Национален музей „Васил Левски“
|
Национален музей „Васил Левски“ |
|
|---|---|
 Сградата на експозиционната зала. |
|
| Местоположение | Карлово, България |
| Тематика | История на България |
| Основан | 1937 г. |
| Обект на БТС | 44 |
| Работно време | |
| Лятно работно време |
8.30 – 13.00 ч. 14.00 – 17.30 ч. (почивни дни: няма) |
| Зимно работно време |
8.00 – 13.00 ч. 14.00 – 17.00 ч. (почивни дни: няма) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Дора Чаушева |
| Адрес | ул. „Генерал Карцов“ 57, Карлово 4300 |
| Телефон | 0335/ 934 89 |
| Сайт | www.vlevskimuseum-bg.org |
  Местонахождение в Карлово |
|
|
Национален музей „Васил Левски“ в Общомедия |
|
Националният музей „Васил Левски“ в Карлово е посветен на българския национален герой Васил Левски.
Обхваща родната му къща, експозиционна зала, мемориален параклис „Всех святих болгарских“, Чардаклиевата къща и Онбашиевата къща.
История[редактиране | редактиране на кода]
През Освободителната война къщата, в която е живял със семейството си е опожарена.[1] Нейното възстановяване е осъществено през 1933 г., а през 1937 г. е устроена в музей. Първи уредник на музея е Никола Славчев. През 1954 г. е включен в националната музейна мрежа, а през 1955 г. до нея е изградена зала за документална експозиция. В периода 1968 – 1992 г. музеят е филиал на историческия музей в Карлово. Придобива самостоятелност през 1993 г.[2] От 1994 г. в Карлово музейният комплекс се възстановява и разширява. Към музейния комплекс са включени Чардаклиевата къща и мемориалният параклис „Всех святих болгарских“. От 21 юли 2000 г. музеят придобива званието държавен културен институт с национално значение.[3]
Експозиция[редактиране | редактиране на кода]
В продължение на няколко десетилетия в нея са събирани и се съхраняват вещи, документи и снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници както от Карлово, така и от други краища на страната. Пазят се почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Левски, произведения на изобразителното изкуство.[4]
Къща музей[редактиране | редактиране на кода]
Къщата представлява едноетажна сграда, състояща се от стая, вкопана в земята, зимник, килер, в който се съхраняват сандък с брашно и нощви, и скривалище. В приземната част се намират две стаи. До къщата има разположена долапена работилница за плетене на гайтани и полуоткрита бояджийница. След като в годините около Освобождението къщата рухва, през 1933 г. е изготвен проект от архитект Димитър Иванов и сформиран обществен комитет за реставриране на родната къща на Васил Левски, начело с кмета на Карлово Аристотел Янакиев и с помощта на жителите на Карлово и войници от местния гарнизон. Възстановяването на вътрешната уредба в къщата е поверена на дъщерите на сестра му Яна.[5]
Експозиционна зала[редактиране | редактиране на кода]
Експозиционната зала е построена през 1965 г. В нея са представени материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски[6] – произведения на изобразителното изкуство, които отразяват важни моменти от живота и революционното дело на Апостола, вещи, документи и снимки на Васил Левски, научни биографични изследвания и литературни творби на български и чуждестранни автори, посветени на Апостола. Тук могат да се видят още устав на БРЦК, униформа от Първата българска легия, знамето на Карловския революционен комитет, основан от Апостола през 1869 г.[7]
Мемориален параклис[редактиране | редактиране на кода]
През 2000 година в музейния комплекс е построен по проект на архитект Мария Каразлатева мемориалният параклис „Всех святих болгарских", в памет на Апостола. В него се съхраняват част от неговите коси.[4] Иконостасът е изработен от Явор Петров и Марин Куртев, иконите и стенописите са дело на Владимир Аврамов и Йордан Христов. В параклиса звучи ангелогласният хор на Йоан Кукузел с „Достойно есть“, едно от любимите песнопения на Левски.[8]
Чардаклиева къща[редактиране | редактиране на кода]
Чардаклиевата къща е разположена непосредствено до родната къща на Васил Левски. В нея е живяло семейството на Дона Чардаклиева – сестрата на Гина Кунчева. Къщата е възстановена през 1994 – 1996 г. През нея минава входа за комплекса. В къщата има камерна зала за временни изложби.[9]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Националният музей „Васил Левски“ е част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се под № 44.[4] Музеят се посещава от около 35 000 души годишно.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дерменджиева, Стела, Атанас Дерменджиев. 100 национални туристически обекта. „Световна библиотека“. С., 2009. с. 164 – 165
- ↑ а б История. // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Посетен на 02.12.2012. Архив на оригинала от 2013-02-24 в Wayback Machine.
- ↑ Национален музей „Васил Левски“ – град Карлово. // Официален туристически портал на България. Посетен на 02.12.2012.
- ↑ а б в №44.гр. Карлово – Нац. музей „Васил Левски“. // Български туристически съюз, 04.09.2012. Посетен на 02.12.2012. Архив на оригинала от 2013-03-22 в Wayback Machine.
- ↑ Родната къща на Апостола. // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Посетен на 02.12.2012. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
- ↑ Национален музей „Васил Левски“. // karlovobg.eu. Посетен на 02.12.2012.
- ↑ Експозиционна зала. // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Посетен на 02.12.2012. Архив на оригинала от 2014-03-10 в Wayback Machine.
- ↑ Мемориален параклис. // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Посетен на 02.12.2012. Архив на оригинала от 2013-02-04 в Wayback Machine.
- ↑ Чардаклиева къща. // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Посетен на 02.12.2012. Архив на оригинала от 2010-02-20 в Wayback Machine.
Портал „
Портал „