Христина Христова (говорителка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христина Христова
българска говорителка
Родена
1943 г. (76 г.)
Националност Флаг на България България,Флаг на Канада Канада
Семейство
Съпруг Красимир Кюркчийски
Кузма Тарасов
Деца Милена Кюркчийска, Орлин Кюркчийски

Христина Христова е българска говорителка, позната също на зрителите и като Христина Кюркчийска.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христина Христова е родена през 1943 г. Баща ѝ е лекар. Като малка играе във фолклорните състави на Двореца на пионерите и Профсъюзния дом в София. Завършва Софийския университет, специалност Българска филология, с дипломна работа свързана с фолклор при проф. Петър Динеков. След дипломирането си осем години работи като солистка в Държавния ансамбъл за песни и танци на Филип Кутев. През това време се омъжва за композитора Красимир Кюркчийски.[1]

През 1968 г. започва работа в телевизията. Първоначално работи в отдела за реклама и през 1970 г. е назначена за говорителка.

На един от първите свободни митинги през есента на 1989 г. организиран от партийната организация на Българската телевизия, тя се качва спонтанно на трибуната и прави нережисирано изказване за поколението на нейните родители, които като мнозинството български граждани са живели честно и са се стараели да оставят достойни следи в обществото. Тази нейна проява не се приема еднозначно от българското общество.[1]

През 1991 г. се установява в Отава, Канада при дъщеря си. С нейното пристигане в Отава и благодарение на организационните ѝ качества, културният живот на българското дружество в града оживява. Дълги години е ръководител на дружеството. Тя е един от инициаторите и основателите на българското училище в Отава.[2]

През 1993 г. сключва брак с канадския писател Кузма Тарасов, който е представител на на християнската секта „Борци срещу Духа“, известни още като духоборци в Канада. Движението възниква в Русия през 18 век. Членовете му се отричат от църквата, иконите, разпятията и подкрепят равенството между хората. Бягайки от преследванията на царския режим, в края на 19 и началото на 20 в. повечето от членовете на сектата се установяват в Канада[1].

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]