Боженците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Боженци)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Боженците
Централната част на Боженците
Централната част на Боженците
Общи данни
Население 41 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,335 km²
Надм. височина 547 m
Пощ. код 5349
Тел. код 067193
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 4964
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ)
Боженците в Общомедия

Божѐнците (Боженци) [1][2] е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.

Име[редактиране | редактиране на кода]

В книгата си „Из общественото и културно минало на Габрово“[3], д-р Петър Цончев нарича населеното място (което към 1934 г. е със статут „колиби“ и е община) Боженци.

През 1978 г. статутът на колиби Боженците[4] е променен на „село“[5].

География[редактиране | редактиране на кода]

Боженците се намира на около 9 km източно от центъра на Габрово и 6 km западно от Трявна. Разположено е в южните разклонения на Габровските възвишения, в началото на долината на извиращата при селото и течаща на север река Андъка (наричана от местното население Божанка), заобиколено отвсякъде от височини и оттичащи се към селото долчини между тях.

Климатът е умереноконтинентален, с прохладно лято и мека зима.[6] Релефът на селото е раздвижен, надморската височина при сградата с администрацията на Архитектурно-историческия резерват – Боженците и музея „Новото школо“ е около 530 m, при църквата е около 555 m, в югозападния и югоизточния краища нараства до около 570 m, а на пътя в северозападния край намалява до около 520 m.

Третокласният републикански път III-5524, достигащ до центъра на Боженците, води на северозапад през селата Трапесковци, Черневци и Болтата до село Донино, където чрез малък участък на третокласния републикански път III-5522 се свързва с първокласния републикански път I-5 (РусеВелико Търново – Дряново – Габрово – Казанлък – ГКПП Маказа - Нимфея), частично съвпадащ с Европейски път Е85.

Населението на село Боженците, наброявало 339 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 17 към 1992 г., наброява 27 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща

Според легенда, Боженците е основано от болярката Божана, избягала заедно с децата си от Търново през 1393 г. след падането му под османска власт[6], когато много търновци бягат от там и се заселват в по-труднодостъпни части на Балкана. Първи писмени сведения за Боженците има в турски данъчен регистър от 1750 г.[6]

Развитие до Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на XVIII век Боженците се оформя като административен и търговски център за околните колибарски селища. Развиват се овцевъдство, пчеларство, бубарство и различни занаяти (ковашки, кожухарски, абаджийски, мутафчийски[8]), производство на пчелен восък, точене на коприна и други и търговия с вълна, кожи и восък (търгува с Измаил и Кагул в Бесарабия, Букурещ, Виена, Одрин, Цариград, Александрия и други).[6] Основен поминък на хората от Боженци е търговията. Нейният разцвет, започнал през XVIII век, продължава и през XIX век. С течение на времето селото се разраства и през Възраждането се превръща във важен кръстопът.

През 1839 – 1840 г. е построена от майстор Лазар Стоянов от село Трапесковци църквата „Свети Пророк Илия"[9] – трикорабна псевдобазилика, с килийно училище към нея в долната част на двора ѝ. Класно училище (новото школо) е построено през 1872 г. от майстор Генчо Кънев – масивна сграда в началото на селото. В училищната сграда през 1878 г. се основава и читалище „Наука".

Будното население на Боженците участва дейно в борбата на българския народ за освобождение от османска власт: Христо Стоянов – в четата на Христо Ботев; 10 души, начело с Христо Патрев – в Априлското въстание 1876 г.; като революционери са обесени в Габрово кметът на селото Станьо Лазаров и Иван Карадимитров (1876 г.); в Руско-турската освободителна война 1877 – 1978 г. участват 6 опълченци.

След Освобождението турските пазари са затворени за българските търговци и зависимото от търговията село Боженците постепенно запада. Част от населението се изселва в Бургас, Варна, Добрич, Габрово, в Румъния и Русия.[6]

Килийно училище в Боженци

Архитектурно-исторически резерват[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено преди Освобождението в Боженците има 103 къщи (с 32 дюкяна), покрити с каменни плочи, повечето с обогатени с еркери фасади, с дълбоки покрити чардаци. Дворовете обикновено са с каменни огради и широка двукрила врата. Улиците са тесни, покрити с калдъръм.[6] Голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за дюкян, а на втория са живеели стопаните.

През 1962 г. специална комисия от експерти предлага целият селищен ансамбъл на село Боженци да се обяви за архитектурно-исторически резерват. Същата година започва реставрирането на стари къщи в селото. На 6 септември 1964 г. селото е обявено за Архитектурно-исторически резерват. През 1977 г. е издадена Наредба за застрояването, благоустрояването и опазването на резервата и правилник за приложението ѝ.[10]

Реставрирани са почти всички къщи, старото кафене механа в центъра на селото, възстановени са ковачница, кожухарска работилница и менгемата – малка работилница за извличане на восък от вощината[11] чрез дървена преса. За музейни са обявени къщите на Дончо Иванов Попов (Дончо Попа), търговец на вълна и дарител за народната просвета, на баба Райна и други. В двора на църквата са паметниците на загиналите във войните 1912 – 1918 г. и на Иван Карадимитров. Училищната сграда от 1872 г. (музей „Новото школо“) е на два етажа. На първия се намира салон и голяма библиотека, а на втория са класните стаи, в които са се обучавали местните деца. В салона, ползван от читалището, е уредена литографска изложба; има малка художествена галерия.[6]

Изглед от Боженците
Църквата „Св. Пророк Илия“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща

В непосредствена близост до Боженците има запазен римски път, който продължава в екопътека в посока Габрово, а от източния край на селото започва горска пътека към Трявна.

Боженци е сред 100 национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Архитектурно-исторически резерват „Боженци“ има лятно работно време 08:30 – 20:00 часа и зимно работно време

08:30 – 19:00 часа. Печат има в музейните обекти, за които билет се купува от Информация (първата сграда вдясно след паркинга). Предлага се целогодишно настаняване в 6 къщи за гости на Община Габрово и в частни къщи. Резервата се посещава от повече от 25 000 души годишно.

В селото има къщи-музеи, различни експозиции. Всяка година Боженци става сцена на различни възстановки на традиционни обичаи и обреди от нашата история.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

За официалните празници в резервата се правят възстановки и концерти.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 18781987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 41; Боженците (Боженци).
  2. Справка към 31 декември 2019 г. в Националния регистър на населените места
  3. Из общественото и културно минало на Габрово, 1934 г. (стр. 2, стр. 55)
  4. Справка в Националния регистър на населените места към 7 март 1959 г.
  5. Указ 2294 на Държавния съвет на НРБ от 22 декември 1978 г., обнародван, ДВ, брой 101 от 26 декември 1978 г.
  6. а б в г д е ж Енциклопедия „България“, том 1, стр. 328, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  7. Справка за населението на с. Боженците, общ. Габрово, обл. Габрово
  8. Речник на българския език; мутафчия МУТАФЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Занаятчия, който произвежда, изработва постелки, торби, чулове и други от козя вълна; козинар.
  9. Учители БГ; Боженци, 18.11.2015
  10. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.), стр. 582, Архитектурно-исторически резерват – с. Боженците
  11. Речник на българския език; вощина Пчелна восъчна пита с меда или без меда.
  12. Почетни граждани на Габрово.
  13. Атанасов, И., П. Събев. Летопис на Попово. Варна, 1992.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]