Икономика на Полша
| Икономика на Полша | |
| Ранг | 25-и (номинално, 2016) 23-ти (ППС, 2017) |
|---|---|
| Валута | Полска злота (PLN) |
| Фискална година | календарна година |
| Търговски организации | ЕС, СТО, ОИСР |
| Група |
|
| Статистика | |
| БВП | |
| Ръст на БВП |
|
| БВП на глава от населението | |
| БВП по сектор |
|
| Инфлация (Индекс на потребителските цени) | |
| Население под прага на бедността |
|
| Коефициент на Джини | |
| Индекс на човешкото развитие | |
| Работна сила | 17.6 милиона (2017)[2] |
| Работна сила според професията |
|
| Безработица | |
| Средна брутна заплата | 1290 щатски долара месечно (2010 г.) |
| Основни индустрии | машиностроене, производство на желязо и стомана, добив на въглища, химическа индустрия, корабостроене, производство на храни, производство на стъкло, напитки, текстилна индустрия |
| Външна търговия | |
| Износ | |
| Износни стоки | машини и транспортно оборудване, промищлени стоки, храни и добитък |
| Партньори за износ | |
| Внос | |
| Вносни стоки | машини и транспортно оборудване, промишлени стоки, химикали, минерали, горива, смазочни материали и свързани с това материали |
| Основни партньори за внос | |
| Преки чужди инвестиции | |
| Външен дълг | |
| Публични финанси | |
| Държавен дълг | 50,6% от БВП (2017)[2] |
| Бюджетен дефицит | −1,7% от БВП (2017)[2] |
| Приходи | 207.5 милиарда (2017)[2] |
| Разходи | 216.2 милиарда (2017)[2] |
| Кредитен рейтинг | A (вътрешен) A- (чуждестранен) A+ (T&C определяне) (Standard & Poor's) |
| Валутни и златни резерви | |
| Страница в CIA The World Factbook | |
Икономиката на Полша е децентрализирана, диверсифицирана и тясно обвързана с тази на ЕС. След настъпването на икономическата криза от 2008 г., тя става и единствената икономика, избегнала рецесията на Стария континент.
След влизането си в ЕС през 2004 г., структурните фондове на съюза до голяма степен подпомагат силния растеж, но въпреки това БВП на глава от населението все още е под средното равнище за ЕС.
Икономиката на Полша заема 50-о място по свобода в света през 2014 г., което е подобрение в сравнение с предходната година. Отчетени са положителни промени в свободата за правене на бизнес, търговия и осъществяване на инвестиционна дейност.
След падането на Желязната завеса, Полша възприема модела на свободната пазарна икономика, стремейки се да я либерализира. От 1989 г. до 2007 г. растежът ѝ достига 177%, задминавайки всички съседни държави от региона и почти се утроява. Премахнат е контролът върху цените, държавните заплати са замразени, търговията бива либерализирана, а полската злота става конвертируема. От своя страна предприетите мерки оставят милиони хора без работа, но това спомага държавата да се отърси от лошите практики на комунистическото управление и централизираната планова икономика.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Groups and Aggregates Information // Международен валутен фонд. Посетен на 1 юни 2023.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 Poland // Централно разузнавателно управление. Посетен на 8 юни 2023.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 World Economic Outlook Database, April 2023 // Международен валутен фонд. Посетен на 14 май 2023.
- ↑ World Development Indicators // Световна банка. Посетен на 8 февруари 2019.
- ↑ People at risk of poverty or social exclusion // Евростат. Посетен на 14 май 2019.
- ↑ Gini coefficient of equivalised disposable income - EU-SILC survey // Евростат. Посетен на 14 май 2019.
- 1 2 Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 6 май 2023.
- ↑ Total unemployment rate // Евростат. Посетен на 14 май 2019.