Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мюнхенски университет
„Лудвиг и Максимилиан“
Ludwig-Maximilians-Universität München
Universitas Ludovico-Maximilianea Monacensis
LMU Muenchen Logo.svg
Hauptgebäude LMU.jpg
Ректорат
Основаване 1472 (като Университет на Инголдщат до 1802 г.)
Вид държавен
Ректор Бернд Хубер
Преподаватели 16 943 (от които 747 професори) (Зимен семестър 2013/2014)
Студенти 50 542 (Зимен семестър 2013/2014; 15% чуждестранни)
Местоположение Мюнхен, Бавария, Флаг на Германия Германия
Цветове зелено и бяло         
Уебсайт uni-muenchen.de
Герб на ЛМУ
Munich location map.png
48.1508° с. ш. 11.5803° и. д.
Местоположение в Германия Мюнхен
Мюнхенски университет
„Лудвиг и Максимилиан“
в Общомедия

Мюнхенски университет „Лудвиг и Максимилиан“ (на немски: Ludwig-Maximilians-Universität München, LMU; Uni München) е университет в баварската столица Мюнхен в Германия. Наименован е на основателите си херцог Лудвиг IX и крал Максимилиан I Йосиф.[1]

През зимния семестър 2013/14 в него са записани 50 542 студенти. Той е вторият по големина в Германия. Има 700 професори и 18 факултета и 160 специалности. В него работят 12 300 служители.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основан е с папско разрешение от херцог Лудвиг IX, херцог на Бавария-Ландсхут през 1472 г. в Инголщат. Заради опасността от французите, Максимилиан I през 1800 г. го премества в Ландсхут и от 1802 г. носи сегашното си име. През ноември 1826 г. крал Лудвиг I повторно премества университета от Ландсхут в Мюнхен. През 1840 г. се построява сегашната му сграда от Фридрих фон Гертнер, първоначално имаща възможност да поеме хиляда души. Посредством преместването кралят цели формирането на елитите да се случва близо до двореца, както и сближаването на университета с намиращите се в Мюнхен академии на науките и на изящните изкуства. [2][3]

Още от самото начало университетът е отворен и за католици, и за протестанти. За ръководител на катедрата по философия е избран Фридрих Шелинг. Университетът се превръща в едно от най-блестящите средища на католицизма в Германия. Други водещи фигури от началния период на университета са Гьорес, Бадер, Дьолингер, Йохан Непомук Рингсайс, Ернст фон Ласо и Клеменс фон Брентано. [3]

През 1852 г. Юстус фон Либиг става професор по химия в университета. Друг професор, Макс фон Петенкорфер, открива причините за холерата след епидемията от 1854 г. През 1854 г. към университета се присъединява и Вилхелм Хайнрих Рил, който става основоположник на Баварския национален музей. [4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Преподаватели
Студенти и докторанти

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Laetitia Boehm: Biographisches Lexikon der Ludwig-Maximilians-Universität München. Duncker und Humblot, Berlin 1998, ISBN 3-428-09267-8.
  • Ludwig-Maximilians-Universität München: Chronik. München 1867–2000, ISSN 0179-5473.
  • Ludwig-Maximilians-Universität München: Ludwig-Maximilians-Universität München. Garnies, Haar bei München 2001, ISBN 3-926163-24-0.
  • Helmut Wolff: Geschichte der Ingolstädter Juristenfakultät 1472–1625. Duncker & Humblot, Berlin 1973, ISBN 3-428-02941-0, (Ludovico Maximilianea. Universität Ingolstadt-Landshut-München, Forschungen und Quellen 5).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Landshut (1800 – 1826). Ludwig-Maximilians-Universität München. Abgerufen am 6. Januar 2010.
  2. Ludwig-Maximilians-Universität München. Staatliches Bauamt München 2. Abg. 6. Januar 2010.
  3. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 117 – 121.
  4. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 138 – 140.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]