Равногор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Равногор
Сградата на кметството в Равногор
Сградата на кметството в Равногор
Общи данни
Население 608 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 605 (НСИ)
Землище 78,348 km²
Надм. височина 1340 m
Пощ. код 4582
Тел. код 035501
МПС код РА
ЕКАТТЕ 61220
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Брацигово
Петко Петков
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Равногор
Нейчо Коланев
(ГЕРБ)
Равногор в Общомедия

Равногор е село в Южна България. То се намира в община Брацигово, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Равногор се намира в планински район. Непосредствено над селото се издига връх Света Неделя. Изкачвайки стръмните му склонове, човек се чуди какво кара равногорци всяка година да изнасят на гръб догоре големия казан и живото агне за курбана. Но когато стигнете, напълно ги разбирате - гледката, която се открива е невероятна. На запад като на длан се вижда селото и цялото равногорско плато, нашарено от картофените ниви и горския разсадник. На север е Тракийската низина, а на хоризонта се очертава Балканът. На изток и юг, докъдето поглед стига, се простира морето на Родопите. Ясно се очертава дълбоко вкопаната долина на река Въча, отвъд нея е Чернатица с върховете Модър и Персенк. А който реши, че гледката не си струва, спокойно може да преяжда с боровинки под дебелата сянка на смърчовете.След параклиса "Св.Илия" се намира параклисът Велювите ливади.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано през 1777 г.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Всички жители са кореняци равногорци и православни християни. В центъра на селото се намира православна църква. На изток се намира параклис „Свети Илия“, на връх „Света Елена“ се намира и параклис, носещ същото име, а на най-високия връх „Света Неделя“ се намира оброчен камък. На съответните празници на всички параклиси и на „Света Неделя“ се дава курбан за здраве.

Последните няколко години на параклиса „Свети Илия“ се събира на събор цялото село. Идват специално за случая живеещи в други населени места равногорци, както и много гости. Канят се изпълнители на родопски песни и гайдари, като най-големият е Ангел Узунов от с. Равногор, а останалите предимно от с. Гела. В по-ново време на входа на селото е изграден голям стоманобетонен кръст, символ на християнската вяра на равногорци.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Равногор ще Ви посрещнат топло и радушно, и можете да си прекарате чудесно сред девствената природа на Балкана. Няколко природни забележителности, които можете да посетите в района:

  • Природна забележителност "Фотенски водопад".
  • Защитена местност "Атолука".
  • Курортен комплекс "Атолука".
  • Резерват "Дупката", създадени с цел да се запази неповторимата девствена природа.
  • Бековите скали
  • Червените скали

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Набора, Петровден, Св. Илия и други.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Данаилов Делипавлов (1919-2000) - ботаник, професор в Катедрата по ботаника към Аграрен университет - Пловдив


Други[редактиране | редактиране на кода]

Според изследвания на НАСА землището на село Равногор и в радиус от 40 км около него притежава най-чистия въздух на Балканския полуостров. Равногор е бил култово селище на траките, за което свидетелстват могилите им — във и около местността „Чемериката“ в южната част на землището. Има и пещери, намиращи се в североизточната част на селото — зад връх Света Неделя, който също е бил едно култово място за траките. Пещерните образувания там не са изследвани достатъчно. Равногор е създадено върху земите на древните траки, свидетелство за което са могилите, намиращи се в землището на селото. Първото име на селището датира от времето на османската власт и то е било Кория ("гора" на български). То се получава с признаването на Равногор като административна единица в турската империя през 1777 год. Заради това, че турците не могли да потурчат тогавашните жители, те ги наричат "аксии" (твърдоглав), а селото Акси Кория. След Освобождението с решение на общинския съвет името е сменено на Ясъ Кория ("Равна гора"). То е запазено до 1934 год., когато с постановление на Министерски съвет е преобразувано в Равногор. Основен поминък било земеделието и животновъдството. Отглеждали се овес, грах, фасул, царевица, леща и картофи. От животните важно място заемали овцете, конете и кравите. Населението на Равногор е изцяло християнско и към 13.09.2005 г. наброява 905 жители.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]