Йоан Кукузел
| Свети Йоан Кукузел | |
|---|---|
Български църковен певец и композитор
|
|
| Ангелогласния | |
| Роден | около 1280 |
| Починал | 1360 |
| Почитан в | Източноправославния свят |
| Празник | 1 октомври |
Йоан Кукузел е най-значителният средновековен български светец, църковен певец и композитор (13-14 в.), музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо. Тъй като е надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричат,,Ангелогласния".
Получава своето образование в императорското певческо училище в Константинопол, Византия. След това отива в Света гора, където живее до края на дните си. От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име,,Кукузел". В младежките си години, като го попитали какво е ял, той отговорил "кукия ке зелия" (κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки "бакла със зеле". Обновява византийската музика с български интонации. Осъществява 2 реформи - въвежда многогласието и усъвършенства старото невменно нотно писмо.
Сведения за неговия живот се черпят от житието му, съставено в края на 14 век. Препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София.
Известните негови композиции са 90. Най-известната му творба е полиелей „Българката" и е посветена на майка му.
Канонизиран е за светец. Българската православна църква го почита на 1 октомври. Българският писател Добри Немиров пише романа „Ангелогласният“ (1938), посветен на Йоан Кукузел.[1]
