Национален музей „Васил Левски“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Национален музей „Васил Левски“
Vasil Levski Museum, Karlovo 06.JPG
Сградата на експозиционната зала.
Map of Karlovo.png
42.6422° с. ш. 24.8031° и. д.
Местонахождение в Карлово
Местоположение Карлово, България
Тематика История на България
Основан 1937 г.
Обект на БТС 44
Работно време
Лятно работно време 8.30 – 13.00 ч.
14.00 – 17.30 ч.
(почивни дни: няма)
Зимно работно време 8.00 – 13.00 ч.
14.00 – 17.00 ч.
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
Директор Дора Чаушева
Адрес ул. „Генерал Карцов“ 57, Карлово 4300
Телефон 0335/ 934 89
Сайт http://www.vlevskimuseum-bg.org
Национален музей „Васил Левски“ в Общомедия
Жилищната сграда

Националният музей „Васил Левски“ в Карлово е посветен на българския национален герой Васил Левски.

Обхваща родната му къща, експозиционна зала, мемориален параклис „Всех святих болгарских“, Чардаклиевата къща и Онбашиевата къща.

История[редактиране | редактиране на кода]

През Освободителната война къщата, в която е живял със семейството си е опожарена.[1] Нейното възстановяване е осъществено през 1933 г., а през 1937 г. е устроена в музей. Първи уредник на музея е Никола Славчев. През 1954 г. е включен в националната музейна мрежа, а през 1955 г. до нея е изградена зала за документална експозиция. В периода 1968 – 1992 г. музеят е филиал на историческия музей в Карлово. Придобива самостоятелност през 1993 г.[2] От 1994 г. в Карлово музейният комплекс се възстановява и разширява. Към музейния комплекс са включени Чардаклиевата къща и мемориалният параклис „Всех святих болгарских“. От 21 юли 2000 г. музеят придобива званието държавен културен институт с национално значение.[3]

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на няколко десетилетия в нея са събирани и се съхраняват вещи, документи и снимки, свързани със семейството, с живота и делото на Васил Левски, на негови сподвижници както от Карлово, така и от други краища на страната. Пазят се почти всички научни биографични изследвания и литературни творби, посветени на Левски, произведения на изобразителното изкуство.[4]

Къща-музей[редактиране | редактиране на кода]

Къщата представлява едноетажна сграда, състояща се от стая, вкопана в земята, зимник, килер, в който се съхраняват сандък с брашно и нощви, и скривалище. В приземната част се намират две стаи. До къщата има разположена

Къщата представлява едноетажна сграда, състояща се от стая, вкопана в земята, зимник, килер, в който се съхраняват сандък с брашно и нощви, и скривалище. В приземната част се намират две стаи. До къщата има разположена долапена работилница за плетене на гайтани и полуоткрита бояджийница. След като в годините около Освобождението къщата рухва, през 1933 г. е изготвен проект от архитект Димитър Иванов и сформиран обществен комитет за реставриране на родната къща на Васил Левски, начело с кмета на Карлово Аристотел Янакиев и с помощта на жителите на Карлово и войници от местния гарнизон. Възстановяването на вътрешната уредба в къщата е поверена на дъщерите на сестра му Яна.[5]

Експозиционна зала[редактиране | редактиране на кода]

Експозиционната зала е построена през 1965 г.. В нея са представени материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски[6] – произведения на изобразителното изкуство, които отразяват важни моменти от живота и революционното дело на Апостола, вещи, документи и снимки на Васил Левски, научни биографични изследвания и литературни творби на български и чуждестранни автори, посветени на Апостола. Тук могат да се видят още устав на БРЦК, униформа от Първата българска легия, знамето на Карловския революционен комитет, основан от Апостола през 1869 г.[7]

Мемориален параклис[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 година в музейния комплекс е построен по проект на архитект Мария Каразлатева мемориалният параклис „Всех святих болгарских", в памет на Апостола. В него се съхраняват част от неговите коси.[4] Иконостасът е изработен от Явор Петров и Марин Куртев, иконите и стенописите са дело на Владимир Аврамов и Йордан Христов. В параклиса звучи ангелогласният хор на Йоан Кукузел с „Достойно есть“, едно от любимите песнопения на Левски.[8]

Чардаклиева къща[редактиране | редактиране на кода]

Чардаклиевата къща е разположена непосредствено до родната къща на Васил Левски. В нея е живяло семейството на Дона Чардаклиева – сестрата на Гина Кунчева. Къщата е възстановена през 1994 – 1996 г. През нея минава входа за комплекса. В къщата има камерна зала за временни изложби.[9]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Националният музей „Васил Левски“ е част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се под № 44.[4] Музеят се посещава от около 35 000 души годишно.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дерменджиева, Стела, Атанас Дерменджиев. 100 национални туристически обекта. „Световна библиотека“. С., 2009. с. 164 – 165
  2. а б ((bg))  История. // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Посетен на 02.12.2012.
  3. ((bg))  Национален музей „Васил Левски“ – град Карлово. // Официален туристически портал на България. Посетен на 02.12.2012.
  4. а б в ((bg))  №44.гр. Карлово – Нац. музей „Васил Левски“. // Български туристически съюз, 04.09.2012. Посетен на 02.12.2012.
  5. ((bg))  Родната къща на Апостола. // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Посетен на 02.12.2012.
  6. ((bg))  Национален музей „Васил Левски“. // karlovobg.eu. Посетен на 02.12.2012.
  7. ((bg))  Експозиционна зала. // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Посетен на 02.12.2012.
  8. ((bg))  Мемориален параклис. // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Посетен на 02.12.2012.
  9. ((bg))  Чардаклиева къща. // Музей „Васил Левски“ – Карлово. Посетен на 02.12.2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]