Антонин Новотни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антонин Новотни
Antonín Novotný

Роден
Починал
Погребан Чехия

Религия атеизъм
Политика
Партия Комунистическа партия на Чехословакия
Президент на Чехословакия
19 ноември 1957 – 22 март 1968
Първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия
14 март 1953 – 5 януари 1968
Семейство
Съпруга Божена Новотна
Подпис Novotny signature.svg
Антонин Новотни в Общомедия

Антонин Новотни (на чешки: Antonín Novotný) е първи секретар на Комунистическата партия на Чехословакия в периода 1953 – 1968 г. и президент на Чехословакия в периода 1957 – 1968 г. Принуден е да предаде властта на Александър Дубчек по време на краткотрайното движение за реформи през 1968 г.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Новотни е роден на 10 декември 1904 г. в Летняни (днес част от Прага), тогава в границите на Австро-Унгария. Семейството му е от работническата класа и той израства работейки като ковач.[1] Той е един от първите членове на Комунистическата партия на Чехословакия още от основаването ѝ през 1921 г.[1] Става неин професионален функционер през 1929 г.[1]

През 1935 г. е избран за делегат на 7-ия световен конгрес на Коминтерна,[1] а през 1937 г. е избран за регионален партиен секретар за Прага. През 1938 г. е назначен за секретар и редактор на партийния вестник в Южноморавския край.[1]

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

С избухването на Втората световна война е окупацията на Чехословакия от Нацистка Германия през 1939 г., комунистическата партия е забранена и преминава в тайно съществуване.[1] Новотни служи като един от лидерите ѝ в Прага.[1] В крайна сметка, обаче, той е арестуван от Гестапо през септември 1941 г. и незабавно е депортиран в концлагера Маутхаузен.[1]

Той оцелява и е освободен от американски войски на 5 май 1945 г.

Следвоенни години и президентство[редактиране | редактиране на кода]

След войната, Новотни се завръща в Чехословакия и продължава дейността си в комунистическата партия. Той е избран за член на централния ѝ комитет през 1946 г.[1] През септември 1951 г. е назначен в секретариата на ЦК и се превръща в една от главните фигури на партията след ареста на Рудолф Слански, който е обвинен в „титовизъм“ през ноември същата година.[1]

Назначен е за вицепремиер през февруари 1953 г.[1] След смъртта на партийния лидер Клемент Готвалд през март 1953 г. Новотни става основен кандидат в борбата за наследството му, като в крайна сметка я спечелва през септември същата година, когато е избран за първи секретар на партията, което на практика го прави държавен глава на Чехословакия.[1]

Когато президентът Антонин Запотоцки и министър-председателят Вилям Широки поискват по-малко репресивно управление, крайният Новотни успява да ги надхитри, тъй като си служи с подкрепата на Съветския съюз. В края на 1953 г., по време на среща в Москва, на Запотоцки и Широки е казано да се придържат към принципите на „колективното ръководство“ или, с други думи, да се откажат от властта в полза на Новотни.

При режима на Новотни, народът продължава да е изправен пред строги правителствени регулации и ограничения в областта на изкуствата и медиите, макар те драстично да отслабват след смъртта на Сталин през 1953 г. и последвалата програма по десталинизация през 1956 г. Неговите полу-авторитарни практики довеждат до засилващи се призиви за нова форма на социализъм, която да включва честни избори и отговорност на лидерите пред народа. Независимо от това, администрацията на Новотни остава централизирана в продължение на 10 години. През тези години обществото еволюира. След смъртта на Запотоцки през 1957 г., за президент е избран Новотни, което допълнително консолидира властта му.[1] Три години по-късно той заменя повърхностно демократичната конституция от 9 май с нова конституцията, която е изцяло комунистически документ.

Събития през 1968 г.[редактиране | редактиране на кода]

Докато Новотни се оказва принуден да приеме някои реформи под обществения натиск през 1960-те години, тези усилия са посредствени. Нарастващото недоволство на народа води до това, че Новотни започва да губи властта си. Причина за това са многобройните арести и убийства на невинни, които протестират срещу комунистическия режим. Накаран е да подаде оставка като партиен лидер през януари 1968 г. и е заменен с реформиста Александър Дубчек. Два месеца по-късно е отстранен и като президент, а през май 1968 г. се оттегля и от ЦК на комунистическата партия.

По-късни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 г., в хода на т.нар. нормализация в страната, той е преизбран в ЦК на партията. Въпреки това, политическото му влияние вече е минимално, а и вече е твърде болен, за да се изправи срещу администрацията на Густав Хусак. Умира на 28 януари 1975 г. в Прага.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н Branko Lazitch with Milorad M. Drachkovitch, Biographical Dictionary of the Comintern: New, Revised, and Expanded Edition. Stanford, CA: Hoover Institution Press, 1986; pp. 344 – 345.
  2. Albin Krebs. Antonin Novotny,70, Dies; Czech Dictator, 1953 – 68. // The New York Times, 29 януари 1975. Посетен на 22 май 2020.