Густав Хусак
Густав Хусак Gustáv Husák | |
---|---|
чехословашки политик | |
Роден | |
Починал | 18 ноември 1991 г.
|
Погребан | Словакия |
Религия | атеизъм |
Учил в | Юридически факултет на Университета Коменски |
Награди | Орден „Ленин“ Герой на Съветския съюз Октомврийска революция Стара планина Сухе Батор (орден) Георги Димитров (орден) |
Политика | |
Партия | Чехословашка комунистическа партия |
Президент | |
29 октомври 1975 – 10 декември 1989 | |
Семейство | |
Съпруга | Вера Хусакова |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | |
Густав Хусак в Общомедия |
Густав Хусак (на словашки: Gustáv Husák) е словашки и чехословашки политик, 9-и и последен социалистически президент на Чехословакия, наричан още „Президентът на забравата“.
Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Густав Хусак е роден на 10 януари 1913 г. в село Дубравка, днес квартал на Братислава, Словакия. Той се присъединява към Комунистическия младежки съюз още на 16-годишна възраст, докато учи в гимназията в Братислава. От 1933 г. Хусак се обучава в Юридическия факултет на университета „Комениус“ също в Братислава. Тогава се присъединява към Комунистическата партия на Чехословакия (KSC), която в периода 1938 – 1945 г. е забранена политическа организация.
По време на Втората световна война Густав Хусак е неколкократно арестуван от правителството на Йозеф Тисо за незаконна комунистическа дейност. Той е един от лидерите на Словашкото народно въстание през 1944 г. срещу Нацистка Германия и Тисо. Хусак е член на Президиума на Словашкия национален съвет от 1 септември до 5 септември 1944 г.
Политическа кариера в следвоенните години[редактиране | редактиране на кода]
След войната Густав Хусак започва кариера като държавен служител и партиен деец в Чехословакия. През 1946 – 1950 г. той е квази-министър-председател на Словакия и като такъв той има съществен принос за ликвидирането на Демократическата партия на Словакия, спечелила 62% на изборите през 1946 г. и по този начин предотвратила комунистите да завземат властта в Чехословакия.
През 1950 г. той става жертва на сталинистката чистка на партийно ръководство и получава доживотна присъда, от която отслужва периода от 1954 до 1960 г. в затвора „Леополдов“. Убеден комунист той не престава да вижда лишаването си от свобода като голямо недоразумение, което периодично подчертава в няколко писма, адресирани до ръководството на патрията. Добре известно е, че Антонин Новотни, чехословашки президент и първи секретар на партията по това време, многократно отказва да помилва Хусак заради уверения от страна на другарите му, които звучат така: „Вие не знаете на какво е способен, когато дойде на власт“. Накрая в резултат от Десталинизацията в Чехословакия обвиненията от Хусак са свалени и неговото партийно членство е възстановено през 1963 г. До 1967 г. той атакува нео-сталинисткото ръководство на Комунистическата партия на Чехословакия, а през април 1968 г. става заместник министър-председател на Чехословакия.
Пражка пролет[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като в Съветския съюз нараства тревогата от реформите на Дубчек през 1968 г., Хусак започва да призовава за внимание. След като червеноармейци нахлуват в Чехословакия през август Густав Хусак е призован да участва в Чехословако-съветските преговори между отвлечения Александър Дубчек и Леонид Брежнев в Москва. Това бързо прави Хусак лидер на онези партийни членове, които призовават за отмяна на реформите на Дубчек. Показателна за неговия политически прагматизъм е една от официалните му речи след събитията от 1968 г., в която той поставя риторичен въпрос, питайки къде са опонентите му (т.е. поддръжници на опозицията срещу Съветския съюз), като иска да открие тези „приятели“ на Чехословакия (т.е. страни в Европа), които ще отидат да подкрепят страната (т.е. отново срещу Съветските войски).
Получил подкрепата на Москва Густав Хусак е назначен за ръководител на Комунистическата партия на Словакия в началото на август 1968 г. и заема мястото на Дубчек като първи секретар[1] на Комунистическата партия на Чехословакия през април 1969 г. Той отменя реформите на Дубчек и прочиства партията от либералните членове през 1969 – 1971 г. и през 1975 г. Хусак е избран за президент на Чехословакия. През 2-те десетилетия, в които Хусак е лидер, Чехословакия се превръща в един от най-верните съюзници на Москва. Густав Хусак е удостоен със званието Герой на Съветския съюз на 9 януари 1983 г.[2]
Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]
В първите години след Пражката пролет Хусак успява да успокои оскърбеното гражданско население, като му осигурява сравнително задоволителен стандарт на живот и като избягва всякакви явни репресии[3]. Този период е наричан Чешко нормализиране, а родените през този период са известни като Хусаково поколение. В началото на 1970 г. Хусак разрешава на изключените в периода след Пражката пролет да се присъединят отново към партията, но след публично дистанциране от „грешките“, които са извършили.
Въпреки че режимът му е по-малко суров отколкото през първите 20 години от комунистическото управление в страната, той не и либерален. Правата на хората са малко по-ограничени отколкото в Унгария при Янош Кадар и в Югославия при Йосип Броз Тито. Всъщност нивото на репресия е подобно на това при режима на Ерих Хонекер в Източна Германия и Николае Чаушеску в Румъния. Под прикритието на ежедневна стабилност съществува постоянна кампания на репресии от страна на тайната полиция (STB), насочени към открити дисиденти, представени по-късно от „Харта 77“ като стотици непознати лица, станали обект на превантивните удари на тайната полиция.
Перестройка[редактиране | редактиране на кода]
Към втората половина на мандата на Хусак в Политбюро съществуват спорове за това дали да се приемат реформи в стил Горбачов. Въпреки че хардлайнерите, водени от Васил Биляк, се противопоставят на всякакво преструктуриране, умерените, водени от министър-председателя Лубомир Щроугал, се обявяват силно за реформите. Хусак заема неутрална позиция до 1987 г., когато обявява половинчата програма за реформи, която е запланувано да влезе в сила от 1991 г. По-късно същата година обаче Хусак отстъпва поста си на генерален секретар на Милоуш Якеш. Тази стъпка е в отговор на желанието на младите лидери Якеш и Ладислав Адамец да споделят властта.
В крайна сметка комунистическото управление в Чехословакия се разпада в края на 1989 г. На 10 декември Хусак е принуден да председателства назначаването на първото некомунистическо правителство на страната за повече от 40 години. Скоро след това той подава оставка като президент. През 1990 г. е изключен от комунистическата партия.
Густав Хусак умира почти забравен на 18 ноември 1991 г.
Наследство[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки несъмнения принос на Густав Хусак към Чешкото нормализиране все още има въпроси относно моралната му отговорност за последните две десетилетия от комунистическото управление в Чехословакия. След разпадането на ЧССР Хусак неколкократно изтъква, че се опитвал да намали последиците от Съветската инвазия и му се налагало постоянно да устоява на натиска от страна партията на сталинисти като Билак, Алоис Индра и др. Едновременно с това исторически факт е и че в началото на 1970 г. Густав Хусак лично инициира ранното изтегляне на съветските войски от чехословашката територия. Според него:
„ | Нужно е всеки славянин да смята за родина земите от Аш до Владивосток. | “ |
Съществуват неопровержими факти, които го осъждат заради личния му принос към режима. Като генерален секретар на партията той е имал възможността за контрол над репресивния държавен апарат. Съществуват много документирани случаи на жалби от лица, преследвани по политически причини, но почти никой от тях не е получил вниманието на Хусак. Тъй като разпадането на чехословашкото общество става все по-очевидно през 1980 г., Хусак става политически импотентна марионетка на събитията[4].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ променено название на генерален секретар през 1971 г.
- ↑ ((ru)) Biography at the website on Heroes of the Soviet Union and Russia
- ↑ ŠTEFANICA, Jan: Vybrané právne aspekty procesu G. HUSÁK a spol., Brno: Masarykova univerzita, 2013 s. 346 – 362.
- ↑ Vít Machálek, Víra Gustáva Husáka, blog.idnes.cz, 18 ноември 2013.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gustáv Husák в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
- Министър-председатели на Словакия
- Президенти на Чехословакия
- Чехословашки политици
- Словашки политици
- Комунисти
- Участници в Съпротивата през Втората световна война
- Герои на Съветския съюз
- Възпитаници на Университета „Коменски“
- Носители на Ордена на Бялата роза
- Носители на Ордена на Възраждане на Полша
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на орден „Стара планина“
- Починали в Братислава