Густав Хусак

Густав Хусак
Gustáv Husák
	Густав Хусак Gustáv Husák
чехословашки политик
Роден	10 януари 1913 г. Дубравка, Австро-Унгария
Починал	18 ноември 1991 г. (78 г.) Братислава, Чехословакия
Погребан	Словакия
Религия	атеизъм; католицизъм
Учил в	Юридически факултет на Университета Коменски
Политика
Партия	Чехословашка комунистическа партия
	Президент
	29 октомври 1975 – 10 декември 1989
Семейство
Съпруга	Вера Хусакова
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Густав Хусак в Общомедия

Густав Хусак (на словашки: Gustáv Husák) е словашки и чехословашки политик, 9-и и последен социалистически президент на Чехословакия, наричан още „Президентът на забравата“.

Произход и младежки години

Густав Хусак е роден на 10 януари 1913 г. в село Дубравка, днес квартал на Братислава, Словакия. Още на 16-годишна възраст той се присъединява към Комунистическия младежки съюз. Тагава учи в гимназията в Братислава. От 1933 г. Густав Хусак учи в Юридическия факултет на университета „Комениус“ в гр. Братислава. Тогава става член на Комунистическата партия на Чехословакия (KSC), която през периода 1938 – 1945 г. е забранена политическа организация.

По време на Втората световна война Густав Хусак е неколкократно арестуван от правителството на Йозеф Тисо по обвинение в извършване на незаконна комунистическа дейност. Той е един от лидерите на Словашкото народно въстание през 1944 г. Възстанието е срещу Нацистка Германия и управлението на Йозеф Тисо. От 1-ви септември до 5-ти септември 1944 г. Густав Хусак е член на Президиума на Словашкия национален съвет.

Политическа кариера в следвоенните години

След войната Густав Хусак започва кариерата си като държавен служител и партиен деятел. През 1946 – 1950 г. е назначен за министър-председател на Словакия и като такъв има съществен принос за ликвидирането на Демократическата партия на Словакия, партията спечелила 62% на изборите през 1946 г. Това временно предотвратява комунистите да завземат цялата власт в Чехословакия още през 1946 год.

През 1950 г. Густав Хусак става жертва на сталинистката чистка на партийно ръководство и получава доживотна присъда, от която излежава няколко години през периода 1954 — 1960 г. в затвора „Леополдов“. Като убеден комунист той приема лишаването си от свобода като голямо недоразумение, което периодично подчертава в няколко писма, адресирани до ръководството на партията. Добре е известно, че Антонин Новотни, чехословашки президент и първи секретар на партията по това време, многократно отказва да помилва Хусак заради уверения от страна на съпартийците му, които казват: „Вие не знаете на какво е способен, когато дойде на власт“. Накрая в резултат от Десталинизацията в Чехословакия обвиненията на Хусак са свалени и неговото партийно членство е възстановено през 1963 г. До 1967 г. той критикува нео-сталинисткото ръководство на Комунистическата партия на Чехословакия. През април 1968 г. става заместник министър-председател на Чехословакия.

Пражка пролет

Тъй като в Съветския съюз нараства тревогата от реформите на Александър Дубчек през 1968 г., Густав Хусак постепенно започва да привлича вниманието на политическата ръководство на СССР. След като войските на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия през август 1968 г. Густав Хусак е призован да участва в Чехословашко-съветските преговори състояли се в Москва. Това бързо прави Густав Хусак лидер на онези партийни членове, които призовават за отмяна на реформите на Александър Дубчек. Показателно за неговия политически прагматизъм е една от официалните му речи след събитията през 1968 г., в която той задава риторичният въпрос, къде са опонентите му (т.е. поддръжници на опозицията срещу Съветския съюз), като иска да открие и тези „приятели“ на Чехословакия (т.е. страни от Западна Европа), които биха подкрепили страната ако се противопостави на войските на Варшавския договор.

Получил подкрепата на Москва Густав Хусак е назначен за ръководител на Комунистическата партия на Словакия в началото на август 1968 г. Заема мястото на Александър Дубчек като първи секретар^[1] на Комунистическата партия на Чехословакия през април 1969 г. Той спира реформите на Александър Дубчек и прочиства партията от либералните и членове през 1969 – 1971 г.

През 1975 г. Густав Хусак е избран за президент на Чехословакия. Близо двадесет години, през които Густав Хусак е лидер на Чехословакия, страната се превръща в един от най-верните съюзници на СССР, за което е удостоен със званието Герой на Съветския съюз на 9 януари 1983 г.^[2]

Вътрешна политика

В първите години след Пражката пролет Густав Хусак успява да успокои оскърбената чехословашка общественост, като му осигурява сравнително задоволителен стандарт на живот и се опитва да избягне всякакви явни репресии^[3]. Този период е наричан Нормализация, а родените през този период са известни като Хусаковото поколение. В началото на 1970 г. Хусак разрешава на изключените в периода след Пражката пролет партийци отново да се присъединят към партията, но едва след като публично се дистанциране от „грешките“, които са извършили.

Въпреки че режимът му е по-малко суров отколкото през първите 20 години от комунистическото управление в страната, той не и либерален политик. Правата на хората са по-ограничени от тези в Унгария при управлението на Янош Кадар и в Югославия при Йосип Броз Тито. Всъщност нивото на репресия е подобно на това при режима на Ерих Хонекер в Източна Германия и Николае Чаушеску в Румъния. Под прикритието на ежедневна стабилност съществуват постоянни репресии от страна на тайната полиция (STB), насочени към дисиденти, представени по-късно от „Харта 77” като и към стотици неразпознаваеми личности лица, обект на превантивните акции на тайната полиция.

Перестройка

Към втората половина на мандата на Густав Хусак в Политбюро на Комунистическата партия на Чехословакия възникват спорове за това дали да се приемат реформи в стил Горбачов. Въпреки че хардлайнерите, водени от Васил Биляк, се противопоставят на всякакво преструктуриране, умерените комунисти водени от министър-председателя Лубомир Щроугал, се обявяват за приемане на реформите. Тогава Густав Хусак заема неутрална позиция която поддържа до 1987 г., когато обявява половинчата програма за реформи, запланувана да влезе в сила от 1991 г. По-късно същата година обаче Густав Хусак отстъпва поста си на генерален секретар на партията на Милоуш Якеш. Тази стъпка е в отговор на изявеното желание на младите лидери Милош Якеш и Ладислав Адамец за споделяне на властта.

Комунистическото управление управление на Чехословакия се разпада в края на 1989 г. На 10 декември Густав Хусак е принуден да назначи първото некомунистическо правителство на страната след 40 годиното управление на Комунистическата партия. Скоро след това той подава оставка като президент. През 1990 г. е изключен от редовете на Комунистическата партия.

Густав Хусак умира в забрава на 18 ноември 1991 г.

Наследство

Въпреки връзката на Густав Хусак с процесите на Нормализация все още има неизяснени въпроси относно моралната му отговорност за последните две десетилетия от комунистическото управление в Чехословакия. След разпадането на ЧССР Густав Хусак неколкократно изтъква, че винаги се е опитвал да намали последиците от Съветската инвазия и му се налагало постоянно да устоява на натиска от страна сталинистите в Комунистическата партия като Билак, Алоис Индра и др. Исторически факт, че в началото на 1970 г. Густав Хусак лично инициира ранното изтегляне на съветските войски от чехословашката територия. Според него:

„	Нужно е всеки славянин да смята за родина земите от Аш до Владивосток.	“
Густав Хусак

Съществуват неопровержими факти, които са основания Густав Хусак за бъде обвиняван за личния му принос към започването на репресиите в Чехословакия след 1968 г. Като генерален секретар на партията той е имал неограничен контрол над репресивния държавен апарат. В архивите има Смного документирани случаи на изпратени до него жалби от лица, преследвани по политически причини, които са останали без последствия. След 1980 год се наблюдава упадък на чехословашкото общество и превръщането на Хусак в безгласна политическа марионетка. ^[4].

Източници

↑ променено название на генерален секретар през 1971 г.
↑ ((ru)) Biography at the website on Heroes of the Soviet Union and Russia
↑ ŠTEFANICA, Jan: Vybrané právne aspekty procesu G. HUSÁK a spol., Brno: Masarykova univerzita, 2013 s. 346 – 362.
↑ Vít Machálek, Víra Gustáva Husáka, blog.idnes.cz, 18 ноември 2013.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gustáv Husák в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] променено название на генерален секретар през 1971 г.

[2] ((ru)) Biography at the website on Heroes of the Soviet Union and Russia

[JStef-3] ŠTEFANICA, Jan: Vybrané právne aspekty procesu G. HUSÁK a spol., Brno: Masarykova univerzita, 2013 s. 346 – 362.

[4] Vít Machálek, Víra Gustáva Husáka, blog.idnes.cz, 18 ноември 2013.

[1]

[2]

[3]

[4]