Направо към съдържанието

Цанко Младенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цанко Младенов
български езиковед
Роден
Починал

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет, Югозападен университет
ПовлиянМирослав Янакиев

Цанко Първанов Младенов е български езиковед и литературен историк, доцент в Софийския университет.

Цанко Младенов е роден на 3 февруари 1928 г. в село Режанци, Брезнишко, в учителско семейство. Израства в центъра на София, в района около Докторския паметник. Приятели от неговото детство са Петър Илчев, известен старобългарист, рано отишлият си преводач Владимир Мусаков (който е бил „вундеркиндът“ на групата), Александър Фол (добре познат историк). От дете Цанко Младенов по настояване на баща си изучава френски език в Алианса, а когато се премества да живее и преподава в Благоевград, продължава да получава вестник „L’Humanité“ – единствения достъпен за българи френски вестник преди 1990 г. Учи в Първа мъжка гимназия в София заедно със своите приятели, а след това продължава в Софийския университет[1].

Известно време преподава български език на чужденци, а след това постъпва на редовно асистентско място в Катедрата по български език на Софийския университет. По документи той е на основна работа в тази катедра до пенсионирането си и се хабилитира в нея като доцент по българска диалектология през 1979 г. с хабилитационен труд на тема „Вид и време на глагола в Брезнишкия говор“. В Благоевград е със статута на „временно преведен“ като ръководител на Катедрата по език и литература (1976 – 1990).[1][2]

Близо десетилетие Цанко Младенов е лектор по български език и литература в Будапещенския университет.[1]

Има публикации по литературна теория, литературна история, фонетика, морфология, диалектология.[1]

Умира на 13 февруари 2008 г.[1]

  • Към въпроса за неутрализацията на диференциалния признак „лабиалност“ в българските говори. София: Наука и изкуство, 1961
  • Непрочетеният Яворов (Приложно-лингвистичен етюд). София: Санра, 2004.