Икономика на Литва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Икономика на Литва
Ранг87-о място
ВалутаЕвро
Фискална годинаКалендарна година
Търговски организацииЕС, СТО, ОССЕ
Статистика
БВП41,22 милиарда долара (номинален) (2012) 64,32 милиарда долара (ППС) (2012)
Ръст на БВП2,7% (2012)
БВП на глава от населението20 100 долара (ППС) (2012)
БВП по секторземеделие (3,3%), индустрия (28,4%), услуги (68,4%) (2012)
Инфлация (Индекс
на потребителските цени
)
3% (2012)
Население
под прага на бедността
4%
Коефициент на Джини35,5 (2009)
Работна сила
според професията
земеделие 14%, индустрия 29,1%, услуги 56,9% (2005)
Безработица15,7 % (2012)
Основни индустрииметалорежещи машини, електрически двигатели, телевизионни приемници, хладилници и фризери, рафиниране на нефт, корабостроене, мебели, текстил, хранителни продукти, селскостопанска техника, електронни компоненти, компютри и др.
Външна търговия
Износ29,01 млрд. долара (2012)
Износни стокиминерални продукти (22%), машини и оборудване (10%), химикали (9%), текстил (7%), хранителни продукти (7%) и др.
Партньори за износFlag of Russia.svg Русия 15,6%,
Flag of Latvia.svg Латвия 9,7%,
Flag of Germany.svg Германия 8,9%,
Flag of Poland.svg Полша 6,7%,
Flag of Estonia.svg Естония 6,3%,
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 5,8%,
Flag of Belarus.svg Беларус 4,8% (2011)
Внос$31,41 милиарда (2012)
Вносни стокиминерални продукти, машини и оборудване, транспортно оборудване, химикали, текстил, дрехи, метали
Основни партньори за вносFlag of Russia.svg Русия 32,1%,
Flag of Germany.svg Германия 9,6%,
Flag of Poland.svg Полша 9%,
Flag of Latvia.svg Латвия 6,5%,
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 4,8%, (2011)
Публични финанси
Разходи14,84 милиарда долара (2012)
Кредитен рейтингBBB (вътрешен)
BBB (чуждестранен)
A (T&C определяне)
Валутни и златни резерви8,821 милиарда долара
Икономика на Литва в Общомедия

Въпреки приемането на Литва в ЕС, нейните основни търговски партньори си остават съседните ѝ страни и по-специално Русия. Чуждестранните инвестиции до голяма степен спомагат за откъсването и възстановяването от статута на социалистическа република с планово стопанство в близкото минало. Настъпилата световна финансова криза през 2008 г. причинява спад на БВП година по-късно, възлизащ на 15%. Така заедно с другите две балтийски държави, се нарежда на първите места по дълбока рецесия. В същото време безработицата се покачва с бързи темпове, като за 2012 г. се изчислява на 15,7 %. Въпреки това, някои предприети мерки от страна на правителството в т.ч. привличане на чуждестранни инвестиции, стимулиране на износа и икономически реформи спомагат за бързото възстановяване и превръшането на Литва в една от най-бързо развиващите се страни в ЕС понастоящем.

Общ преглед[редактиране | редактиране на кода]

В исторически аспект от статута си на най-голямата държава в Европа през 16 век, Литва става част от Русия през 1795 г., докато не получава своята независимост след Първата световна война (1918 г.). В периода на самостоятелна държава до 1939 г., въпреки липсата на природни ресурси, тя постига забележителен икономически напредък, главно дължащ се на селскостопанската активност на населението и приоритетните си взаимоотношения със Западния свят (най-вече Германия, Великобритания и Скандинавските страни).

По време на комунистическия режим (1944-1991) икономиката на страната е изцяло контролирана от правителството, а индивидуалната инициатива е забранена. След падането на Желязната завеса и завоюването на своята независимост, балтийската държава се превръща в регионален модел за прилагане на либерализационни мерки и програми.

С разпадането на СССР, северната държава губи своя основен пазар в лицето на Русия, което води до срив в търговския ѝ баланс. Изчисленията показват, че спадът на БВП през този период възлиза на 40%. Преходът към пазарна икономика налага радикални реформи чрез икономическа либерализация, макроикономическа стабилизация и приватизация. Ликвидирани са колективните стопанства и е предприета реформа, целяща връщането на земята на нейните собственици. Само през 1997 г. са продадени 200 държавно контролирани предприятия на частни инвеститори, а през 2000 г. вече 2/3 от икономиката на Литва са в частни ръце. Сред най-крупните инвеститори се нареждат компании като Amber Consortium (Швеция, Финландия), Motorola (САЩ), Philip Morris (САЩ), SEB (Швеция), Williams, Inc.(САЩ), Royal Dutch Shell (Холандия) и Coca-Cola (САЩ). Първенец по влагане на капитали е САЩ с 18% дял от всички ПЧИ в страната.

По икономическа свобода Литва се нарежда на 22-ро място в света със своя резултат от 72,1 пункта. Усилията на правителството за подобряване на бизнес средата създават гъвкав и стабилен частен сектор, който претърпява бурно развитие в последните години. Условията за стартиране на икономическа дейност са опростени, като същевременно са създаденйи условия за отворен пазар, който стимулира търговията и притока на чуждестранни инвестиции.

Монетарна и фискална политика[редактиране | редактиране на кода]

Литасът е въведен като нова официална парична единица в Литва на 25 юни, 1993 г., като оттогава е стабилен, поддържайки курс 4 към 1 щатски долар.

Правителството на Литва отбелязва значителен напредък в плановете да се сведат държавните разходи до нивото на приходите в хазната. ДОО варира между 18 и 33 %, корпоративният данък е 29% (с някои отстъпки при определени условия), ДДС е 18%, а акцизни стоки са цигарите, алкохолът, петролът, мебелите, бижутерията, земята и транзакциите. Въпреки голямата тежест на някои от налозите, не са предприети мерки за тяхното намаляване, което рефлектира в укриването на данъци, увеличаването на корупцията и стимулиране на сивата икономика.

Структура на икономиката[редактиране | редактиране на кода]

Индустрия[редактиране | редактиране на кода]

Индустриалният сектор в Литва през 1991 г. заема 51,3 % от БВП, сравнено с 28,4 през 2012 г. Основните дялове включват енергетика, химикали, производвство на машини, метали, електроника, дървен материал, строителство и ремонт на кораби. Също така в Клайпеда е развито корабостроенето. В страната има добре развито производство на цимент, както и петролна рафинерия с годишен капацитет от 11 млн. тона нефт. Електрическата енергия се произвежда главно чрез водно и топлоелектрически централи, както и чрез АЕЦ „Игналина“.

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Земеделието заема дял, равняващ се на 24% от БВП през 1992 г., сравнено с 3,3 % през 2012 г. След значителните реформи, проведени след 1991 г., целящи да възобновят частния сектор и частната собственост, земеделското производство спада с 50 % до 1994 г. Един от проблемите, допринесли за това е разделянето на земята на малки парцели (средно 8,8 хектара), което често се оказва недостатъчно за икономически обоснована обработка на земята. Традиционно отглеждани култури са житото, картофи, лен, захарно цвекло.

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

Литва е бедна на ресурси и е силно зависима от тези, внасяни от Русия за производство на енергия, което задушава нейната индустрия. Производството на електричество е крайно неефективно по световните стандарти.

В балтийската държава има големи производствени предприятия за рафиниране на нефт. С чуждестранно финансиране е модернизирано транспортното и складово съоръжение в Бутинге, позволяващо по-интензивна утилизация.

Осъществява се износ на химически и петролни продукти, но единствените по-значителни индустриални продукти за експорт са глина, варовик, чакъл и пясък.

Пристанището в Клайпеда

Външна търговия[редактиране | редактиране на кода]

Заради намаленото външно търсене, износът на Литва се забавя през 2012 г., но въпреки това остава стабилен, най-вече заради високият темп на експорт на земеделски и петролни продукти. При реекспортът също се отчита спад предимно заради намаленото вътрешно търсене в Русия, която е основен партньор на балтийската държава. Данните за януари – февруари 2013 г. сочат, че има влошаване на показателите при почти всички групи стоки – в т.ч. съоръжения и екипировка, машини и метали. Селскостопанските и нефтените продукти са ключови фактори, допринасящи за повече от 90% от растежа в износа на Литва за периода януари-февруари 2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]