Карл Хаусхофер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Хаусхофер
Karl Haushofer
германски географ и геополитик

Роден
Починал
10 март 1946 г. (76 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област География, геополитика
Образование Лудвиг Максимилиан университет
Работил в Лудвиг Максимилиан университет
Видни студенти Рудолф Хес

Карл Хаусхофер (на немски: Karl Haushofer) е германски географ и социолог, основоположник на немската геополитическа школа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 август 1869 година в Мюнхен, провинция Бавария, в семейството на Макс Хаусхофер, професор по икономика и Адел Фраас. Хаусхофер е випусник на Баварската военна академия. През 1896 година се жени за Марта Майер-Дос (1877 – 1946), чийто баща е евреин, от която има двама сина. От 1903 до края на Първата световна война е на военна служба преподавайки военни науки.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 1908 година армията го изпраща в Токио, за да проучи японската армия и да бъде съветник на японското военно командване. Той пътува със съпругата си през Индия и Югоизточна Азия и пристига през 1909. Хаусхофер е приет от японския император и се запознава с много важни хора от политиката и въоръжените сили. През есента на 1909 пътува със съпругата си в продължение на месец като посещава Корея и Манджурия по повод железопътното строителство. През юли 1910 се завръща в Германия. Скоро след това започва да страда от няколко тежки заболявания и и той напуска армията за три години. От 1911 до 1913 година Хаусхофер работи върху докторската си дисертация по философия в Мюнхенския университет, която теза е за Япония озаглавена „Dai Nihon, Betrachtungen über Groß-Japans Wehrkraft, Weltstellung und Zukunft“ („Размисли за военната мощ на Япония, световна позиция и бъдеще“).

Хаусхофер с Рудолф Хес

Хаусхофер е разочарован от загубата на Германия в Първата световна война и през 1919 г. се оттегля от армията с чин генерал-майор. По това време се сприятелява с младия Рудолф Хес, който ще се превърне в неговия научен сътрудник. Хаусхофер влиза в академичните среди с цел възстановяването на Германия. Той смята, че липсата на географски познания и геополитическото невежество на нейното ръководство е една от основните причини за поражението на Германия. Поради английското морско превъзходство, Хаусхофер е на мнение, че Германия трябва да търси съюз с морските държави Италия (Средиземно море) и Япония (Тихи океан), с цел да компенсира слабостта на военноморските си сили за сметка на сухопътните.


Следващи години[редактиране | редактиране на кода]

След Първата световна война преподава география в Мюнхенския университет, като от 1933 година е професор. Негов ученик е Рудолф Хес, втория човек в националсоциалистическата партия. Хаусхофер участва в преговорите за сключване на Антикоминтерновския пакт. През Втората световна война постепенно се дистанцира от ръководството на Райха, винейки за несполуките Рибентроп. След провала на операция Валкирия, сина на Хаусхофер – Албрехт е екзекутиран, а той със семейството си прекарва края на войната в концлагера Дахау.

В нощта на 10 срещу 11 март 1946 година Хаусхофер и съпругата му се самоубиват. И двамата пият арсен, след което тя се обесва.[1][2]

Геополитически възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Хаусхофер е основател на Немския институт по геополитика (1922), както и редактор на излизалото в периода 1924 – 1944 години списание „Geopolitik“, по-късно преименувано на „Zeitschift für Geopolitik“. Неговите геополитически възгледи се формират под влияние на социалния дарвинизъм и теоретичните постановки на американския империализъм.

Фундамент на геополитическата парадигма на Хаусхофер е понятието на Фридрих Рацел за „жизненото пространство“. Привърженик на автаркията във вътрешната политика, някои изследователи го слагат сред видните теоретици на нацизма, тък като след провала на Бирения пуч снабдява с литература в затвора Хитлер и Хес.

Приноси[редактиране | редактиране на кода]

Хаусхофер разработва основните теоретични постановки на Евразийската военна и геополитическа доктрина (застъпвана от Александър Дугин), като предлага формирането на геостратегическа ос Берлин-Москва-Токио, като алтернатива на Атлантическата харта на англосаксонския свят. Историческа опора и пример за този си геополитически възглед (според него аксиома за успешна европейска политика) Хаусхофер намира в международните отношения между великите сили след Кримската война (виж Съюз на тримата императори).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. TIME Magazine March 25, 1946
  2. Edmund A. Welsh S.J., The Mystery of Haushofer, LIFE Magazine September 16, 1946 pp. 107 – 120

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хаусхофер, Карл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.