Борис Шивачев
| Борис Шивачев | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
| Литература | |
| Псевдоним | Борислав Витски |
| Жанрове | роман, разказ, пътепис |
| Известни творби | „Изобретателят“ (1931) |
Борис Константинов Шивачев е български писател, критик и публицист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Борис Шивачев е роден на 11 март 1902 г. в Плевен в семейството на офицер, който по служба се премества със семейството си в Ловеч. Там Борис завършва Общинската гимназия (1920).
През 1920 г. заминава за Южна Америка. Живее в Аржентина и Чили. Издържа се с обща работа в селското стопанство и добивната индустрия – хамалин, металоработник, чертожник, зидар, работник на нефтен кладенец. Завръща се в Европа тежко болен от туберкулоза през 1924 г. Живее в Амстердам, Брюксел, Париж, Марсилия, Истанбул. Завръща се Ловеч през 1925 г.
Занимава се с литературно творчество. Издава сборник с разкази и очерци на аржентинска тематика „Сребърната река“ (1926, Ловеч). Сътрудничи със статии на в. „Развигор“.
Установява се в София и в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) записва да следва дипломация и консулство (1927). Едновременно работи като служител.
Преводач от испански език и сътрудник като критик в литературни списания (псевдонимът му е Борислав Витски).
Сред новите му произведения по-известни са романът „Изобретателят (Бележките на Иван Бистров)“, издаден през 1931 г. и преиздаден отново през 1992 г., и сборникът разкази „Писма от Южна Америка“ (1932).
Умира на 30 години през 1932 г.
Посмъртно признание
[редактиране | редактиране на кода]През 1947 г. излиза от печат „Възпоменателен сборник Борис Шивачев“ под редакцията на П. Русев и Н. Йовчев. Аржентинските му разкази са издадени посмъртно под общо заглавие „Космополитизъм и литература“ (1947). Неговите „Избрани произведения“ са публикувани през 1973 г., а „Четири години в Аржентина“ през 1993 г. В критическата литература е популярен като „българския Джек Лондон“.
През 2012 г. е организирана конференцията „Феноменът Америка в българската литература – от романтиката до гротеската и по-нататък“ (110 години от рождението на Борис Шивачев и Светослав Минков)“.[1]
Неговото име носят улици в Плевен и Пловдив.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Национална научна конференция „Феноменът Америка в българската литература – от романтиката до гротеската и по-нататък“ (110 години от рождението на Борис Шивачев и Светослав Минков)“ – програма, електронен бюлетин Културни новини, 19 август 2012 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Цанков, „Борис Шивачев“. – Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.415 – 416.
- сп. Литературен свят, С., 2010.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Борис Шивачев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Борис Шивачев в Литературен свят
- Галя Константинова, „Подсказващи пунктири между Набоков и Шивачев“, в. „Литературен вестник“, год. 12, бр. 7, 20 февруари 2002 г.
- Галина Гончарова, „Александър Вутимски и Борис Шивачев – меланхолното и сензационното в (хомо)сексуалността на градския антигерой“, LiterNet, 17 януари 2003 г.
- Мария Овчарова, „Борис Шивачев и романът „Доня Лус“, в. „Дума“, бр. 226, 29 септември 2012 г.
- „За Борис Шивачев и за младите“, статия от Александър Балабанов, публикувана в сп. „Литературен глас“, год. IV, бр. 142, София, 14 февруари 1932 г.
|
