Корабостроене в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Корабът "България" в дока на Кораловаг АД.
Строеж на кораби в корабостроителен завод „Георги Димитров“ – Варна.
Южната част на Бургас с корабостроителницата.

Корабостроенето в България е сектор на българската промишленост, обхващащ производството и ремонта на плавателни съдове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото на промишленото корабостроене в България е поставено през 1907 година с основаването на Варненската пристанищна работилница, която и днес е най-голямото корабостроително предприятие под името „Булярд – Корабостроителна индустрия“. Първоначално предприятието произвежда и поддържа малки дървени кораби, като първите съдове със стоманена и стоманобетонно конструкция започват да се изграждат в средата на 30-те години.[1] Малкият пътнически кораб „Галата“ излиза от Варненската корабостроителница през 1939 година.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година и поставянето на страната под съветски контрол корабостроителните мощности бързо се разрастват във връзка с останалите нереализирани планове Варна да бъде превърната в затворен град и база за ремонт на военноморския флот. С тази цел е създадено българо-съветското предприятие КОРБСО, от което съветската страна се изтегля през 1954 година. В Пристанищната работилница, преименувана на Корабостроителен завод „Георги Димитров“ е построен първият в страната сух док, който през 1955 година е отделен в самостоятелен Кораборемонтен завод „Одесос“. През този период са разширени и корабостроителниците в Русе и Бургас, а във Варненския университет е създадена специалност „Корабостроене“, по-късно отделена заедно с другите технически специалности в днешния Технически университет – Варна.[2]

През следващите десетилетия развитието на корабостроенето в България е спирано от ограничения достъп до суровини и технологии, като 50 до 75% от тях се внасят от чужбина. Корабостроителната промишленост е губеща и се издържа от държавни субсидии. Въпреки това обемите на производството нарастват с бързи темпове, заради гарантираните продажби за бързо растящия български търговски и риболовен флот. През 70-те години корабостроенето е засегнато от характерните и за други промишлени сектори мегаломански проекти, като изграждането на 100-хилядитонния танкер „Хан Аспарух“. Той е част от планирана серия подобни кораби, чието реализиране е отменено.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История. // bulyard.com. Булярд, 2011. Посетен на 14 февруари 2016.
  2. а б Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 166 – 171.