Густав Хусак

Густав Хусак Gustáv Husák
чехословашки политик
Роден	10 януари 1913 г. Дубравка, Австро-Унгария
Починал	18 ноември 1991 г. Братислава, Чехословакия
Погребан	Словакия
Религия	атеизъм
Учил в	Юридически факултет на Университета Коменски
Награди	Орден „Ленин“ Герой на Съветския съюз Октомврийска революция Стара планина Сухе Батор (орден) Георги Димитров (орден)
Политика
Партия	Чехословашка комунистическа партия
Президент
29 октомври 1975 – 10 декември 1989
Семейство
Съпруга	Вера Хусакова
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Густав Хусак в Общомедия

Густав Хусак (на словашки: Gustáv Husák) е словашки и чехословашки политик, 9-и и последен социалистически президент на Чехословакия, наричан още „Президентът на забравата“.

Произход и младежки години

Густав Хусак е роден на 10 януари 1913 г. в село Дубравка, днес квартал на Братислава, Словакия. Той се присъединява към Комунистическия младежки съюз още на 16-годишна възраст, докато учи в гимназията в Братислава. От 1933 г. Хусак се обучава в Юридическия факултет на университета „Комениус“ също в Братислава. Тогава се присъединява към Комунистическата партия на Чехословакия (KSC), която в периода 1938 – 1945 г. е забранена политическа организация.

По време на Втората световна война Густав Хусак е неколкократно арестуван от правителството на Йозеф Тисо за незаконна комунистическа дейност. Той е един от лидерите на Словашкото народно въстание през 1944 г. срещу Нацистка Германия и Тисо. Хусак е член на Президиума на Словашкия национален съвет от 1 септември до 5 септември 1944 г.

Политическа кариера в следвоенните години

След войната Густав Хусак започва кариера като държавен служител и партиен деец в Чехословакия. През 1946 – 1950 г. той е квази-министър-председател на Словакия и като такъв той има съществен принос за ликвидирането на Демократическата партия на Словакия, спечелила 62% на изборите през 1946 г. и по този начин предотвратила комунистите да завземат властта в Чехословакия.

През 1950 г. той става жертва на сталинистката чистка на партийно ръководство и получава доживотна присъда, от която отслужва периода от 1954 до 1960 г. в затвора „Леополдов“. Убеден комунист той не престава да вижда лишаването си от свобода като голямо недоразумение, което периодично подчертава в няколко писма, адресирани до ръководството на патрията. Добре известно е, че Антонин Новотни, чехословашки президент и първи секретар на партията по това време, многократно отказва да помилва Хусак заради уверения от страна на другарите му, които звучат така: „Вие не знаете на какво е способен, когато дойде на власт“. Накрая в резултат от Десталинизацията в Чехословакия обвиненията от Хусак са свалени и неговото партийно членство е възстановено през 1963 г. До 1967 г. той атакува нео-сталинисткото ръководство на Комунистическата партия на Чехословакия, а през април 1968 г. става заместник министър-председател на Чехословакия.

Пражка пролет

Густав Хусак с Хонекер и Улбрихт в ГДР

Густав Хусак с Чаушеску в Румъния

Густав Хусак с лидерите на държавите от Варшавски договор

Тъй като в Съветския съюз нараства тревогата от реформите на Дубчек през 1968 г., Хусак започва да призовава за внимание. След като червеноармейци нахлуват в Чехословакия през август Густав Хусак е призован да участва в Чехословако-съветските преговори между отвлечения Александър Дубчек и Леонид Брежнев в Москва. Това бързо прави Хусак лидер на онези партийни членове, които призовават за отмяна на реформите на Дубчек. Показателна за неговия политически прагматизъм е една от официалните му речи след събитията от 1968 г., в която той поставя риторичен въпрос, питайки къде са опонентите му (т.е. поддръжници на опозицията срещу Съветския съюз), като иска да открие тези „приятели“ на Чехословакия (т.е. страни в Европа), които ще отидат да подкрепят страната (т.е. отново срещу Съветските войски).

Получил подкрепата на Москва Густав Хусак е назначен за ръководител на Комунистическата партия на Словакия в началото на август 1968 г. и заема мястото на Дубчек като първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия през април 1969 г. Той отменя реформите на Дубчек и прочиства партията от либералните членове през 1969 – 1971 г. и през 1975 г. Хусак е избран за президент на Чехословакия. През 2-те десетилетия, в които Хусак е лидер, Чехословакия се превръща в един от най-верните съюзници на Москва. Густав Хусак е удостоен със званието Герой на Съветския съюз на 9 януари 1983 г.

Вътрешна политика

В първите години след Пражката пролет Хусак успява да успокои оскърбеното гражданско население, като му осигурява сравнително задоволителен стандарт на живот и като избягва всякакви явни репресии. Този период е наричан Чешко нормализиране, а родените през този период са известни като Хусаково поколение. В началото на 1970 г. Хусак разрешава на изключените в периода след Пражката пролет да се присъединят отново към партията, но след публично дистанциране от „грешките“, които са извършили.

Въпреки че режимът му е по-малко суров отколкото през първите 20 години от комунистическото управление в страната, той не и либерален. Правата на хората са малко по-ограничени отколкото в Унгария при Янош Кадар и в Югославия при Йосип Броз Тито. Всъщност нивото на репресия е подобно на това при режима на Ерих Хонекер в Източна Германия и Николае Чаушеску в Румъния. Под прикритието на ежедневна стабилност съществува постоянна кампания на репресии от страна на тайната полиция (STB), насочени към открити дисиденти, представени по-късно от „Харта 77“ като стотици непознати лица, станали обект на превантивните удари на тайната полиция.

Перестройка

Към втората половина на мандата на Хусак в Политбюро съществуват спорове за това дали да се приемат реформи в стил Горбачов. Въпреки че хардлайнерите, водени от Васил Биляк, се противопоставят на всякакво преструктуриране, умерените, водени от министър-председателя Лубомир Щроугал, се обявяват силно за реформите. Хусак заема неутрална позиция до 1987 г., когато обявява половинчата програма за реформи, която е запланувано да влезе в сила от 1991 г. По-късно същата година обаче Хусак отстъпва поста си на генерален секретар на Милоуш Якеш. Тази стъпка е в отговор на желанието на младите лидери Якеш и Ладислав Адамец да споделят властта.

В крайна сметка комунистическото управление в Чехословакия се разпада в края на 1989 г. На 10 декември Хусак е принуден да председателства назначаването на първото некомунистическо правителство на страната за повече от 40 години. Скоро след това той подава оставка като президент. През 1990 г. е изключен от комунистическата партия.

Густав Хусак умира почти забравен на 18 ноември 1991 г.

Наследство

Въпреки несъмнения принос на Густав Хусак към Чешкото нормализиране все още има въпроси относно моралната му отговорност за последните две десетилетия от комунистическото управление в Чехословакия. След разпадането на ЧССР Хусак неколкократно изтъква, че се опитвал да намали последиците от Съветската инвазия и му се налагало постоянно да устоява на натиска от страна партията на сталинисти като Билак, Алоис Индра и др. Едновременно с това исторически факт е и че в началото на 1970 г. Густав Хусак лично инициира ранното изтегляне на съветските войски от чехословашката територия. Според него:

„	Нужно е всеки славянин да смята за родина земите от Аш до Владивосток.	“
Густав Хусак

Съществуват неопровержими факти, които го осъждат заради личния му принос към режима. Като генерален секретар на партията той е имал възможността за контрол над репресивния държавен апарат. Съществуват много документирани случаи на жалби от лица, преследвани по политически причини, но почти никой от тях не е получил вниманието на Хусак. Тъй като разпадането на чехословашкото общество става все по-очевидно през 1980 г., Хусак става политически импотентна марионетка на събитията.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gustáv Husák в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​