Сграда на Народното събрание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сградата на НС през 2015 г.
След бомбардировките над София на 10.01.1944 г.

Сградата на Народното събрание е сред първите обществени сгради, построени след Освобождението. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в София.

Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов.[1] Предвиденото място за новата сграда се намира в покрайнините на столицата. Преди Освобождението тук са се намирали т.нар. позорни гробища, където турците погребвали екзекутираните престъпници.

Проектът е изработен от сръбския архитект от български произход Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Сръбската национална банка в Белград (1891-1892). Йованович предлага проекта си на 7 май 1884 г., а на 22 май с.г. Народно събрание гласува 220 хил. франка за строеж на сградата. На 25 ноември с.г. княз Александър І, Стефан Стамболов и търновския митрополит Климент полагат основния камък . Строителството и обзавеждането продължават до 1886 г. под надзора на главния архитект към Дирекцията за обществено строителство арх. Фридрих Грюнангер (1856-1929) и неговия асистент Йозеф Прошек (1861-1928). Въпреки това депутатите започват да заседават в нея от 28 май 1885 г. През 1896-1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна за канцеларии и архив по проект на архитект Йордан Миланов-тогава зам. началник на Архитектурното отделение в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1925 година започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив, което оформя фронта към пл. „Св. Александър Невски”  по проект на архитект Пенчо Койчев. Строителствот завършва в 1928 г.

По време на бомбардировките над София на 10.01.1944 г. сградата на парламента е засегната леко. Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е инсталирана дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е реновирано обзавеждането от колектив от КИПП „Главпроект” с ръководител арх. Павел Николов (1922-2009 г.). Въпреки поредицата намеси, постройката е със запазен първоначален образ и характер на интериорните пространства

Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя е кандидат за символ на София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]