Красимир Кюркчийски
| Красимир Кюркчийски | |
| български композитор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 15 декември 2011 г.
|
| Учил в | Национална музикална академия |
| Награди | Димитровска награда |
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика |
| Семейство | |
| Съпруга | Галя Йончева Христина Христова |
| Деца | Милена Кюркчийска Орлин Кюркчийски |
| Уебсайт | |
Красимир Цветанов Кюркчийски е изтъкнат български композитор и диригент.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 юни 1936 г. в Троян. Възпитаник е на Българската държавна консерватория, където завършва композиция при професор Панчо Владигеров. По-късно специализира в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович.
Известно време работи като диригент на оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев“, а след това е диригент на хора при ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“. Неговите обработки „Калиманку, Денку“, „Пиленце пее“, „Изповед“, „Заблеяло ми агънце“, „Месечинко, льо“ са включени в поредицата на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“, получила наградата „Грами“.[1]
Красимир Кюркчийски е сред най-често изпълняваните български композитори в чужбина. Удостоен е с много правителствени отличия, грамоти и награди. През 1966 г. получава голямата награда от конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“.[2]
Дълго време Красимир Кюркчийски живее и работи в село Боженци.
Умира на 15 декември 2011 г.[3][4]
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на Голямата награда на конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“ (1966). Димитровска награда (1980).[5]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
- Симфонична музика
- „Симфония-реквием“ (1966);
- „Диафонична студия“ (1971);
- Концерт за оркестър (1976);
- Симфония № 2 (2004);
- Вариации по тема на Хендел (1984);
- „Един шоп в Испания“ (1999);
- Рапсодия (2001);
- Балета „Козият рог“ (1978);
- „Балада за автопортрета“ (1968)
- Концерт за пиано и оркестър „В памет на Панчо Владигеров“;
- Симфония-концертанте за виолончело и оркестър;
- Концерт за цигулка и оркестър;
- Концерт за пиано и оркестър № 2 „На Милена Моллова“ (2011);
- „Приказка за стълбата“;
- Балада за Паисий.
- Камерна музика
- Струнен квартет (1959);
- Соната за цигулка и пиано (1969);
- Соната за виолончело и пиано по тема на Хиндемит.
- Филмова музика
- „Свобода или смърт“ (1969)
- „Признание“ (1969)
- „Последно лято“ (1974)
- „Дърво без корен“ (1974)
- „Апостолите“ (1976)
- „Записки по българските въстания“ (1976 – 1981)
- Вокална музика
- обработки на народни песни;
- оперите „Юла“ (1969) и „A votre sante“ (Наследството) (1987);
- цикъл хорови песни „Сън за щастие“ за смесен хор.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Omda.bg. Красимир Кюркчийски. Посетен на 18 януари 2022
- ↑ Сагаев, Любомир. Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.
- ↑ „Почина композиторът Красимир Кюркчийски“, Радио България, 15 декември 2011 г.
- ↑ „Почина композиторът Красимир Кюркчийски“, vesti.bg, 15 декември 2011 г.
- ↑ „Красимир Кюркчийски“, OMDA, 8 април г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Българска цигулкова литература, Провадия, 1992
- Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006
- Красимир Кюркчийски на сайта на Съюза на българските композитори
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Красимир Кюркчийски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Красимир Кюркчийски в
Internet Movie Database - Гробът на Красимир Кюркчийски в Боженци
- Теодора Мусева, „Мистерията земна и българска Красимир Кюркчийски“, в. Дневник, 16 декември 2011 г.
- Красимира Йорданова. 80 години от рождението на композитора Красимир Кюркчийски (с поредица в звуковите файлове), БНР, Програма Хоризонт 01.07.2016/ 14.07.2016
|
