Владимир Мусаков (преводач)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Владимир Мусаков.

Владимир Мусаков
Роден 7 май 1928 г.
Починал 8 януари 1966 г. (37 г.)
Професия преводач, критик
Националност Флаг на България България

Владимир Мусаков е изтъкнат български преводач от немски и английски език. Претворил е над 100 творби от големи автори като Ерих Кестнер (10 негови книги, 1946-1965), Хайнрих Бьол, Лион Фойхтвангер, Гьоте, Шилер, Хайнрих Ман, Карл Май, стихове от Кестнер, Лонгфелоу, Уитман, Рилке, пиеси от Брехт, Голсуърти и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Илиев Мусаков е роден на 7 май 1928 г. в Свищов в семейството на Илия Мусаков, български писател и публицист (1894–сл. 1950).[1], обявен при социализма за представител на фашистката литература.[2]

Владимир Мусаков успява да завърши прогимназия и гимназия в София. Но семейството му е изселено и „вундеркиндът на групата“[3], както го наричат приятелите му, няма право нито да живее, нито да стъпва в София.[2]

Когато режимът омеква, Владимир Мусаков може да следва – учи право в Софийския университет и финанси във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. После става редактор в БТА (1958), получава работа и в двуседмичника „Културни новини“, а през следващите години е контролен редактор в Българската енциклопедия на БАН (1961–1962), редактор в литературния отдел на телевизията (1962–1964), в информационния център към издателство „Народна култура“ (1964–1966), хоноруван преводач и сътрудник на изд. „Народна култура“ (от 1966).

Мусаков е автор на радиопиеси по мотиви от произведения на Кестнер, Леонард Франк, Александър Беляев и др., предговори, рецензии, статии, очерци в литературни издания, интервюта с писатели.

Владимир Мусаков умира на 8 януари 1966 г. от тумор в мозъка[2], ненавършил 38 години.[4]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карл Май, Заветът на Винету, роман, 1943
  2. Карл Май, Героят от прериите, роман, 1944
  3. Карл Май, Сребърното езеро, роман, 1945
  4. Карл Май, Черният мустанг, роман, 1946, 1991
  5. Карл Май, Керванът на робите, роман, 1946, 1991
  6. Карл Май, Завръщането на трапера, романи, 1946 (с Хр. Б. Андреев)
  7. Фридрих Шилер, Вилхелм Тел, драма, 1946
  8. Волф Дуриан, Момчето от сандъка, роман, 1946
  9. Зейн Грей, Водачът на керваните, роман, 1946, 1991, 1992
  10. Зейн Грей, Железният път, роман, 1947, 1991
  11. Йохан Волфганг Гьоте, Фауст, трагедия, 1947
  12. Карл Май, Рио де ла Плата, роман, 1947, 1961, 1969, 1991
  13. Карл Май, През пустинята, Кн. 1-2, роман, 1947
  14. Карл Май, Край Тихия океан, пътеписи, 1947
  15. Карл Май, Кианг-Лу ; Между китайските роби, пътеписи, 1947
  16. Ерих Кестнер, Емил и тримата близнаци, роман, 1947, 2000
  17. Ъптон Синклер, Уолстрийт , роман, 1948
  18. Ерих Кестнер, Двойната Лотхен, роман, 1949, 1957, 1997, 1999, 2006
  19. Вили Бредел, Изпитание, роман, 1954
  20. Бодо Узе, Патриоти, роман, 1955
  21. Хауърд Фаст, Сако и Ванцети, роман, 1955
  22. Лудвиг Рен, Трини : Историята на едно индианче, роман, 1956
  23. Карл Брукнер, Пабло Индианчето, роман, 1956 (с Елена Ялъмова)
  24. Бертолт Брехт, Опера за три гроша, драма, 1957
  25. Ханс Хелмут Кирст, Наричахме го „Обесникът“, роман, 1957
  26. Ерих Кестнер, Антон и Точица, роман, 1957, 1964, 1992, 1997, 1999, 2006
  27. Лион Фойхтвангер, Гойя или Трудният път към прозрението, роман, 1958, 1967, 1983 (с Елена Ялъмова)
  28. Ерих Кестнер, Трима мъже в снега, роман, 1959, 1983, 2008
  29. Ерих Кестнер, Хвърчащата класна стая, роман, 1960, 1993
  30. Ерих Кестнер, Изчезналата миниатюра или още Приключенията на един чувствителен месар, роман, 1960, 1992
  31. Арнолд Бронен, Езоп : 7 разказа от древна Елада, 1960, 1969
  32. Карл Фридрих Каул, Синята папка, роман, 1960
  33. Лион Фойхтвангер, Испанска балада, роман, 1960, 1980, 1983
  34. Лион Фойхтвангер, Лисици в лозето. Кн. 1-2, роман, 1961, 1979
  35. Хуго Хартунг, Ние, децата – чудо, роман, 1961
  36. Джеймс Фенимор Купър, Ловецът на елени, роман, 1961, 1977, 2001
  37. Кингсли Еймис, Щастливецът Джим, роман, 1961
  38. Ерих Кестнер, Фабиан: историята на един моралист, роман, 1962, 1983
  39. Лион Фойхтвангер, Грозната херцогиня Маргарете Маулташ, роман, 1962
  40. Гюнтер Вайзенборн, Мемориал, спомени, разкази, есета, 1962
  41. Геролф Алшнер, Голямото странствуване на животните, 1963
  42. Волф Дуриан, Робър, повест, 1964
  43. Леонард Франк, Последният вагон, повест, 1964
  44. Волфганг Шрайер, Сънят на капитан Лой, роман, 1964
  45. Ерих Кестнер, Малкият мъж, роман, 1965, 1993, 1995, 1999, 2006
  46. Ерих Кестнер, Презграничното пътуване, роман, 1965
  47. Хайнрих Ман, Учителят Унрат или Краят на един тиранин, роман, 1965
  48. Хайнрих Бьол, Възгледите на един клоун, роман, 1966
  49. Дитер Нол, Приключенията на Вернер Холт : Т. 1-2, роман, 1967 (със Спас Н. Мулешков)
  50. Хайнрих Бьол, Безсмъртната Теодора, разкази, 1968
  51. Ерих Кестнер, Емил и тримата близнаци ; Антон и Точица ; Хвърчащата класна стая ; Двойната Лотхен, романи, 1969
  52. Ерих Кестнер, Романи за деца, 1977, 1982
  53. Ерих Кестнер, Това се случи на 35 май, роман, 1981, 1992, 1998
  54. Ерих Кестнер, Презгранично пътуване ; Изчезналата миниатюра, романи, 1984
  55. Карл Май, Речния дракон, роман, 1991
  56. Карл Май, Краля на петрола, роман, 1991
  57. Карл Май, През дивия Кюрдистан, роман, 1992
  58. Ерих Кестнер, Антон и Точица ; Хвърчащата класна стая ; Двойната Лотхен, романи, 2010

Писатели в превод на Владимир Мусаков:[редактиране | редактиране на кода]

За отношението на Владимир Мусаков към живота и словото писателят Георги Марков споделя:

Това беше неизказана, съзерцателна любов към речта, история, обичаи и природа. Той беше в плен на Средногорието. Любимият му град беше Копривщица, където той живееше в старата дървена къща на някаква бабичка, за да се наслаждава на някогашната изкусна дърворезба. Той се чувстваше щастлив да броди в старите гробища, да стои край паметника на Дебеляновата майка, да тълкува мъдрите думи, изписани върху надгробните плочи.

[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илия Мусаков, „Литературен свят“
  2. а б в г „Владо Мусаков“, Георги Марков, „Култура. Портал за култура, изкуство и общество“, 09.01.2016
  3. Цанко_Младенов
  4. Владимир Мусаков, „Литературен свят“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]