Нова махала (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нова махала.

Нова махала
Общи данни
Население 2135 (ГРАО, 2017-12-15)*
Понижение 2500 (НСИ)
Землище 47,168 km²
Надм. височина 1273 m
Пощ. код 4581
Тел. код 03555
МПС код РА
ЕКАТТЕ 51874
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Батак
Петър Паунов(БСП)
Кметство
   - кмет
Нова махала
Ерхан Саатчъ
(ДПС)



Нова махала е село в Южна България. То се намира в община Батак, Пазарджишка област. Населението на Нова Махала възлиза на 2087 души, според Преброяването към 2011 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Нова махала се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

История: Районът на днешното село има стара история. За това говори наличието на не малко археологически паметници, както и изобилието от разнообразни находки, намирани в границите на селското землище. Първите известни обитатели на тези земи са траките, от племето беси. Свидетелство за тяхно отколешно присъствие са останките от крепост – т. нар. „Новомахленско кале“, намираща се на около 2 км южно от селото. Укреплението е разположено на естествено защитено възвишение, като характерното при него е, че до голяма степен за крепостна стена са използвани местните материкови скали. Може да се предположи, че крепостта е била свързана с рудодобива и/или с охраната на древен път, свързвал Горнотракийската низина с Бяло море.

След завладяването на Балканите от римляните, местните тракийски племена са взаимствали и усвоявали от културата на завоевателите. Показателен пример за тази приемственост е приемането на християнството от бесите през IV в. Вероятно от същия (късноантичен) период е селището, чиито останките могат да се видят североизточно от Нова махала (днес разсипани и унищожени от иманярите). На около 600 м северно от селището, в местността „Църковен рид“, са разкрити основите на раннохристиянски култов комплекс с базилика, датирана в периода IV-VI в. На обекта е проведено цялостно археологическо проучване с ръководител А. Меламед. Но след това паметникът не е бил консервиран и вследствие на последвалите груби иманярски набези, днес не е останало почти нищо.

Възможно е първоначално базиликата да е принадлежала на близкото селище. По-късно, когато тези земи влизат в границите на българската държава, върху раннохристиянския храм е изграден манастир с църква (X в.). В края на XII в. районът е пограничен и при военни действия между България и Византия манастирът е отново разрушен. Тогава навярно, като граничен пост, е била възобновена крепостта „Новомахленско кале“, върху старото тракийско укрепление. През XVII в. върху останките на църквата в м. „Църковен рид“ е изграден малък параклис, просъществувал като постройка до началото на XX в. Последното сведение е достатъчно доказателство за да се разбере, че през XVII в. в близост е съществувало християнско селище, чието население е обслужвало параклиса. Вероятно при помохамеданчването на българите в Чепинско (1666 г.) това селище, чието име не е известно, е било унищожено, а жителите му, които не приели исляма, са избягали и са се заселили другаде.

Сведение за миналото на Ени махле получаваме от двама руски монаси, минали в 1835 г. през Батак на път за Света гора. В Батак останали два дни. По късно през 1839 г. един от монасите – Партений описва своите спомени от това пътуване в „Разказ за странствуването и пътешествието ми из Русия, Молдавия, Турция и Светата земя“. За селото Партений отбелязва следното в две изречения: „Недалеч от Батак се вижда друго българско село. По-рано жителите му били християни, но турците ги помохамеданчили, а иначе и до днес говорят български.” Тези сведения за това селище монаха получил вероятно от своите домакини в Батак.

По-късно, през 1865 г. Стефан Захариев завършва своето „ Географико – историко – статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза”. В нея за Ени махле четем следното: „От това село …понеже лежи на крайната пола на Рудопа над Стара река, ние го причисляваме на тях праведно, защото и то е било едно от тези села, дето Българете останали непотурчени; но после понеже ги нападнали Помаците, те се вдигнали вседомовно и се населили в сегашното село Али ходжа (сега с. Капитан Димитриево), а после много години там ся преселили някои от Солунските Юруци и го нарекли Ени махле, а старото негово име никой не помни.„И сега сред днешните новомахленци е запазен спомен, че имат родственици в с. Капитан Димитриево. Изселили се и някои от тях, които вече били приели исляма, но след заселването на юруците в някогашното им село, се върнали в Енидже махле и се смесили с тях. Към средата на ХІХ в. новото село имало 50 къщи, 1 джамия и 160 жители турци-юруци, занимаващи се с абаджийство, земеделие и скотовъдство. Селото е преименувано на Нова махала през 1934 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на село Нова махала е предимно турско.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Съборът на селото се провежда на 12 август. Празнуването му е спряно през 1977 г. Организира се отново през 2007 година от ДПС.
  • Празникът на село Нова махала вече е на 9 август и се отбелязвя с голям събор на който присъстват хора както от самото село така и хора от съседни села в общината

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Ерхан Саатчъ – кмет на с.Нова махала и общ. председател на ДПС

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]