Йоан Кукузел
| Свети Йоан Кукузел | |
|---|---|
 Български църковен певец и композитор |
|
| Ангелогласния | |
| Роден | около 1280 |
| Починал | 1360 |
| Почитан в | Източноправославния свят |
| Празник | 1 октомври |
| Свети Йоан Кукузел в Общомедия | |
Йоан Кукузел е български светец, църковен певец и композитор, музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо. Тъй като е надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричат „Ангелогласния“.
Получава своето образование в императорското певческо училище в Константинопол, Византия. След това отива в Света гора, където живее до края на дните си. От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име „Кукузел“. В младежките си години, като го попитали какво е ял, той отговорил „кукия ке зелия“ (κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки „бакла със зеле“. Обновява византийската музика с български интонации. Осъществява 2 реформи – въвежда многогласието и усъвършенства старото невмено нотно писмо.
Сведения за неговия живот се черпят от житието му, съставено в края на 14 век. Препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София.
Известни са 90 негови композиции. Най-прочутата му творба е „Полиелей на българката“, която е посветена на майка му.
Канонизиран е за светец. Българската православна църква го почита на 1 октомври. Българският писател Добри Немиров пише романа „Ангелогласният“ (1938), посветен на Йоан Кукузел.[1]
