Красимир Кюркчийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красимир Кюркчийски
Роден
Починал
15 декември 2011 г. (75 г.)
Стил класическа музика
Професии композитор
Съпруга Христина Христова, Галя Йончева
Деца Милена Кюркчийска, Орлин Кюркчийски
Уебсайт Страница в IMDb

Красимир Цветанов Кюркчийски е изтъкнат български композитор и диригент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 юни 1936 г. в Троян. Възпитаник е на Българската държавна консерватория, където завършва „Композиция“ при професор Панчо Владигеров. По-късно специализира в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович.

Известно време работи като диригент на оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев“, а след това е диригент на хора при ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“. Неговите обработки „Калиманку, Денку“, „Пиленце пее“, „Изповед“, „Заблеяло агънце“, „Месечинко, льо“ са включени в поредицата на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“, получила наградата „Грами“.

Красимир Кюркчийски е сред най-често изпълняваните български композитори в чужбина. Удостоен е с много правителствени отличия, грамоти и награди. През 1966 г. получава голямата награда от конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“.

Дълго време Красимир Кюркчийски живее и работи в село Боженци.

Умира на 15 декември 2011 г.[1][2]


Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на Голямата награда на конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“ (1966). Димитровска награда (1980).[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Симфонична музика
  • „Симфония-реквием“ (1966);
  • „Диафонична студия“ (1971);
  • Концерт за оркестър (1976);
  • Симфония № 2 (2004);
  • Вариации по тема на Хендел (1984);
  • „Един шоп в Испания“ (1999);
  • Рапсодия (2001);
  • Балета „Козият рог“ (1978);
  • „Балада за автопортрета“ (1968)
  • Концерт за пиано и оркестър „В памет на Панчо Владигеров“;
  • Симфония-концертанте за виолончело и оркестър;
  • Концерт за цигулка и оркестър;
  • Концерт за пиано и оркестър № 2 „На Милена Моллова“ (2011);
  • „Приказка за стълбата“;
  • Балада за Паисий.
Камерна музика
  • Струнен квартет (1959);
  • Соната за цигулка и пиано (1969);
  • Соната за виолончело и пиано по тема на Хиндемит.
Филмова музика
Вокална музика
  • обработки на народни песни;
  • оперите „Юла“ (1969) и „A votre sante“ (Наследството) (1987);
  • цикъл хорови песни „Сън за щастие“ за смесен хор.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]