Цанко Младенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цанко Младенов
български езиковед
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет, Югозападен университет
Повлиян Мирослав Янакиев

Доц. Цанко Първанов Младенов е български езиковед и литературен историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цанко Младенов е роден на 3 февруари 1928 г. в село Режанци, Брезнишко, в учителско семейство. Мечтата на баща му е била да живее в София. Затова Цанко Младенов е израснал в центъра на София, в района около Докторския паметник. Приятели от неговото детство са Петър Илчев, известен старобългарист, рано отишлият си преводач Владимир Мусаков (който е бил „вундеркиндът“ на групата), Александър Фол (добре познат историк). От дете Цанко Младенов по настояване на баща си изучава френски език в Алианса, а когато се премества да живее и преподава в Благоевград, продължава да получава вестник „Humanité“ - единствения достъпен за българи френски вестник преди 1989 г. Учи в Първа мъжка гимназия в София заедно със своите приятели, а след това е продължава в Софийския университет.[1]

Известно време преподава български език на чужденци, а след това постъпва на редовно асистентско място в Катедрата по български език на Софийския университет. По документи той е на основна работа в тази катедра до пенсионирането си и се хабилитира в нея като доцент по българска диалектология през 1979 г. с хабилитационен труд на тема „Вид и време на глагола в Брезнишкия говор“. В Благоевград е със статута на „временно преведен“ като ръководител на Катедрата по език и литература (1976-1990).[1] [2]

Близо десетилетие Цанко Младенов е лектор по български език и литература в Будапещенския университет.[1]

Има публикации по литературна теория, литературна история, фонетика, морфология, диалектология.[1]

Умира на 13 февруари 2008 г.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Към въпроса за неутрализацията на диференциалния признак „лабиалност“ в българските говори. София: Наука и изкуство, 1961
  • Непрочетеният Яворов (Приложно-лингвистичен етюд). София: Санра, 2004.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Лилия Илиева, „Сбогом на Цанко Младенов (03.II.1928-13.II.2008)“, Български език и литература (електронна версия), 2008, № 3.
  2. „История на Катедрата по български език“, сайт на Югозападния университет.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]