Галя Йончева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Галя Йончева
българска певица
През 1980-те години.jpg
Родена

Националност Флаг на България България
Образование Университет за национално и световно стопанство
Музикална кариера
Глас Сопран
Направление Опера
Активност От 1969 година
Семейство
Съпруг Красимир Кюркчийски
Деца Кристиан Таков


Галя Митова Йончева е българска оперна певица (сопран), сред най-ярките представителки на българската оперна музика в България и зад граница. Авторка е на няколко книги за операта.

Била е съпруга на изтъкнатия български композитор и диригент Красимир Кюркчийски, единствената известна с 3 висши образования – икономическо, филологическо и оперно пеене.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Галя Йончева е родена на 21 април 1936 г. в семейството на интелектуалци и е 2-ро дете в семейството[1]. Баща ѝ е завършил инженерно агрономство във Франция и е ревностен почитател на народната музика.

Седемгодишна започва да свири на пиано а няколко години по-късно започва да учи балет в Софийската опера. Учителката ѝ по пиано госпожа Герджикова, при която девойката се опитва и да пее, уверява родителите ѝ, че тя има талант и трябва непременно да учи в Музикалната академия. Баща ѝ обаче категорично отказва и Галя се записва за студентка в Икономическия институт. След завършване на образованието си постъпва на работа във външнотърговска централа, като по време на следването и по време на работата не спира да се занимава с пеене.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Галя Йончева завършва средното си образование с отличие в 6-то единно училище „Граф Игнатиев“ – София. 

Учи 15 години „пиано“ при г-жа Веселина Герджикова.

Завършва 3 висши образования: „Икономика на търговията“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (сега УНСС) в София, „Български език и литература“ в Софийския университет „Климент Охридски“ и „Оперно пеене“ в Атинската консерватория.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Първата учителка по пеене на Галя Йончева е Елизабет Рутгерс, сетне продължава при Елена Доскова Рикарди. Постъпва в Академичния хор към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ където пее нейната сестра. Там тя веднага е забелязана и е поканена на пробни снимки за филма „Ребро Адамово“, но тъй като няма артистично образование, е отхвърлена. Това я кара да се яви на приемен изпит в тогавашния ВИТИЗ но и там не я приемат.

Малко по късно тя кандидатства в Софийския университет за специалността „Българска филология“. Тук вече успява да се пребори, завършва и така тя завършва и второто си образование – филологията. Едва след тяхното придобиване завършва и то с отличие висшето си музикално образование в Гърция в Атинската консерватория като ученичка на професор Стильополу. Завръща се в България през 1969 година и участва на конкурс в Софийската опера за стажант-артисти, който спечелва и веднага е назначена.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Красотата на гласа и женското и съвършенство карат мнозина от най-видните български композитори да пишат и посвещават своите оперни творби именно на Галя Йончева. Певицата започва малко късно своята оперна кариера поради двете висши образования, но със стъпването на сцената на Софийската национална опера тя бързо пробива и спечелва както завистта на своите колежки, така и преклонението на публиката.

За първи път Галя Йончева излиза на сцената през 1970 година в ролята на Кети Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини. В творческия път на певицата това е най-малката роля, след нея изпява 33 централни роли. Сякаш с най-голям замах влиза в ролята на Татяна от „Евгений Онегин“. За първи път я пее в Старозагорската опера, после я представя и пред столичната публика. Със състава на Софийската опера или самостоятелно Галя Йончева изпълнява ролята на Татяна почти из цяла Европа.

На българска сцена[редактиране | редактиране на кода]

На нейния глас и натюрел композиторът Парашкев Хаджиев посвещава три оперни заглавия. Това са оперите „Златната ябълка“, „Лето 893“ и „Мария Десислава“. [2] Именно с певческото и актьорското изграждане на образа на Десислава Галя Йончева окончателно нареди името си сред най-задълбочените изпълнителки на софийска сцена и стана още по-любима на публиката. Омъжена е за композитора Красимир Кюркчийски. Той написва специално за нея операта „Наздраве, господарю“ а любовта им е могъщ стимул композиторът да напише прочутата си творба „Козият рог“. В ролята на „Вивиян“ Галя Йончева блести не само с вокалното си красноречие, но и с женското си магическо очарование. Операта на Кюркчийски не попречва на Парашкев Хаджиев да напише и той нова творба и отново да повери главната роля на Галя Йончева. Това е операта „Албена“ [3] а през 1972 година вдъхновен от красотата на оперната прима, той написва музиката към операта за деца и възрастни „Златната ябълка“.

Световни изяви[редактиране | редактиране на кода]

По време на работата си в Софийската опера певицата Галя Йончева е изпратена на специализация във Виена при известната вокална педагожка професор Мария Брандт. Там я чува английски екип от Оперния фестивал на Глайндборн и единодушно я кани да пее в премиерата на операта „Евгений Онегин“ от Чайковски с режисьор Михаил Хаджимишев. Глайндборн е оперен театър, който става любимо място за срещи между представители на най-висшия елит на Великобритания и Европа.

В образа на „Татяна“ Галя Йончева пее под палката на именития Ендрю Дейвис. Операта е записана за радио Би Би Си, а певицата се превръща в звезда. Англичаните пишат: „От години не сме слушали и гледали толкова нежна и красива певица.“ Галя Йончева е поканена да запише и грамофонни плочи с песни на Глинка и Чайковски в съпровод с пианистката Марта Деянова за фирмата „Нимбъс Рекърдс“.

През 1971 година след представление в Гент Белгия, един критик пише във вестник „Де Гентерар“ – „Тя се нарежда сред най-добрите изпълнителки в света.“ Следва ролята на Чо Чо Сан от „Мадам Бътерфлай“. Тази роля наред с Татяна, се превръща във визитна картичка на певицата с която се представя по световните оперни сцени. С Чо Чо Сан тя се изявява дори в Япония. Следват Адриана Лекуврьор от едноименната опера на Чилеа, Мюзета от „Бохеми“, Сузана от „Сватбата на Фигаро“, Лейла от „Ловци на бисери“, Алиса Форд от „Фалстаф“, за да включи и по-драматични роли като Леонора от „Трубадур“, Йенуфа от едноименната опера на Леош Яначек, Лиза от „Дама Пика“ на Чайковски. Участва и в „Годеж в манастира“ от Прокофиев, в „А утрините тук са тихи“ от Молчанов, „Човешкият глас“ от Пуленк и много други.

Певицата е поканена в Швейцария за записи на арии от славянски композитори, и то под диригентството на големия и моден в този период Пиер Коломбо. И днес се разказват легенди за представленията на „Евгений Онегин“ в Испания. На едно от тях дори присъства и Хуан Карлос – тогава все още принц, който не скрива възхищението си от българската изпълнителка. В антракта принцът нарежда да бъде организиран коктейл за българските певци, естествено и за да може да се запознае с Галя Йончева. „Неговите комплименти бяха наистина смущаващи“ – признава си певицата в книгата си „Оперни пътеки“. Диригентът на спектакъла Руслан Райчев се обръща към певицата с думите: „Напихме се и се нахранихме благодарение на теб, скъпа Татяна.“ С „Татяна“ Галя Йончева открива и музикалните фестивали в Белград и Лозана. Певицата се изявява и във Виена заедно с Маргарита Лилова по повод награждаването на Панчо Владигеров с Хердерова награда.

Късни години[редактиране | редактиране на кода]

Приключила с оперната си кариера, певицата не спира да работи. Тя се занимава с преподавателска дейност, пише нови книги [4], с които обогатява българското музикознание и се радва на своите син и внучка.

Днес Галя Йончева изглежда прекрасно – млада и жизнена след приключването на оперната си кариера, тя написва няколко обемисти книги [5], които се превръщат в нагледни учебници както по история на българското оперно пеене, така и като анализ на вокалното певческо майсторство което тя неизменно притежава.

Творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнения и гастроли[редактиране | редактиране на кода]

В Софийската опера постъпва през 1969 година и работи там до 1991 г. Като спинтов сопран изпълнява 34 оперни роли. Най-значимите измежду тях са:

  1. Татяна – „Евгений Онегин“ от П.И. Чайковски
  2. Лиза – „Дама Пика“ от. П.И. Чайковски
  3. Царица Милитриса – „Цар Салтан“ от Н. Римски-Корсаков
  4. Лиза Бричкина – „А утрините тук са тихи“ от К. Молчанов
  5. Клара – „Годеж в манастира“ от С. Прокофиев
  6. Чо-чо сан – „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини
  7. Мюзета – „Бохеми“ от Дж. Пучини
  8. Леонора – „Трубадур“ от Дж. Верди
  9. Мисис Алиса Форд – „Фалстав“ от Дж. Верди
  10. Адриана – „Адриана Лекуврьор“ от Фр. Чилеа
  11. Маргарита – „Фауст“ от Ш. Гуно
  12. Микаела – „Кармен“ от Ж. Бизе
  13. Лейла – „Ловци на бисери“ от Ж. Бизе
  14. Жената – „Човешкият глас“ от Фр. Пуленк (единствено изпълнение в оригинал в България)
  15. Сузана – „Сватбата на Фигаро“ от В.А. Моцарт
  16. Фиордилиджи – „Така правят всички“ от В.А. Моцарт
  17. Елизабет – „Танхойзер“ от Р. Вагнер
  18. Елена – „Сън в лятна нощ“ от Б. Бритън
  19. Йенуфа – „Йенуфа“ от Л. Яначек
  20. Албена – „Албена“ от П. Хаджиев
  21. Калинка-Малинка – „Тримата братя и златната ябълка“ от П. Хаджиев
  22. Милкана – „Майстори“ от П. Хаджиев
  23. Севина – „Лято 893-то“ от П. Хаджиев
  24. Зорница – „Луд гидия“ от П. Хаджиев
  25. Мария Десислава – „Мария Десислава“ от П. Хаджиев
  26. Юла – „Юла“ от Кр. Кюркчийски
  27. Вивиан Боасиер – „Наздраве, господарю!“ от Кр. Кюркчийски

Тя е певицата, интерпретирала най-голям брой български оперни образи и песни.

Галя Йончева е изнасяла многобройни песенни рецитали от български, гръцки, английски, руски, португалски, испански, немски, италиански, френски и нидерандски композитори.

Гастролирала е в Австрия, Англия, Белгия, Германия Гърция, Израел, Индия, Испания, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Турция, Франция, Нидерландия, Швейцария, Чехия, Япония.

Филмови и звукозаписи[редактиране | редактиране на кода]

В Златния фонд на Българското радио и Националната телевизия се съхраняват „Творчески портрет на Галя Йончева“ и многобройни оперни изпълнения и интервюта.

Изкуството на певицата бележи един от върховете си с операта на Франсис Пуленк „Човешкият глас“. Под диригентството на Димитър Манолов и Софийската филхармония тя прави многократни представления-концерти, запис в Българското национално радио и филм в студио „Бояна“, който взима първа награда на Пражка пролет.

Заснела е оперни телевизионни филми в BBC, Лондон – на второ действие от операта „Евгений Онегин“ (с тази роля гостува 3 месеца на оперния фестивал в Глайндеборн, Англия), а в Прага заснема в Пражката телевизия рецитал с оперни арии.

В България има издадени плочи на оперите „Момчил“ от Любомир Пипков и „Мария Десислава“ от Парашкев Хаджиев, както и плочи с рецитали на арии от български опери и опери на Пучини в „Балкантон“.

Има издадени плочи във Великобритания и Швейцария.

Педагогическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Галя Йончева е преподавала в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – катедра Музикална педагогика, Висшата театрална академия (сега НАТФИЗ), Музикалното училище „Любомир Пипков“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ – формация „Четири по Це“.

Преподава уроци по оперно пеене и интерпретация.

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • „ Оперни пътеки “ – от Галя Йончева. София, Редакция „ Сиби “, 2006. ISBN 954-730-349-X. издадена книга – в 493 страници с портрети и 20 илюстрации.
  • „ Отвъд завесата “ – от Галя Йончева. София, Редакция „ Сиби “, 2009. ISBN 9789547306295.издадена книга – в 416 страници с ноти и 24 фотографии.

Галя Йончева написва книгата „Оперни пътеки“ (изд. „Сиби“), в която разговаря с над петдесет видни оперни певци, диригенти, режисьори, художник-постановчици, с които е творила на оперната сцена. Тази книга е стойностен документ за живота и духовния мир на много изтъкнати оперни светила, за които няма други източници на информация. Поради голямото търсене, на двадесетия ден след издаването ѝ следва второ издание. Книгата се ползва като учебно помагало в музикалните училища и Музикалната академия „Панчо Владигеров“.

Втората книга на Галя Йончева „Отвъд завесата“ (изд. „Сиби“) разказва за чудната същност на всеобхватното оперно изкуство. Разгледани са проблемите за мястото на музиката и на театъра в Операта, всевластният порив, който стимулира творците, същността на оперната певица, разаказано е за предизвикателствата, колегиалността, сцената, публиката. Авторката, изхождайки от богатия си личен опит, разкрива как се изгражда оперния образ, важния репетиционен период, ролята на партньорите, какво дава и какво взима успехът. Във втората част на книгата Галя Йончева описва как е изградила осем от най-любимите си героини, които са ѝ донесли висше удовлетворение. Тази част с множеството музикални примери разкрива тайните на творческия процес и е чудесна школа за младите интерпретатори.

Както авторката отбелязва, изпълнителното изкуство е изкуство на мига. Може би затова тези 2 книги ще запечатват непреходните стойности на Операта независимо от времето.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Галя Йончева е била омъжена за Петрун Петрунов (от 1961 до 1963), за Петър Таков (от 1964 до 1971, в който период носи фамилното име на съпруга си – Галя Такова) и за Красимир Кюркчийски (от 1981 до 1984).

Галя Йончева е била вдъхновителка на най-големия български оперен композитор Парашкев Хаджиев, за три от оперите му – „Лято 893-то“, „Тримата братя и златната ябълка“ и „Мария Десислава“.

Голямата любов и най-богатата и ползотворна връзка на Галя Йончева е с последния ѝ съпруг – композитора Красимир Кюркчийски. В житейския им път ги събира неговата опера „Юла“, в кояго певицата изпълнява централната роля. По-късно той написва опера специално за нея – „Наздраве, господарю“. Тя пък го вдъхновява при сътворяването на прекрасния му балет „Козият рог“, на Първия му концерт за пиано в памет на Панчо Владигеров и други творби.

Галя Йончева има син Кристиан Таков – виден български юрист, и внучка Галя Такова.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Златен медал за завършено образование по оперно пеене към Атинската консерватория;
  • Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен
  • Орден и звание „Заслужил артист“
  • Орден за висок професионализъм „Леош Яначек“ – Прага
  • Сребърен медал и звание „Лауреат на международен оперен конкурс“ – София;
  • Медал и звание „Лауреат на международен конкурс „Катя Попова“
  • Орден за творчески постижения „1300 години България“
  • Орден за творчески постижения „40 години социалистическа България“
  • Орден за творчески постижения „Георги Димитров“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Големите сопрани на България. // написано от Марин Бончев. публикувано от ploshtadslaveikov.com, 5 януари 2016, раздел: Площад Славейков. Посетен на 30.07.2016. (на български)
  2. Галя Йончева – музата на няколко български композитори. // написано от Светлана Димитрова. публикувано от bnr.bg, 06.05.2016, раздел: Музика. Посетен на 30.07.2016. (на български)
  3. Честит рожден ден на сопраното Галя Йончева. // написано от радио Бинар. публикувано от bnr.bg, 28.04.2011, раздел: Музика. Посетен на 30.07.2016. (на български)
  4. Отвъд завесата. // написано от Галя Йончева. публикувано от book.store.bg, , раздел: Музика-Биографии и биографични книги. Посетен на 30.07.2016. (на български)
  5. Уникална книга-албум на оперната прима Галя Йончева. // написано от Kafene.bg. публикувано от kafene.bg, 16.12.2009, раздел: article. Посетен на 30.07.2016. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България