Икономика на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Икономика на България
BusinessParkSofia view1.jpg
Бизнес Парк София
Ранг 74-то място (номинален)
66-то място (ППС)
Валута 1 български лев (BGN) = 100 стотинки
Фискална година Календарна година (1 януари – 31 декември)
Търговски организации ЕС, СТО и ОЧИС
Статистика
БВП

54,3 милиарда долара (номинален) [1] (2011)

101,036 милиарда долара (ППС) (2011) [1]
Ръст на БВП 2,0%(2015)
БВП на глава от населението

7 500 долара (номинален) (2013) [1]

13 597 долара (ППС) (2011) [1]
БВП по сектор земеделие (7,5%), индустрия (27,6%), услуги (64,9%) (2009)
Инфлация (Индекс
на потребителските цени
)
3% (2012) [2]
Население
под прага на бедността
21% (2013)[3]
Коефициент на Джини 35,4 (2013)[4]
Работна сила 3 365,9 хил. (2014, НСИ)
Работна сила
според професията
земеделие 7,5%, индустрия 36,4%, услуги 56,1% (Q1 2008) [5]
Безработица 10.6% (април 2015)[6]
Средна брутна заплата BGN 937 (декември 2015, НСИ)
Средна нетна заплата 591 BGN (март 2012) [7]
400 долара (март 2012) [7]
Основни индустрии Електричество, газ и вода; храна, напитки и тютюневи изделия; машини и оборудване, метали, химически пордукти, кокс, рафиниран петрол
Външна търговия
Износ 26,08 млрд. долара (2011) [8]
Износни стоки облекла, обувки, желязо и стомана, машини и оборудване, горива
Партньори за износ Германия 10,9%, Италия 9,9%, Румъния 9,5%, Гърция 8,1%, Турция 7,9%, Франция 4,1% (2010)
Внос $28.39 милиарда (2011)[8]
Вносни стоки машини и оборудване, метали и руди, химикали и пластмаси, горива, минерали и сурови материали
Основни партньори за внос Русия 16,3%, Германия 11,8%, Италия 7,5%, Румъния 7,1%, Гърция 6%, Турция 5,2%, Украйна 4,2% (2010)
Публични финанси
Приходи 19,11 милиарда долара
Икономическа помощ 475 милиона долара (2004 – 06)
Кредитен рейтинг BBB (вътрешен)
BBB (чуждестранен)
A (T&C определяне)
(Стандард&Пуърс)[9]
Валутни и златни резерви 17,781 милиарда долара (април 2011)[10]
Страница в CIA The World Factbook

Икономиката или стопанството на България е силно отворена пазарна икономика, на 70-то място в света през 2011 г. според външни оценки. [11] Тя е сравнително индустриализирана, със средно развит частен сектор и запазени малък брой стратегически държавни предприятия. По равнище на икономическо развитие България днес е попаднала в групата на развиващите се страни[12] след Сирия и преди Тунис[13].

Ползва собствена валута, емитирана от БНБ – българския лев. Българският лев е свободно конвертируема валута и от 1997 г. е свързан с германската марка в съотношение 1:1, а от въвеждането на еврото като единна валута 1 лев се разменя за 0,511 евро (1 евро е 1,95 лв.). Членството на България в ЕС я прави част от най-големия единен пазар в света. Стремежите на страната са да получи членство в Еврозоната и Шенген, но дълговата криза (2010) и тази с мигрантите (2015) засега отлагат тези цели.

Страната е на 40-то място от 152 страни в световната класация „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2014“, изготвен от канадския институт „Фрейзър“.[14] По БВП на глава от населението е 92 от 228 и на 160 по ръст на БВП в света за 2011 г.

Съдържание

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 20 век и преди 1944[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на България след Освобождението като цяло е в период на подем, това особено силно се усеща в началото на 20 век и най-вече през 20-те, по време на 30-те за българската икономика се говори като за военна икономика и обвързана в германската, като в началото на 40-те, когато Германия започва да губи Втората световна война това дава отражение на българската икономика, която претърпява спад. Като цяло периодът е маркиран от силна индустриализация (през османското владичество България няма индустрия, а само селско стопанство и занаятчийство, както и донякъде търговия) [15][16][17].

Постепенно унищожаване на частната собственост (1944 – 1949)[редактиране | редактиране на кода]

Социалистическа планова икономика (1949 – 1989)[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката в България след 1944 не много плавно, но често принудително, с помощта на партизански отряди, милиция и т.н. преминава от частна инициатива към планово стопанство. Това продължава до края на 40-те. Въпреки неособено спокойния преход икономиката като цяло отбелязва подем със значително подобряване на инфраструктурата, курорти, създаването на технологична индустрия и т.н.

Плановете се изготвят за периоди от 5 години, т.нар. петилетни планове, които се одобряват от конгрес на БКП (например на десетия конгрес се приемат директивите за развитието на стопанството през Шестата петилетка (1971 – 1975). Например през 1960 г. се изготвя планов разчет за построяване на комунизма за 20 години. Той се опира, по свидетелство на акад. Евгени Матеев, архитект на този план, на две предпоставки – България ще има достъп до необходимите енергийни източници на ниски цени и продукцията ни ще се търси на практически необятен пазар (на изток). Всичко построено след 1960 г. като производствен капацитет не държи сметка нито за разхода на енергия, нито за потребителски предпочитания[18]

Към капитализъм и свободен пазар (след 1989 г.)[редактиране | редактиране на кода]

БВП на глава от населението на страните от БРИК и България (1984 – 2009) [19]

В Конституцията на Република България е записано, че тя ще развива социално пазарно стопанство, което води началото си от немската стопанска традиция. Във ФРГ е известно като Sozialmarktwirtschaft.

За разлика от други източноевропейски страни, голяма част от контрола върху производствените мощности в България остава държавен до втората половина на 90-те години. Малкото приватизация, извършена през този период е в голямата си част е направена по непозволяващи контрол и податливи на корупция правила, което води до появата на т.нар. „сива икономика“ и „икономика в сянка“.

Икономиката се свива драстично след 1987 с намаляването на съветските субсидии, нарастването на външния дълг, разпадането на системата на СИВ и загубата на съветския пазар, с който тя е тясно свързана. Жизненият стандарт спада с 40% и възстановява нивото си отпреди 1989 г. едва през юни 2004 г. В допълнение санкциите на ООН спрямо Сърбия (1992 – 1995) ѝ нанасят тежък удар. Наложеното ембарго на Белград дава почва за приходи на престъпни организации чрез контрабанда на различни видове суровини и стоки. Първите признаци на съживяване се появяват през 1994 г., когато БВП на страната нараства за първи път след 1988 и инфлацията спада от 122% през 1994 до 32,9% през 1995. Въпреки това систематичното забавяне на належащите икономически реформи, съчетано с неудачните опити на социалистическото правителство на Жан Виденов да поддържа валутния курс при висок бюджетен дефицит, довежда до икономическия срив в края на 1996 и началото на 1997. Това довежда до хиперинфлация от 311%, срив на валутния курс и масови фалити на банки.

Правителството на СДС, дошло на власт през пролетта на 1997, въвежда пакет от икономически реформи, подкрепен от МВФ и Световната банка, включително въвеждане на валутен борд, и икономиката започва да се стабилизира. То предприема и мащабни структурни реформи, свързани с приватизацията на държавните активи в икономиката. Още през 1998 е реализиран икономически растеж от 3,5%, а до 1999 инфлацията е сведена до 6,2%. Валутният курс на лева е успешно фиксиран към германската марка, а през 1999 – към еврото.

Икономическият пакет обаче увеличава неравенството между покупателната способност в различните слоеве на населението. Сериозен проблем продължават да бъдат корупцията в държавната администрация и слабото правосъдие. Посоката, поета от правителството към членство в Европейския съюз води до повишаване на доверието от страна на инвеститорите в българската икономика. Тези реформи обаче са проведени за сметка на средния бизнес, който и до днес остава по-слабо развит и са една от причините за значителната разлика между най-бедните и най-богатите слоеве от населението.

Правителството на Симеон Сакскобургготски, избрано през 2001 г., обещава да преследва основните икономически цели, поставени през 1997 от предшественика му, т.е. поддържането на режима на валутния борд, прилагането на разумни финансови закони, ускоряването на приватизационния процес и предприемането на структурни реформи. През 2004 г. България приключва преговорите с Европейския съюз и се присъединява към него на 1 януари 2007 г. Въпреки предвижданията за възход в българската икономика и намаляващия през последните години процент безработица, правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с ниския жизнен стандарт в държавата. Към 2007 г. икономиката на България има стабилен икономически ръст от 6% на година с бюджетен излишък и плаваща инфлация. Бъдещето на икономиката зависи силно от нарастващата интеграция на страната с другите членове на Европейския съюз.

От 1 януари 2007 година в България е въведен 10% корпоративен данък, който е сред най-ниските в Европейския съюз. От 1 януари 2008 година в България е въведен 10% плосък данък върху доходите на физическите лица.

Средната работна заплата през 2009 е около 600 лева,[20] почти двойно нарастване в сравнение с 2006, когато е била 354 лева.[21] Минималната работна заплата за месец август 2009 е най-ниската в ЕС – 123 евро.[22]. През второто тримесечие на 2011 г. средната месечна работна заплата нараства до 699 лв [23]. Минималната заплата е повишена на 1 септември 2011 на 270 лв. От 01.01.2017 минималната работна заплата става 460 лв, а средната работна заплата достига 987 лв.

Търговски споразумения[редактиране | редактиране на кода]

България е член на СТО от 1 декември 1996 г. За сравнение, Русия и Черна Гора членуват от 2012 г. Основните ползи от това споразумение са за българския износ, защото той се осъществява при по-ниски митнически тарифи и освен това СТО способства разрешаването на търговски спорове.

През март 1993 г. България подписа две споразумения – Европейското споразумение за асоцииране и Временното споразумение за търговия, търговски и сродни на тях въпроси. В съответствие с Европейското споразумение за асоцииране, митническите такси между България и страните-членки на Европейския съюз върху промишлени стоки постепенно се намалиха и премахнаха. Въведоха се и значителни облекчения при търговията със селскостопански стоки. През септември 2001 г. се сключиха нови споразумения по отношение на преработените продукти. Търговията с нечувствителни стоки напълно се либерализира. За определени продукти, за които се прилагат квоти, митата се премахнаха в рамките на квотите, а за количествата, надвишаващи квотите, митата бяха намалени.

Договореностите между България и страните членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА) Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн гарантират почти същите преференции, както Европейското споразумение за асоцииране.

От 1998 г. България е член и на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) през 1998 и започва процес на либерализация на търговията с промишлени и селскостопански стоки със страните членки Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения и Хърватия. Процесът на либерализация по отношение на промишлените стоки приключва на 1 януари 2002 г.

Други споразумения за свободна търговия, по които България е страна, са Споразумение за свободна търговия с Турция, Споразумение за свободна търговия с Република Македония, Споразумение за свободна търговия с Естония и Израел, Споразумение за свободна търговия с Литва, Споразумение за свободна търговия с Латвия (влиза в сила на 1 април 2003). Всички споразумения за свободна търговия съдържат също така клаузи за селскостопанските продукти, включително взаимни концесии под формата на квоти с намалени или нулеви митнически ставки.

Макроикономически показатели[редактиране | редактиране на кода]

Основни източници на данни за макроикономическите показатели са НСИ, БНБ и МФ.

БВП и стопански растеж[редактиране | редактиране на кода]

Забележка! Тук се разглеждат номинален, реален и БВП по ППС като показатели за големината на българското стопанство. Стопанският ръст се измерва като изменението на реалния БВП в последователни години при базисни цени.

През 2014 г. БВП на България по данни на НСИ възлиза на 71,85 млрд. лв. по цени от 2010 г.

Паритет на покупателната способност[редактиране | редактиране на кода]

Година ППС в щатски долари[24]
2006 13448
2007 14775
2008 15718
2009 15153
2010 15262
2011 15603
2012 15731
2013 16022
2014 16363
2015 16956

Потребление[редактиране | редактиране на кода]

Инфлация[редактиране | редактиране на кода]

Държавни финанси[редактиране | редактиране на кода]

Брутният външен дълг по данни на БНБ в края на 2014 г. е 77,369 млрд. лв. (или 39,558 млрд. евро).

Външният дълг за 2005 г. е 15,46 млрд. долара.

Брутният външен дълг (БВД) нараства до 108% от БВП в края на 2008 г. от 64% в края на 2004 г.[25]. 90% от дълга е частен (фирми и банки), 10% държавен.[26] Повишаването на външния дълг започва да нараства значително след 1985 г. [27]

Брутният външен дълг на България е нараснал през юни 2011 г. с 78,5 млн. евро и достига 36,2 млрд. евро към 30 юни 2011 г.[28] Брутният външен дълг се формира от чуждестранните дългове на банките, държавата, преките инвестиции под формата на вътрешно-групово финансиранеи дълга на другите сектори.

В края на 2011 г. външният дълг е по-малко от 20% от БВП.[29]

Работна сила и заетост/безработица[редактиране | редактиране на кода]

Равнище на безработица в България по области за периода януари-септември 2015 г. (Данни, Агенция по заетостта)

През 2009 г. работната сила включва 3 200 000 души. През 2014 г. тя вече е 3 365 900 души (НСИ).

За 2014 г., по данни на НСИ, заетите в частния сектор са 1 694 776, а в обществения сектор заетите са 545 768 лица.

Коефициентът на безработица на населението на 15 и повече навършени години през първото тримесечие на 2016 година за страната е 8,6% според Националния статистически институт [30]. Безработицата в селата е по-висока от тази в градовете, съответно 14,8% срещу 6,9%. При разпределението по възрастови групи и по степен на образование, тя е най-висока при младежите от 15 до 24 години, където достига 18,4% и при хората с начално образование, 47,7%. При хората с висше образование безработицата е 3,7%. От географска гледна точка, коефициентът на безработица в северна България е по-висок от този в южна, като най-висок е в областите Видин, Монтана и Враца.

Сива икономика[редактиране | редактиране на кода]

Равнище на заплатите[редактиране | редактиране на кода]

Средна месечна заплата в левове на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по статистически райони и области през март 2016 година

От 1 януари 2016 г. минималната брутна работна заплата в България, определена с постановление на МС, е 420 лв. По данни на Националния статистически институт, средната месечна заплата за първото тримесечие на 2016 година е 931 лв. [31], като в обществения сектор тя е 936 лв., а в частния 929 лв. Най-висока е средната заплата в сектора на създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения, а най-ниска в сектора на хотелиерството и ресторантьорството. В географско отношение, най-високата средна месечна заплата е в София, а най-ниска в област Видин.[32].

Разпределение на доходите[редактиране | редактиране на кода]

Забележка! Тук се разглеждат населението под границата на бедността и индексът на Джини.

Платежен баланс[редактиране | редактиране на кода]

Внос, износ и търговско салдо[редактиране | редактиране на кода]

Основните търговски сътрудници (като дял от износа) на България са страни от ЕС. Такива са Германия, Италия, Белгия, Франция и съседките ни Румъния и Гърция. Извън ЕС значителен търговски обмен имаме с Турция, Китай, Русия, Сърбия, Сингапур и САЩ.

Обем
2009[33] 2010[33]
Износ (FOB), млрд. лв. 22,88 30,44
Внос (CIF), млрд. лв. 33,01 37,64
Салдо, млрд. лв. -10,12 -7,20
Географска структура

Към 2010 година 60,9% от износа и 58,5% от вноса на България е за и от други страни от Европейския съюз. Най-големите вносители на български стоки са Германия (10,7%), Италия (9,7%), Турция (8,5%), Гърция (7,9%), Румъния (7,5%), Франция (4,0%), Белгия (3,8%) и Сърбия (3,5%). Най-голям е вносът от Русия (16,2%), Германия (11,6%), Италия (7,4%), Румъния (7,0%), Гърция (5,9%), Турция (5,4%), Украйна (4,2%) и Австрия (3,5%). Най-голям е търговският дефицит в търговията с Русия (5,25 млрд. лв., Украйна (1,18 млрд. лв. и Германия (1,13 млрд. лв), а най-голям е излишъкът при Сърбия (681 млн. лв.), Турция (529 млн. лв.) и Белгия (437 млн. лв.).[33]

По данни от 2005 г. десетте най-внасяни стоки са: пътнически автомобили (1860,4), медикаменти (632,2), товарни автомобили (506), памучни тъкани (345,6), каменни въглища (314,3), дизелово гориво (312,3), трактори (218,1; основно от САЩ и Холандия), антрацит (191), захар (113,3), акумулатори (109).

Износът е главно на облекло, обувки, желязо и стомана, машини и оборудване, горива.

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Жътва близо до Сливница. Около 43% от площта на България са обработваеми земи

Земеделие в България[редактиране | редактиране на кода]

Между 1980 г. и 2009 г. (29 години) се от основните култури се увеличават посевите на пшеница, но намаляват тези с царевица, ечемик, фасул и ориз.

Добив на полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

В България се добиват около 4 тона злато годишно, на стойност около 347 милиона лева по борсови цени[34]. Към 75% от добива е в приватизираните от задокеанската фирма Dundee Precious Metals мини в Челопеч. По данни от отчета на „Челопеч майнинг“ за 2011 г. срещу добито и изнесено от тях българско злато за 133 милиона евро държавата е получила всичко 4,7 милиона евро концесионна такса[35], или в приход на компанията е 96,47% от неговата стойност.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Развити сектори в България са енергетика, машиностроене, хранителна промишленост, химическа промишленост, производство на строителни материали, металургия. Средното месечно ниво на растеж в промишления сектор през 2016 г. е 2.67% на годишна база. Темпото на растеж на промишленото производство осезаемо се ускорява в последното тримесечие на годината и достига 6.95% ръст на годишна база през декември, което е най-високото ниво достигнато от май 2014 г. насам.[36]

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

Контролното табло на Пети реактор на АЕЦ „Козлодуй“

Произведената електроенергия през 2008 година е 44.83 млрд квч, от нея е консумирана 29.9 млрд квч. Износа на електроенергия е бил 5.407 млрд квч, а вноса 3.097 млрд квч.

Добивът на петрол през 2008 година е бил 3 357 барела/ден, при консумацията за страната 124 000 барела/ден. Доказаните резерви са около 15 млн. барела (1 януари 2009).

Добивът на природен газ през 2008 година е бил 218 млн. м³, при консумация за страната 3 350 млрд м³. Доказаните резерви са около 5 663 млрд м³ (1 януари 2009).

Химическа промишленост[редактиране | редактиране на кода]

От тежката органична химия обхваща производството на торове, сода, киселини, нефтопреработката и производството на синтетични и изкуствени влакна, на каучукови изделия и пластмаси. Големи производители са ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС[37] който е основен доставчик на горива в Бъгария. Плевенската рафинерия „Плама“ стартирала отново през 2011та също е голям производител като се концентрира върху производството на битум.[38] От леката се произвеждат се киселини, соди, минерални торове, фосфорити, сяра, препарати за растителна защита, взривни вещества и други. Голям производител е „Неохим“ АД е бивш Химическия комбинат в гр. Димитровград. [39]

Металургия[редактиране | редактиране на кода]

Металургията в България е добре развита, като през 2010 г. заема 16% от общия износ на страната. Цветната металургия се радва на растеж до времето, в което е прекратена дейността на най-големия металургичен комбинат в България „Кремиковци“ АД: следваголям спад и се отчита отрицателно салдо в натура и в стойност (2008). Средната работна заплата в сектора е бил 1021 лв. за 2008.[40]

Хранително-вкусова промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Застъпени са всички производства на различни хранителни продукти, консервната промишленост, цигарите и спиртните напитки.

Консервната промишленост е един от най-старите, важни и перспективни сектори на хранително-вкусовата промишленост в България. Секторът произвежда около 6% от общия обем на продукцията и осигурява работа на около 9% от заетите лица в отрасъла. Преработва основно местни суровини, като в България се произвеждат около 86 – 87 хил. т. консерви.[41]

Бирената индустрия е добре застъпена, като над 15 местни марки в около 30 разновидности се продават на пазара, с което се нарежда на челно място в региона.[42]

Богата на минерална вода, България бутилира големи количества, като водещи предприятия се намират в София (Горна баня), Банкя, Девин, Хисаря и др. През 2010-та износа на минерална вода е достигнал 10 млн. литра, основно за Република Македония, Сърбия и Румъния. Потенциалът на този сектор не е използван достатъчно, като по данни за 2011 г. под 24% от минералните ни води се използват, останалите се изливат безполезно в реките и морето.[43]

Машиностроене[редактиране | редактиране на кода]

В България е сравнително добре развито корабостроенето с водещи корабостроителници Варна [44], Русе [45] и Бургас [46]. Произвежданите кораби са с различен тонаж и предназначение главно танкери, за насипни товари, пътнически, речни тласкачи и шлепове и др.

Автомобилостроенето в България е сравнително млад подотрасъл на транспортното машиностроене.В близкото минало са произвеждани редица марки леки автомобили ”Фиат”, ”Рено”, ”Москвич”, ”Роувър” в Ловеч, Пловдив и Варна, като през 2011 се произвежда единствено автомобили по лиценз на Great Wall Motors от Литекс Моторс България[47] чиито производствени мощности са 50 000 автомобила годишно, но бяха построени десетки заводи за автомобилни части.

Текстилна промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Третичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Информационни технологии[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт и съобщения[редактиране | редактиране на кода]

Преимуществено значение получава строенето на магистрали и ремонтът на стари пътища след 1998 г., и особено при управлението на ГЕРБ, когато върху темата е поставен специален акцент, като основните ползи, които се посочват, са по-добрите условия за развитие на търговията и инвестициите, общото подобряване на инфраструктурата и добре усвоените евросредства.

Българските магистрали и първокласните пътища
Българските магистрали и първокласните пътища
CH-Hinweissignal-Autobahn.svg Магистрали в България
ЛюлинМарицаРилаСтрумаТракияХемусЧерно море

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Златни пясъци Рила
Български зимен и морски курорт

Туризмът в България е добре развит и създава 11,4% от БВП на страната (2012 г.), като се очаква този процент да нараства.[48] В туризма постоянно заетите лица са около 4%, или 140 000 души, като в активните сезони броят нараства почти двойно. България е посетена през 2012 общо от 6 540 839 чуждестранни граждани с цел туризъм (без транзитно преминалите). Техният брой е с 3,4% повече спрямо същия период на 2011 г. и броят на туристите нараства всяка година въпреки кризата (започнала 2008 г.).

Най-много туристи през 2012 г. има от Румъния, Гърция, Германия, Русия България е на трето място сред страните членки на ЕС по брой културни паметници. Наличието на 8 000 минерални извори в България пък прави страната атрактивна SPA и балнеолечебна дестинация.[49] Въпреки това 70% от приходите идват от морския туризъм.[50]

Аутсорсинг[редактиране | редактиране на кода]

Финансови услуги[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((en)) България. // МВФ. Посетен на 17 април 2012.
  2. Национален статистически институт
  3. Индикатори за бедност и социално включване общо за страната, НСИ
  4. Индикатори за бедност и социално включване през 2013 година, НСИ
  5. Трудещи се Q1, Национален статистически институт (архивиран линк от 2 ноември 2011)
  6. ((en)) Безработица, Евростат
  7. а б [1]
  8. а б ((en)) Факти за България, CIA book
  9. Sovereigns rating list. // Standard & Poor's. Посетен на 26 май 2011.
  10. International Reserves and Foreign Currency Liquidity – BULGARIA. // International Monetary Fund, 20 май 2011. Посетен на 31 май 2011.
  11. CIA factbook
  12. Икономика на труда, Димитър Шопов, Любомир Стефанов, Марин Паунов, Лалко Дулевски, София, 2002 г., „Тракия-М“
  13. CIA factbook
  14. Зорница Славова. Икономическата свобода по света леко намалява. // Институт за пазарна икономика, 2014-10-10. Посетен на 2014-10-18.
  15. България в началото на XX век. Икономическо развитие в началото на XX в.
  16. Людмила Живкова, С априлско вдъхновение в борбата за мир и социализъм, за единство, творчество и красота: доклади, речи, статии и изказвания, Том 3, Партиздат 1983
  17. Давид Коен, Военновременната икономика на България: 1939 – 1944, УИ Св. Климент Охридски, 2002
  18. Христов, Любомир. Банковата криза 1996: Неспособността за вземане на решения. // Дневник, 12 ноември 2009. Посетен на 20 март 2015.
  19. http://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.CD
  20. През 2009 година се очаква средната работна заплата в България да е с 14,2 на сто по-висока от 2008-ма, БНР, 21 февруари 2009
  21. 354 лева средна работна заплата през третото тримесечие, expert.bg, 7 ноември 2006
  22. Russia has lowest minimum wage in Europe – paper, РИА Новости, 7 август 2009
  23. Наети лица и средна работна заплата, второ тримесечие 2011 година, Национален Статистически Институт, Национален Статистически Институт, прессъобщение, 09.09.2011
  24. Bulgarien - BIP pro Kopf PPP, посетен на 7 ноември 2016 г.
  25. JCR потвърди рейтинга на България, очаква над 5% спад на БВП, investor.bg, 24.07.2009
  26. Външен дълг, Георги Ангелов, 1.12.2008
  27. Външен дълг, antipropaganda.comxa.com
  28. Банките са увеличили чуждестранните си задължения със 193 млн. евро през юни
  29. ((en)) Merkel lässt Monti auflaufen, статия в Der Spiegel от 18 януари 2012 г.
  30. http://www.nsi.bg/bg/content/3998/безработни-лица-и-коефициенти-на-безработица-национално-ниво-статистически-райони
  31. http://www.nsi.bg/bg/content/3928/национално-ниво
  32. http://www.nsi.bg/bg/content/3930/статистически-райони-област
  33. а б в ((bg))  Външна търговия на България за 2010 г. – окончателни данни. // nsi.bg. Национален статистически институт, 2011. Посетен на 13 септември 2011.
  34. Борсови цени златото към 4.10.2012 г.
  35. 500 тона злато лежат в недрата на България, Добиват се 4 тона годишно
  36. http://ekipbg.com/makroikonomicheski-monitor-2/
  37. ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС
  38. „Плама“ тръгва през декември, с битума ще строят „Хемус“
  39. „Неохим“ АД
  40. В България се печелят милиарди от метали
  41. Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци
  42. Бирена нация
  43. Пълним реките с минерална вода
  44. [2]
  45. [3]
  46. [4]
  47. Българско производство на коли възражда автомобилостроенето у нас
  48. Прогнозират 16% дял на туризма от БВП до 2016 г.
  49. [5]
  50. Някъде между Гърция и Турция

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]