Съюз на тримата императори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Съюзът на тримата императори е неустойчив съюз между Руската империя, Германската империя и Австро-Унгария, който се основава на три споразумения, сключени през 1873, 1881 и 1884 г. След този период отношенията между трите империи се обтягат, а Съюзът престава де факто да действа през 1887 г.

На 25 май (6 юни)[1] 1873 г. по време на посещението си във Виена руският министър на външните работи Александър Горчаков и руският император Александър II сключват споразумение с императора на Австро-Унгария Франц Йосиф. Споразумението засяга ангажимент за военна подкрепа между двете държави и може да бъде разтрогнато не по-рано от две години и след предупреждение на другата страна. На 11 октомври (23 октомври) 1873 г. към това споразумение се присъединява и Германия. С това се поставя началото на "Съюза на тримата императори".

На 6 юни (18 юни) 1881 г. в Берлин е подписан нов договор между трите държави, с което се урежда поведението им като велики сили в Европа за период от 3 години и включва следните клаузи:

  • Неутралитет на всяка от империите в случай, че някоя от тях воюва с четвърта сила – при конкретните условия Русия запазва неутралитет при евентуален френско-германски конфликт, а Австро-Унгария и Германия – при евентуална война между Русия и Англия;
  • Териториалното статукво на Европейска Турция и по-специално затварянето на проливите (Босфор, Дарданели) за военни кораби;
  • Австро-Унгария си гарантира правото да анексира Босна и Херцеговина, ако са налице причини за това;

На 15 март (27 март) 1884 г. договорът между трите държави е продължен за нов период от 3 години, но още на следващата година между тях възникват непреодолими противоречия и той загубва значението си.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тексты договоров Союза трёх императоров