Красимир Кюркчийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Красимир Кюркчийски
Роден
Починал
Стил класическа музика
Професии композитор
Съпруга Христина Христова,Галя Йончева
Деца Милена Кюркчийска, Орлин Кюркчийски
Уебсайт Страница в IMDb

Красимир Цветанов Кюркчийски е изтъкнат български композитор и диригент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 юни 1936 г. в Троян. Възпитаник е на Българската държавна консерватория, където завършва „Композиция“ при професор Панчо Владигеров. По-късно специализира в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович.

Известно време работи като диригент на оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев“, а след това е диригент на хора при ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“. Неговите обработки „Калиманку, Денку“, „Пиленце пее“, „Изповед“, „Заблеяло агънце“, „Месечинко, льо“ са включени в поредицата на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“, получила наградата „Грами“.

Красимир Кюркчийски е сред най-често изпълняваните български композитори в чужбина. Удостоен е с много правителствени отличия, грамоти и награди. През 1966 г. получава голямата награда от конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“.

Дълго време Красимир Кюркчийски живее и работи в село Боженци.

Умира на 15 декември 2011 г.[1]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на Голямата награда на конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“ (1966). Димитровска награда (1980).[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Симфонична музика
  • „Симфония-реквием“ (1966);
  • „Диафонична студия“ (1971);
  • Концерт за оркестър (1976);
  • Симфония № 2 (2004);
  • Вариации по тема на Хендел (1984);
  • „Един шоп в Испания“ (1999);
  • Рапсодия (2001);
  • Балета „Козият рог“ (1978);
  • „Балада за автопортрета“ (1968)
  • Концерт за пиано и оркестър „В памет на Панчо Владигеров“;
  • Симфония-концертанте за виолончело и оркестър;
  • Концерт за цигулка и оркестър;
  • Концерт за пиано и оркестър № 2 „На Милена Моллова“ (2011);
  • „Приказка за стълбата“;
  • Балада за Паисий.
Камерна музика
  • Струнен квартет (1959);
  • Соната за цигулка и пиано (1969);
  • Соната за виолончело и пиано по тема на Хиндемит.
Филмова музика
Вокална музика
  • обработки на народни песни;
  • оперите „Юла“ (1969) и „A votre sante“ (Наследството) (1987);
  • цикъл хорови песни „Сън за щастие“ за смесен хор.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]