Йоан Кукузел
| Свети Йоан Кукузел | |
|---|---|
 Български църковен певец и композитор | |
| Ангелогласния | |
| Роден | около 1280 г. |
| Починал | 1360 г. |
| Почитан в | Източноправославния свят |
| Празник | 1 октомври |
| Свети Йоан Кукузел в Общомедия | |
Йоан Кукузел (на гръцки: Ιωάννης Κουκουζέλης) е византийски църковен певец и композитор, музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо,[1] светец. Предполага се, че има български произход, тъй като една от неговите композиции, посветена на майка му носи заглавието „Полиелей на българката“. Тъй като е надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричат Ангелогласният.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е нейде из околностите на Драч, тогава във Византийската империя в последните десетилетия на XIII век. Получава своето образование в императорското певческо училище в Константинопол, Византия. След това отива в Света гора, където живее до края на дните си. От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име „Кукузел“. В младежките си години, като го попитали какво е ял, той отговорил „кукия ке зелия“ (κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки „бакла със зеле“. Прекарва основната част от живота си в Света гора, в манастира Великата Лавра. Обновява византийската музика с български интонации. Осъществява 2 реформи – въвежда многогласието и усъвършенства старото невмено нотно писмо.
Сведения за неговия живот се черпят от житието му, съставено в края на XIV век. Препис от него се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
Музикалната дейност на Йоан Кукузел е твърде значима и популярна, макар че не всички ръкописи, съдържащи негови творби са добре проучени. Известни са 90 негови композиции. Най-прочутата му творба е „Полиелей на българката“, която е посветена на майка му. Запазени са много негови изображения, които подчертават неговата популярност.
Канонизиран е за светец. Българската православна църква го почита на 1 октомври. Българският писател Добри Немиров пише романа „Ангелогласният“ (1938), посветен на Йоан Кукузел.[3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ostrogorski, K. The art of Medieval Europe. Rome, 2004. с. 121.
- ↑ Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, стр. 324-326.
- ↑ Сайтът Православието за Йоан Кукузел
Портал „
Портал „
Портал „