за излизане от кризата, а само да наблюдава правителствената политика, за да могат да се явят на изборите като спасители. Медиите научават за неговото изказване и предизвикват остри публични реакции. Стратегията Зонтхофен се оценява като саботираща и безскрупулна партийно-политическа тактика.

Умира на 3 октомври 1988 г. в Регенсбург. Погребението му е най-голямото в историята на град Мюнхен. Кардинал Йозеф Ратцингер, бъдещият Папа Бенедикт XVI, заявява в надгробно слово в памет на починалия: „Като дъб стоеше той пред нас, силен, жизнен, несломим, така изглеждаше. И като дъб беше повален.“

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Почетен гражданин[редактиране | редактиране на кода]

Избиран е за почетен гражданин на Мюнхен (1981), Регенсбург (1985), баварското градче Рот ам Ин, както и на Чикаго и Измир.

Почетен доктор[редактиране | редактиране на кода]

Между 1962 и 1985 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Кливландския щатски университет и Западния мичигански университет (1962), Чикагския университет (1964), Детройтския университет (1965), Университета в Сантяго де Чили (1977),[1] Тексаския университет в Далас (1980), Университета на Мериленд (1983) и Мюнхенския университет „Лудвиг и Максимилиан“ (1985).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Entwurf für Europa. Seewald, Stuttgart, 1966.
  • Bundestagsreden. Hrsg. Leo Wagner. Verlag AZ Studio, Bonn, 1968.
  • Herausforderung und Antwort. Ein Programm für Europa. Seewald, Stuttgart, 1968.
  • Die Finanzverfassung. Olzog, München, Wien, 1969.
  • Der Weg in die Finanzkrise. Bonn, 1972.
  • Mut zur Freiheit. Dankesrede anlässlich der Verleihung des Konrad-Adenauer-Preises 1975. Hrsg. Karl Steinbruch.
  • Deutschland deine Zukunft. Busse-Seewald Verlag, Stuttgart, 1975, ISBN 3-512-00393-1.
  • Der Auftrag. Stuttgart, 1976.
  • Signale. Beiträge zur deutschen Politik 1969–1978. München, 1978.
  • Gebote der Freiheit. Verlag Gruenwald, München, 1980, ISBN 3-8207-0137-0.
  • Verantwortung vor der Geschichte. Beiträge zur deutschen und internationalen Politik 1978–1985. München, 1985.
  • Auftrag für die Zukunft. Beiträge zur deutschen und internationalen Politik 1985–1987. Schulz, Percha, Kempfenhausen, 1987.
  • Die Erinnerungen. (посмъртно издание). Siedler, Berlin, 1989, ISBN 3-88680-682-0.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tilman Evers, Was Strauß in Chile lobte. In: Die Zeit, Nr. 51/1977 vom 16. Dezember 1977, S. 11 f. (Onlinefassung aktualisiert am 21. November 2012, abgerufen am 10. Juni 2018).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]