Луковитско съкровище
| Луковитско съкровище | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Материал | сребро |
| История | |
| Създаване | IV век пр.н.е. |
| Култура | Траки |
| Откриване | 1953 г. Луковит |
| Местоположение | Регионален исторически музей, Ловеч |
| Луковитско съкровище в Общомедия | |
Луковитското съкровище е тракийско съкровище от третата четвърт на IV век пр.н.е.[1] Съхранява се в Регионалния исторически музей в Ловеч.
Изровено е случайно в района на Луковит от местен жител, орящ нивата си, през 1953 г.[2], допълнено е през 1955 и 1968 г.

Състои се от 15 сребърни съда – 6 чаши, 5 фиали и 4 кани. Включва още и 3 непълни гарнитури от конски амуниции - миниатюрни правоъгълни и триъгълни плочки с изображения на лъвски и човешки глави, както и на сфинксове, 3 юзди и 3 железни топки. Съдовете са украсени с палмови листа, лотосов цвят, бадемови плодове и различни сцени - конник, тъпчещ лъв, и лъв, нападащ елен. Разграничават се няколко стилови, сюжетни и композиционни направления в изработката им[1]. Върху чаша са изобразени 2 реда от по 8 женски бюста, а на шийката на каничка е изобразен лабрис.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Каничка и чаша от съкровището
- Чаша от съкровището
- Каничка от съкровището
- Фиала от съкровището
- Апликации за конски сбруи
- Апликации за конски сбруи
- Апликации за конски сбруи
- Апликации за конски сбруи. Лъв, захапал елен за шията; под тежестта еленът е паднал с подгънати под тялото крака
- Фиала
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2634 – 2635.
- ↑ Христова, Росица. Откривателят на Луковитското съкровище го раздал на съседи // 24chasa.bg. 1 януари 2022.
