Густав Хусак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Густав Хусак
Густав Хусак
Мандат
29 май 1975 – 10 декември 1989
Предшестван от Людвик Свобода
Последван от Вацлав Хавел

Роден
10 януари 1913 г.(1913-01-10)
Починал
18 ноември 1991 (на 78 г.)
Съпруга Вера Хусакова
Партия: Чехословашка комунистическа партия Чехословашка комунистическа партия
Религия Католицизъм
Университет Университет Коменски

Густав Хусак (на словашки: Gustáv Husák) е словашки и чехословашки политик, 9-ти и последен социалистически президент на Чехословакия, наричан още „Президентът на забравата“.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Густав Хусак е роден на 10 януари 1913 г. в село Дубравка, днес квартал на Братислава, Словакия. Той се присъединява към Комунистическия младежки съюз още на 16-годишна възраст, докато учи в гимназията в Братислава. От 1933 г. Хусак се обучава в Юридическия факултет на университета "Комениус" също в Братислава. Тогава се присъединява към Комунистическата партия на Чехословакия (KSC), която в периода 1938-1945 г. е забранена политическа организация. По време на Втората световна война Густав Хусак е неколкократно арестуван от правителството на Йозеф Тисо за незаконна комунистическа дейност. Той е един от лидерите на Словашкото народно въстание през 1944 г. срещу Нацистка Германия и Тисо. Хусак е член на Президиума на Словашкия национален съвет от 1 септември до 5 септември 1944 г.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

След войната Густав Хусак започва кариера като държавен служител и партиен деец в Чехословакия. През 1946-1950 г. той е квази-министър-председател на Словакия и като такъв той има съществен принос за ликвидирането на Демократическата партия на Словакия, спечелила 62% на изборите през 1946 г. и по този начин предотвратила комунистите да завземат властта в Чехословакия. През 1950 г. той става жертва на сталинистката чистка на партийно ръководство и получава доживотна присъда, от която отслужва периода от 1954 до 1960 г. в затвора „Леополдов”. Убеден комунист той не престава да вижда лишаването си от свобода като голямо недоразумение, което периодично подчертава в няколко писма, адресирани до ръководството на патрията. Добре известно е, че Антонин Новотни, чехословашки президент и първи секретар на партията по това време, многократно отказва да помилва Хусак заради уверения от страна на другарите му, които звучат така: „Вие не знаете на какво е способен, когато дойде на власт”. Накрая в резултат от Десталинизацията в Чехословакия обвиненията от Хусак са свалени и неговото партийно членство е възстановено през 1963 г. До 1867 г. той атакува нео-сталинисткото ръководство на Комунистическата партия на Чехословакия, а през април 1968 г. става заместник министър-председател на Чехословакия.

Пражка пролет[редактиране | редактиране на кода]

Густав Хусак с Хонекер и Улбрихт в ГДР
Густав Хусак с Чаушеску в Румъния

,

Густав Хусак с лидерите на държавите от Варшавски договор

Тъй като в Съветския съюз нараства тревогата от реформите на Дубчек през 1968 г., Хусак започва да призовава за внимание. След като червеноармейци нахлуват в Чехословакия през август Густав Хусак е призован да участва в Чехословако-съветските преговори между отвлечения Александър Дубчек и Леонид Брежнев в Москва. Това бързо прави Хусак лидер на онези партийни членове, които призовават за отмяна на реформите на Дубчек. Показателна за неговия политически прагматизъм е една от официалните му речи след събитията от 1968 г., в която той поставя риторичен въпрос, питайки къде са опонентите му (т.е. поддръжници на опозицията срещу Съветския съюз), като иска да открие тези „приятели” на Чехословакия (т.е. страни в Европа), които ще отидат да подкрепят страната (т.е. отново срещу Съветските войски). Получил подкрепата на Москва Густав Хусак е назначен за ръководител на Комунистическата партия на Словакия в началото на август 1968 г. и заема мястото на Дубчек като първи секретар[1] на Комунистическата партия на Чехословакия през април 1969 г. Той отменя реформите на Дубчек и прочиства партията от либералните членове през 1969-1971 г. и през 1975 г. Хусак е избран за президент на Чехословакия. През 2-те десетилетия, в които Хусак е лидер, Чехословакия се превръща в един от най-верните съюзници на Москва. Густав Хусак е удостоен със званието Герой на Съветския съюз на 9 януари 1983 г[2].

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

В първите години след Пражката пролет Хусак успява да успокои оскърбеното гражданско население, като му осигурява сравнително задоволителен стандарт на живот и като избягва всякакви явни репресии[3] . Този период е наричан Чешко нормализиране, а родените през този период са известни като Хусаково поколение. В началото на 1970 г. Хусак разрешава на изключените в периода след Пражката пролет да се присъединят отново към партията, но след публично дистанциране от „грешките”, които са извършили. Въпреки, че режимът му е по-малко суров отколкото през първите 20 години от комунистическото управление в страната, той не и либерален. Правата на хората са малко по-ограничени отколкото в Унгария при Янош Кадар и в Югославия при Йосип Броз Тито. Всъщност нивото на репресия е подобно на това при режима на Ерих Хонекер в Източна Германия и Николае Чаушеску в Румъния. Под прикритието на ежедневна стабилност съществува постоянна кампания на репресии от страна на тайната полиция (STB), насочени към открити дисиденти, представени по-късно от „Харта 77” като стотици непознати лица, станали обект на превантивните удари на тайната полиция.

Перестройка[редактиране | редактиране на кода]

Към втората половина на мандата на Хусак в Политбюро съществуват спорове за това дали да се приемат реформи в стил Горбачов. Въпреки че хардлайнерите, водени от Васил Биляк се противопоставят на всякакво преструктуриране, умерените, водени от министър-председателя Лубомир Щроугал, се обявяват силно за реформите. Хусак заема неутрална позиция до 1987 г., когато той обявява половинчата програма за реформи, която е запланувано да влезе в сила от 1991 г. По-късно същата година обаче Хусак отстъпва поста си на генерален секретар на Милоуш Якеш. Тази стъпка е в отговор на желанието на младите лидери Якеш и Ладислав Адамец да споделят властта. В крайна сметка комунистическото управление в Чехословакия се разпада в края на 1989 г. На 10 декември Хусак е принуден да председателства назначаването на първото некомунистическо правителство на страната за повече от 40 години. Скоро след това той подава оставка като президент. През 1990 г. той е изключен от комунистическата партия. Густав Хусак умира почти забравен на 18 ноември 1991 г.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки несъмнения принос на Густав Хусак към Чещкото нормализиране все още има въпроси относно моралната му отговорност за последните две десетилетия от комунистическото управление в Чехословакия. След разпадането на ЧССР Хусак неколкократно изтъква, че се опитвал да намали последиците от Съветската инвазия и му се налагало постоянно да устоява на натиска от страна партията на сталинисти като Билак, Алоис Индра и др. Едновременно с товеа исторически факт е и че в началото на 1970 г. Густав Хусак лично инициира ранното изтегляне на съветските войски от чехословашката територия. Според него:

Нужно е всеки славянин да смята за родина земите от Аш до Владивосток.

— Густав Хусак

Съшествуват неопровержими факти, които го осъждат заради личният му принос към режима. Като генерален секретар на партията той е имал възможността за контрол над репресивния държавен апарат. Съществуват много документирани случаи на жалби от лица, преследвани по политически причини, но почти никой от тях не е получил вниманито на Хусак. Тъй като разпадането на чехословашкото общество става все по-очевидно през 1980 г., Хусак става политически импотентна марионетка на събитията[4].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustáv Husák“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
  1. променено название на генерален секретар през 1971 г.
  2. ((ru))Biography at the website on Heroes of the Soviet Union and Russia
  3. ŠTEFANICA, Jan: Vybrané právne aspekty procesu G. HUSÁK a spol., Brno : Masarykova univerzita, 2013 s. 346-362 Онлайн достъп.
  4. Vít Machálek, Víra Gustáva Husáka, blog.idnes.cz 2013-11-18 http://vitmachalek.blog.idnes.cz/c/230431/Vira-Gustava-Husaka.html