Свети Стефан (Несебър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Стефан.

Църква „Свети Стефан“
St Stephen church - Nesebar.jpg
Map of Nesebar.png
42.6578° с. ш. 27.7331° и. д.
Църква „Свети Стефан“
Местонахождение в Несебър
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Несебър
Вероизповедание Православие – БПЦ
Епархия Сливенска епархия
Архиерейско наместничество Бургас
Тип на сградата базилика
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане XI-XIII век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
Църква „Свети Стефан“ в Общомедия

Свети Стефан (Новата митрополия) е православна църква в Несебър, Източна България. Тя е част от Архитектурно-историческия резерват в града, който е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и един от 100-те национални туристически обекта.

История, архитектурни и художествени особености[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Стефан“ или т.н. „Нова Митрополия“ е изградена в периода XI-XIII век. В XVI век тя е удължена на запад, а в XVIII век е добавен притворът. По план църквата представлява трикорабна базилика с размери 12 х 9,50 метра. Средният кораб се извисява над страничните и е увенчан от изток и запад с овални фронтони. Църквата е построена от каменни блокове и тухли. При строителството ѝ са преутребени множество архитектурни елементи – корнизи, капители, релефи от разрушени по-рано християнски сгради.

Корабите са разделени с по две двойки мраморни колони и с правоъгълни пилони, свързани с арки. На изток има три полукръгли апсиди, които завършват при корниза с арки. Покривът е скатен, като средният кораб се издига над страничните. На източната фасада – над арките под корниза, за първи път се срещат характерните за по-късни векове /ХІІІ и XIV в./ декоративни глазирани панички.

Първоначално църквата е е посветена на Богородица и доста по-късно се преименува в „Свети Стефан“. Затова и тематично стенописите са свързани с живота на Божията майка.

Датата на изписването на църквата е отбелязана в ктиторски надпис, разположен над южната врата на наоса – 1599 година.

Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции. Сцените от чудесата на Христос са дадени в цяла поредица според евангелските легенди. Особеностите на стила на изобразяване позволяват да се разграничи ръката на трима майстори: двама са работили в източната част на наоса, а трети – в западната. В началото на XVIII век на източната стена на притвора е нарисувана сцената „Страшния съд“ в традиционна за времето си иконография.

В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на XVI в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на XVIII век. Иконостасът е дървен, пестеливо украсен с плитка резба. Той е триреден, но сега са запазени само двата регистъра. Апостолският ред е решен традиционно за XVI в. – върху една обща дъска. Образите на апостолите, на Богородица и на Йоан Кръстител, от централната сцена „Дейзис“, са поместени под релефни арки. Христос е нарисуван в размерите на икона. Архитравите и цокълните табла от иконостаса са украсени в характерния ориенталски стил т.нар. „Лале“. Владишкият трон и амвонът /XVIII в./ предизвикват интерес с плитката резба на едри растителни мотиви и с овалните рисувани полета, изпълнени в позлата и в полихромия.

Благодарение на съхранения си архитектурен облик, иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата „Св. Стефан“ се явява един от най-значителните паметници на българското културно наследство.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]