Луковитско съкровище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от съдовете.
Апликации за конски сбруи. Лъв, захапал елен за шията; под тежестта еленът е паднал с подгънати под тялото крака.

Луковитското съкровище е тракийско съкровище от третата четвърт на IV в.пр.н.е.[1] Съхранява се в Регионалния исторически музей в Ловеч[2].

Изровено е случайно в района на Луковит от местен орач през 1953 г., допълнено е през 1955 и 1968 г.

Състои се от 15 сребърни съда - 6 чаши, 5 фиали и 4 кани. Включва още и 3 непълни гарнитури от конски амуниции - миниатюрни правоъгълни и триъгълни плочки с изображения на лъвски и човешки глави, както и на сфинксове, 3 юзди и 3 железни топки. Съдовете са украсени с палмови листа, лотосов цвят, бадемови плодове и различни сцени - конник, тъпчещ лъв, и лъв, нападащ елен. Разграничават се няколко стилови, сюжетни и композиционни направления в изработката им[1]. Върху чаша са изобразени 2 реда от по 8 женски бюста, а на шийката на каничка е изобразен лабрис.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2634-2635.
  2. http://www.lovechmuseum.hit.bg/colection11.html