Туризъм в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Туризмът е един от основните клонове на българската икономика. Разположена на кръстопът, свързващ Изтока и Запада от хилядолетия, България е била дом на много цивилизации, включително на траки, римляни, византийци, славяни, древни българи и османци. В страната има изобилие от исторически и природни забележителности, музеи и манастири, разпръснати на сравнително малка, но транспортно леснодостъпна територия. Основните ски курорти са Боровец, Банско и Пампорово, а най-популярните морски – Созопол, Несебър, Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена. Планините Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и Родопите привличат любители на алтернативния туризъм и алпинисти.

През 2016 г. България е била посетена от 10,6 милиона туристи. Пътешествениците от три страни – Гърция, Румъния и Италия – отговарят за близо 38% от всички посещения. [1] През 2015 година броят на заетите в сектора се оценява на около 92 хиляди души, а заедно с косвено заетите – на около 338 хиляди.[2]

Освен традиционните форми на туризъм, в България са развити и балнеоложкия туризъм (в Банкя, Баня, Вършец, Велинград, Кюстендил, Момин проход, Павел баня, Старозагорски минерални бани, Стрелча и други). През последните години особено популярен става селският туризъм, както и други алтернативни форми на туризъм.

Панорамна снимка на курорта „Слънчев бряг“; вляво по протежението на залива се вижда Свети Влас

Туристически забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Обекти на UNESCO & нематериално културно наследство[редактиране | редактиране на кода]

България присъства с общо 9 (материални) обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като 7 са културни, а 2 природни. В списъка на нематериалното наследство влизат хорът на Бистришките баби, ритуалът „Нестинарство“ и изработката на Чипровски килими.

Вековните букови гори в НП „Централен Балкан“[3]  
Маскарадни игри Сурва  

Етно, културен & исторически туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Исторически паметници & обекти[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Тракийски съкровища[редактиране | редактиране на кода]

Златна маска на Терес I, първият владетел на Одриското царство  
Бронзовата глава на Севт III намерена в Голямата Косматка  
Боровско съкровище на Котис I  
Златен венец на Керсеблепт  
Якимовското съкровище  
Погребално съкровище от Могиланската могила  
Съкровището от Равногор  
Тракийска златна огърлица, намерена в Арабаджийската могила  
Златна фигурка на конник, намерена в Синеморец  
Тракийски шлем, открит в Плетена  
Ритонът от Вазово  

Селски туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Градски туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Рождество Христово“, Арбанаси  
„Св. Aрхангели Михаил и Гавраил“, Арбанаси  

Фестивали & събития[редактиране | редактиране на кода]

Национален фолклорен събор „Рожен“  
Калоферско мъжко хоро на Богоявление  
Паневритмия на Седемте рилски езера  

Планински, морски & алтернативен туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Курорти на Черно море § СПА[редактиране | редактиране на кода]

Зимни курорти[редактиране | редактиране на кода]

Национални & природни паркове[редактиране | редактиране на кода]

Пещери & водопади[редактиране | редактиране на кода]

Природни феномени[редактиране | редактиране на кода]

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. хората, посетили България единствено с цел почивка и развлечения, са 3,5 млн., а през 2004 – 4 млн. Най-много туристи през 2004 г. има от Гърция, Германия и Великобритания.

Сравнително по-развит е туризмът по Черноморието и около големите планински курорти (Банско, Боровец, Пампорово) в сравнение с туризма във вътрешността на България. България е на пето място в ЕС сред държавите, чиито води са в съответствие със стандартите за къпане. [4]

Туристи, посетили България през 2019 г. [5]
Националност на туристите Туристопоток Националност на туристите Туристопоток
Румъния 2 161 004 Русия 460 770
Турция 1 628 231 Полша 445 316
Гърция 1 277 610 Франция 250 014
Германия 948 492 Израел 246 404
Сърбия 679 336 Чешка република 214 550
Северна Македония 605 348 Нидерландия 176 122
Украйна 596 993 Италия 167 658
Обединено кралство 508 342 Белгия 155 367
Общ брой туристи – 12 552 152

През декември 2016 г. приходите от нощувки на 419 000 души са в размер на 41,6 млн. лв. Три четвърти от туристите са българи и една четвърт са чужденци. Чужденците остават по-дълго (2,3 нощувки спрямо 1,8 нощувки за българите), настаняват се по-луксозно (70% от чужденците и под 40% от българите нощуват в 4- и 5-звездни хотели) и харчат повече. През декември 2016 г. в страната са функционирали 1938 места за настаняване с над 10 легла, а общият брой на нощувките е 808.2 хил. Общата заетост на местата за настаняване е 23,3%. Най-заети са хотелите с 4 и 5 звезди с 32%. Заетостта на тризвездните хотели е 21,9%, на двузвездните – 15,9%.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]