Свети Петър (Беренде)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Петър.

„Свети Петър“
Berende-Church-01.jpg
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Владая
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Софийско
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Петър“ в Общомедия

„Свети Петър“ е средновековна църква при село Беренде, Софийско и е паметник на културата[1], датиран от периода на Второто българско царство. Храмът буди интерес преди всичко поради характера на своите стенописи.[2]

Храмът е един от паметниците на културата, доказващ високата стойност на българското културно-историческото и художественото наследството. Представлява скромна като размер и градеж постройка от ломен камък, отнасяща се към малките еднокорабни църкви без притвор. Част е част от разположен край църквата некропол (гробище), който е използван до началото на 80-те години на ХХ в. Размерите ѝ са приблизително около 4,5 х 5,5 м. Стените ѝ са с дебелина от около 0,90 м и са лишени от каквито и да е архитектонични членения и украса. Има една полукръгла апсида на северната страна, а сводът ѝ е с външно покритие от каменни плочи. Архитектурни достойнства и значимост на църквата като постройка трудно биха били открити. Нейната елементарност и простота най-вероятно са вследствие не на естетически принципи. Стенописният ансамбъл е пример за стил и единство на художествения образ. Липсата на ктиторски портрети и надпис, както и не добре запазените стенописи на западната фасада не позволяват точното датиране на обекта. Някои учени отнасят изграждането на старата гробищна църква към XIII век и името на Иван Асен II, тъй като до преди години все още имало надпис. Счита се, че именно тук е бил създаден най-ранният известен ктиторски портрет – на цар Иван Асен II, рисуван през XIII век върху външната страна на църквата. Днес е напълно унищожен.

Други автори смятат, че църквата е изградена XIV век по времето на Иван Александър. В действителност стенописите в храма не принадлежат на един автор, нито дори са създавани по едно и също време, за което свидетелства разликата в стилистичното изгражсане на образите от различните части на сцените. Няма категорична датировка за построяването на храма – дали е построен през XIII – XIV век или е още по-стар, но със сигурност има единодушие сред автори изкуствоведи и историци за неизмерната стойност на църквата като едно от най-големите богатства в цялото българско художествено наследство и култура от времето на Асеневци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бакалова, Е. Стенописите на църквата при село Беренде, С. 1976
  • Кръстев, К. Захариев В., Стара българска живопис, С. 1961

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гробищната църква при с. Беренде е обявена за Народна старина, ДВ бр. 69/27 г.
  2. Стенописите в църква са обявени от национално значение в Протокол No11 на СОПК от 07.12.1966 г., без обнародване; Църквата при с. Беренде, общ. Драгоман, обл. Софийска, е декларирана като художествен паметник с писмо на НИПК No3107 от 18.09.1978 г.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България