Бобошевски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

Бобошевски манастир
„Свети Димитър“
Манастирската църква
Манастирската църква
Map of Boboshevo.png
42.1599° с. ш. 22.9764° и. д.
Местонахождение край Бобошево
Вид Православен манастир
Местоположение България Бобошево, България
Изграждане 10-19 век
Съвременен статут Паметник на културата
Съвременно състояние Недействащ манастир,
Съхранена и реставрирана
е само манастирската църква

Бо̀бошевският манастир „Свети Димитър е недействащ български православен манастир, построен през ІХ-Х век край днешния град Бобошево, Област Кюстендил[1].

В миналото е бил известен и като Руенски, но понастоящем Руенски манастир се нарича друг, действащ манастир в района, построен над село Скрино в края на ХХ век.

Манастирът се намира на около 4 км северозападно над Бобошево, южно от село Доброво. От манастира днес е оцеляла само манастирската църква, която е реставрирана изцяло, част от воденицата и стопанска постройка по пътя за манастира.

Църквата носи името на Свети Димитър, известен и като Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец – православен светец, роден е в Солун през III век. Тя е архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр. 38/1972).

Свети Димитър, стенопис в наоса

История[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът възниква в началото на Х век, като първоначално се намира на над с.Скрино. В манастира започва своя монашеския път и св. Йоан Рилски. Манастирът е разрушен след завладяването на България от османските турци. Възстановен е по времето на султан Баязид II (1481-1512), но не на старото си място, а на югоизток – над Бобошево. В продължение на няколко века манастирът е важно средище на просветата не само за монашеското братство, но и за българския народ. След Освобождението манастирът постепенно обеднява и запустява – в него престават да идват монаси и управлението му се поема първо от Бобошевската община, а впоследствие – от местните свещеници. Освен църквата манастирският комплекс към 1930 г. включва още жилищни постройки, готварница, фурна, хамбар и стопански постройки – плевня, воденица, обори, ракиджийница. По това време манастирът притежава 694 дка земя по източните склонове на Руен, от която 300 дка гори, 250 дка ниви, 100 дка пасища, 30 дка ливади, 10 дка овощни градини, 4 дка зеленчукови градини, както и 5 дка лозе в пролома на река Струма, и метох в Бобошево.

В периода 2003-2007 г. е осъществен проект на БНК към Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) за укрепване, консервация и реставрацията на църквата. Проектът е финансиран от Фондация „Л.Г.Левентис“ и WMF – Robert Wilson Challenge[2].

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Манстирската църква представлява малка, еднокорабна сграда с вътрешни размери 4,15 м на 2.66 м и височина 5,50 м. Снабдена е с полукръгла отвън и отвътре апсида, широка 1,38 м и дълбока 0,70 м. В източната стена, в ляво от апсидата, има полукръгла ниша (0,45 х 0,52 х 0.37 м.) а в северната стена – четвъртита (0,20 х 0,20 х 0,25 м.). На запад се намира входът, висок 1,85 м и широк 1,25 м. Сводът е полуцилиндричен. През 1864 г. е прибавен притвор с вход на север и с пет аркирани прозорци. Подът на наоса е застлан с каменни плочи.

Цялата вътрешност на църквата, без притвора, е изписана с традиционната за този тип църкви стенопис. В нея са застъпени няколко художествени традиции; фигурите са раздвижени, образите – емоционални, а лицата изразителни. Тоновете са тъмни, наситени, добре хармониращи. Правят впечталение многофигурните композиции. На свода се виждат три големи медальона, като централно е изобразена фигурата на Христос, обкръжена от четири ангела. Отстрани, в по-малки медальони, са разположени пророците Мойсей, Аарон, Йезекиил и др. Под тях са нарисувани два пояса от сцени: горен, включващ големите празници Рождество, Кръщение, Разпятие и др., и долен – с Христовите страсти. По северната и южната стени на църквата, над Страстите, е изобразен още един фриз от медальони с образите на светците войни, тримата мъже от вавилонската пещ и др. В долната част на стените са изписани образите на светци в цял ръст. На западната стена е изобразено Успение Богородично, под което на двете страни на вратата са изписани канонизираните владетели Константин и Елена и Архангел Михаил.

Църквата е построена след 1481 г. Стенописите датират от 1488 г. и са дело на охридската школа[3] Ктиторски надпис над входната врата в наоса гласи:" + Изволениемъ отца и поспешениемъ сина и съвършение святого духа, сей святи божественни храмъ святого и славного великомученика и мироточьца Христова Димитриа потруди и пописа отъ свода иеромонахъ Неофитъ съ синови си попа Димитромъ и Богданомъ. Прости ихъ Богъ. Аминъ. Въ лето 6996 (1488) въ царя Баязитъ бега. Обладающе сие хоры освещени епископъ киръ Йаковъ."

Зографът на църквата изписва също и църквата „Свети Никола“ в Косел, Охридско[4].

Иконите от иконостаса на църквата (от 1729 г.) се съхраняват в криптата на храм-паметника „Свети Александър Невски“, а част от запазените ръкописни книги, преписвани и запазени в манастира се съхраняват в Църковно-историческия музей (София).

Ктиторският надпис от 1488 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986
  2. http://www.icomos-bg.org/?p=25&l=1&id=123
  3. Статия Okhrī (Охрид) в The Encyclopaedia of Islam. New Edition, Brill, Leiden Том 8, 1995, стр. 164
  4. Црквата Свети Никола во с. Косел – охридско. // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г..

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Grabar, Andre – La peinture religieuse en Bulgarie (Религиозната живопис в България), изд.: Libraire orientaliste Paul Geuthner, Paris, 1928, 306-332
  • Маринов, Димитър. Руенски или Бобошевски манастир св. Димитър. – Народен страж, 1928, № 17
  • Кепов, Иван – Миналото и сегашно на Бобошево. 1935, стр. 288, стр. 170 и сл.
  • Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Димитър“ за паметник на културата. София, 1969, стр. 20, Архив НИПК
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978, стр. 13
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988, изд. БАН, стр. 588
  • Гергова, Ив. – Ранният български иконостас 16-18 в., София, 1993, стр. 24
  • Станева, Хр. – Реставрация на църквата „Св. Димитър“ в Бобошево, В: Проблеми на изкуството. 2005, кн.3, стр. 37-46
  • Ангелов, Светозар – Бобошевският манастир „Св.Димитър“, В : Църкви и манастири от Югозападна България през XV- XVII в., София, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, 2007, стр. 31-33
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008, изд.РИМ – Кюстендил, печат. Дийор Принт ООД, стр. 102-104;
  • Мария Колушева. Патронната икона на св. Димитър от Бобошевския манастир. – Проблеми на изкуството, 2012, № 1

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]