Йоан Кукузел
| Свети Йоан Кукузел | |
 Български църковен певец и композитор | |
| Ангелогласния | |
|---|---|
| Роден | около 1280 г. |
| Починал | 1360 г. |
| Почитан в | Източноправославния свят |
| Празник | 1 октомври |
| Свети Йоан Кукузел в Общомедия | |
Йоан Кукузел (на гръцки: Ιωάννης Κουκουζέλης) е византийски църковен певец и композитор, музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо,[1] светец. Баща му е от неизвестен произход, а майка му е българка. За българският ѝ произход се съди от една от неговите композиции, посветена на майка му и озаглавена „Полиелей на българката“. Заради надарения прекрасен глас, съвременниците му го наричат Ангелогласният.[2]
Име
[редактиране | редактиране на кода]Прозвището му „Кукузел“, вероятно получено в Константинопол, се обяснява с това, че в младежките си години, веднъж казал, че е ял (или по-скоро - че е ядял) „кукия ке зелия“ (κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки „бакла със зеле“, макар че може да се свърже и с други изрази на гръцки, сред които и „Κούκια και μπιζέλια (Koukia ke bizélia), което може да се преведе, като „грах и боб “. За негово действително фамилно име (поне както е преведено на този език) се смята в научните среди Пападополус (с което се визира, че е потомък на свещеник или на род на духовници).
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Сведения за живота му се черпят от творчеството му, както и от житието му, съставено в края на XIV век. Препис от него се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
Предполага се, че е живял между XII и XV век, но най-вероятно - от последните десетилетия на XIII век до около средата на XIV в., т.е. по времето на Палеологовия Ренесанс. Роден е нейде из околностите на Драч, тогава във Византийската империя.
Отрано остава сирак. Заради таланта си, бедното дете е отведено в Константинопол, където се ползва от благоволението на императора и е предназначено за дворцов певец и придворен музикант, което се възприема като високо обществено положение и е съпътствано със забогатяване. Получава своето образование в императорското певческо училище в Константинопол, Византия. Като негови преподаватели са представяни видните музиканти Ксенос Коронис (Ксено от Корони - (на гръцки : Ξένος ο Κορώνης; около XI век) и Йоан Гликкес (който може да е свързан с патриарх Йоан XIII Глика).
Прекарва основната част от живота си в Света гора, в манастира Великата Лавра. Обновява византийската музика с български интонации. Осъществява 2 реформи – въвежда многогласието и усъвършенства старото невмено нотно писмо.
Развива значима и популярна музикална дейност. Не всички ръкописи, съдържащи негови творби, са добре проучени. Известни са 90 негови композиции. Най-прочутата му творба е погребалната елегична композиция „Полиелей на българката“, която е посветена на неговата майка. Обновява византийската музика с български интонации. Осъществява 2 реформи – въвежда многогласието и усъвършенства старото невмено нотно писмо. Запазени са много негови изображения, които подчертават неговата популярност.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Канонизиран е за светец. Българската православна църква го почита на 1 октомври. Българският писател Добри Немиров пише романа „Ангелогласният“ (1938), посветен на Йоан Кукузел, в който е представен, като съвременник на династията на Комнините.[3] През 1967 година в София е създаден камерен хор „Йоан Кукузел – Ангелогласният“, който поддържа традицията на средновековната православна църковна музика и придобива световна известност.[4]
На Йоан Кукузел е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ostrogorski, K. The art of Medieval Europe. Rome, 2004. с. 121.
- ↑ Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, стр. 324-326.
- ↑ Сайтът Православието за Йоан Кукузел
- ↑ Камерен хор „Йоан Кукузел – Ангелогласният“ – една традиция във време, когато се рушаха традициите, dveri.bg
