Цанко Младенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Цанко Младенов
български езиковед
Роден
Починал
13 февруари 2008 г. (80 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет, Югозападен университет
Повлиян Мирослав Янакиев

Доц. Цанко Първанов Младенов е български езиковед и литературен историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цанко Младенов е роден на 3 февруари 1928 г. в село Режанци, Брезнишко, в учителско семейство. Израства в центъра на София, в района около Докторския паметник. Приятели от неговото детство са Петър Илчев, известен старобългарист, рано отишлият си преводач Владимир Мусаков (който е бил „вундеркиндът“ на групата), Александър Фол (добре познат историк). От дете Цанко Младенов по настояване на баща си изучава френски език в Алианса, а когато се премества да живее и преподава в Благоевград, продължава да получава вестник „Humanité“ - единствения достъпен за българи френски вестник преди 1990 г. Учи в Първа мъжка гимназия в София заедно със своите приятели, а след това е продължава в Софийския университет[1].

Известно време преподава български език на чужденци, а след това постъпва на редовно асистентско място в Катедрата по български език на Софийския университет. По документи той е на основна работа в тази катедра до пенсионирането си и се хабилитира в нея като доцент по българска диалектология през 1979 г. с хабилитационен труд на тема „Вид и време на глагола в Брезнишкия говор“. В Благоевград е със статута на „временно преведен“ като ръководител на Катедрата по език и литература (1976-1990).[1] [2]

Близо десетилетие Цанко Младенов е лектор по български език и литература в Будапещенския университет.[1]

Има публикации по литературна теория, литературна история, фонетика, морфология, диалектология.[1]

Умира на 13 февруари 2008 г.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Към въпроса за неутрализацията на диференциалния признак „лабиалност“ в българските говори. София: Наука и изкуство, 1961
  • Непрочетеният Яворов (Приложно-лингвистичен етюд). София: Санра, 2004.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Лилия Илиева, „Сбогом на Цанко Младенов (03.II.1928-13.II.2008)“, Български език и литература (електронна версия), 2008, № 3
  2. „История на Катедрата по български език“, сайт на Югозападния университет.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]