Борис Шивачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Шивачев
Псевдоним Борислав Витски
Роден 11 март 1902 г.
Починал 30 януари 1932 г. (29 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр роман, разказ, пътепис
Известни творби „Изобретателят“ (1931)

Борис Константинов Шивачев е български писател, критик и публицист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Шивачев е роден на 11 март 1902 г. в Плевен в семейството на офицер, който по служба се премества със семейството си в Ловеч. Там Борис завършва Общинската гимназия (1920).

През 1920 г. заминава за Южна Америка. Живее в Аржентина и Чили. Издържа се с обща работа в селското стопанство и добивната индустрия – хамалин, металоработник, чертожник, зидар, работник на нефтен кладенец. Завръща се в Европа тежко болен от туберкулоза през 1924 г. Живее в Амстердам, Брюксел, Париж, Марсилия, Истанбул. Завръща се Ловеч през 1925 г.

Занимава се с литературно творчество. Издава сборник с разкази и очерци на аржентинска тематика „Сребърната река“ (1926, Ловеч). Сътрудничи със статии на в. „Развигор“.

Установява се в София и в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) записва да следва дипломация и консулство (1927). Едновременно работи като служител.

Преводач от испански език и сътрудник като критик в литературни списания (псевдонимът му е Борислав Витски).

Сред новите му произведения по-известни са романът „Изобретателят (Бележките на Иван Бистров)“, издаден през 1931 г. и преиздаден отново през 1992 г., и сборникът разкази „Писма от Южна Америка“ (1932).

Умира на 30 години през 1932 г.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1947 г. излиза от печат „Възпоменателен сборник Борис Шивачев“ под редакцията на П. Русев и Н. Йовчев. Аржентинските му разкази са издадени посмъртно под общо заглавие „Космополитизъм и литература“ (1947). Неговите „Избрани произведения“ са публикувани през 1973 г., а „Четири години в Аржентина“ през 1993 г. В критическата литература е популярен като „българския Джек Лондон“.

През 2012 г. е организирана конференцията „Феноменът Америка в българската литература – от романтиката до гротеската и по-нататък“ (110 години от рождението на Борис Шивачев и Светослав Минков)“.[1]

Неговото име носят улица в Плевен и Пловдив.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Цанков, „Борис Шивачев“. – Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.415 – 416.
  • сп. Литературен свят, С., 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]