Икономика на Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Икономиката на Германия е най-голямата икономика в Европа.[1]

Икономика на Германия
Frankfurt Skyline (126739545).jpeg
Ранг
Валута Евро (EUR, €)
Фискална година календарна година
Търговски организации ЕС, СТО, ОИСР
Статистика
БВП
  • Повишение $3,951 трлн. (номинално, 2018)[2]
  • Повишение $4,343 трлн. (ППС, 2018)[2]
Ръст на БВП
  • 2,5% (2017) 1,5% (2018)
  • 0,5% (2019) 1,2% (2020)[2]
БВП на глава от населението
  • Повишение $47,662 (номинално, 2018)[2]
  • Повишение $52,386 (ППС, 2018)[2]
БВП по сектор
  • земеделие: 0,7%
  • индустрия: 30,7%
  • услуги: 68,6%
  • (2017)[3]
Инфлация (Индекс
на потребителските цени
)
  • 1.486% (2019)[2]
  • 1.927% (2018)[2]
  • 1.711% (2017)[2]
Население
под прага на бедността
  • 16,7% в бедност (2015)[3]
  • Понижение 18,7% в риск от бедност или социално изключване (2018)[4]
Коефициент на Джини Red Arrow Up.svg 31,1 среден (2018)[5]
Индекс на човешкото развитие Повишение 0,939 много висок (2018)[6]
Работна сила
  • Повишение 42,16 милиона (ноември, 2019)[3]
  • Повишение 68,0% заетост (ноември, 2019)[3]
Работна сила
според професията
  • земеделие: 1,4%
  • индустрия: 24,2%
  • услуги: 74,3%
  • (2016)[3]
Безработица
  • Безизменение 3,1% (ноември, 2019)[7]
  • Безизменение 5,9% младежка безработица (15 – 24; ноември, 2019)[3]
  • Безизменение 1,36 милиона безработни (ноември, 2019)[3]
Основни индустрии желязо, стомана, въглища, цимент, химикали, машини, превозни средства, машинни инструменти, електроника, автомобили, храни и напитки, корабостроене, текстил
Външна търговия
Износ Повишение $1,434 трилиона (2017)[3]
Износни стоки моторни превозни средства, машини, химикали, компютърни и електронни продукти, електрическо оборудване, фармацевтични продукти, метали, транспортни средства, хранителни продукти, текстил, гума и пластмасови изделия
Партньори за износ
Внос Повишение $1,135 трилиона (2017)[3]
Вносни стоки машини, оборудване за обработка на данни, превозни средства, химикали, нефт и газ, метали, електрическо оборудване, фармацевтични продукти, хранителни продукти, селскостопански продукти
Основни партньори за внос
Преки чужди инвестиции
  • Повишение $1.653 трилиона (31 декември 2017)[3]
  • Повишение В чужбина: $2.298 трилиона (31 декември 2017)[3]
Външен дълг Red Arrow Up.svg $5.326 трилиона (31 март 2016)[3]
Публични финанси
Държавен дълг Понижение 63.9% от БВП (2017)[3]
Бюджетен дефицит +1.3% от БВП (2017)[3]
Приходи 1.665 трилиона (2017)[3]
Разходи 1.619 трилиона (2017)[3]
Валутни и златни резерви Повишение $200.1 млрд. (31 декември 2017)[3]
Страница в CIA The World Factbook
Завод за химически изделия на компанията BASF в град Лудвигсхафен
Пристанище в Хамбург

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство в Германия е интензивно, с висока степен на механизация и химизация. Неговата специализация е животновъдно-растениевъдна, съотношението между продукцията на двата отрасъла е 70:30%. Животновъдството е ориентирано към говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство. Основно то е съсредоточено в частния сектор, широко развитие има семейното фермерство. В източните провинции е запазена кооперативната форма на организация на пазарното стопанство. Растениевъдството е типично за северната и централната част на Германия – отглеждат се пшеница, ръж, ечемик, картофи, плодове. Германия внася земеделска продукция, за да задоволи пазарните си потребности.

Северните провинции (Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн и Мекленбург-Предна Померания) имат традиции в риболова.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Вторичният сектор представлява 29% от БВП на Германия, в него са заети около 26,4% от работната ръка (2003). Германия е на 4-то място по производство на автомобили след САЩ, Япония и Китай. Водещи немски международни компании са Adidas, Continental, Daimler, BMW, Robert Bosch GmbH, Bayer, Siemens, Miele, AEG и Volkswagen.

Третичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 година, третичния сектор представлява около 70 % от БВП, в него са заети 71,3 % от населението.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Заемайки централната част на Европа, Германия е важен транспортен център. Това е една от причините за гъстата ѝ и модерна транспортна мрежа. Обширната мрежа от автомагистрали се нарежда на трето място в света по дължина и се отличава с липса на ограничения за максимална скорост при повечето трасета.

Германия е изградила децентрализирана мрежа от високоскоростни влакове. Междуградският експрес Intercity Express (ICE) е най-модерният аспект на Deutsche Bahn и обслужва големите немски градове, както и дестинации в съседните държави. Максималната скорост на влака варира между 160 и 300 km/h. Влаковете минават на интервали от половин, един или два часа.

Най-големите немски летища са тези във Франкфурт и в Мюнхен – и двете глобални центрове на Lufthansa. Други големи летища има в Берлин, Дюселдорф, Хамбург и Лайпциг. Строи се Берлинско Бранденбургско международно летище.

Външна търговия[редактиране | редактиране на кода]

Износ[редактиране | редактиране на кода]

Износът на страната възлиза на 1354 млрд. щатски долара (2007). През 2007 година, най-голям е износа за Франция (9,7 %), САЩ (7,5 %), Великобритания (7,3 %), Италия (6,7 %), Холандия (6,4 %), Австрия (5,4 %), Белгия (5,3 %) и Испания (5,0 %).

През 2011 г. Германия е на второ място по износ в света. Две трети от него са към Европейския съюз. [8] През 2011 г. износът за първи път надминава границата от един трилион евро.[1]

Основните пера в износа на Германия са автомобилите, машините, битовата техника и продукти на химическата и леката промишленост.[1]

Внос[редактиране | редактиране на кода]

Вноса на страната възлиза на 1075 млрд. щатски долара (2017). През 2007 година, най – голям е вноса от Холандия (12 %), Франция (8,6 %), Белгия (7,8 %), Китай (6,2 %), Италия (5,8 %), Великобритания (5,6 %), САЩ (4,5 %) и Австрия (4,4 %).

Други[редактиране | редактиране на кода]

Средната продължителност на заетостта в една и съща фирма за 2008 г. е 10,8 години (10,3 за 1992 г.). [9] През 2012 г. в страната има над 20 милиона пенсионери. [10]

Безработицата в страната през февруари 2012 г. е 5,7%. [11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро, статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.
  2. а б в г д е ж з World Economic Outlook Database, October 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 18 януари 2020.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у The World Factbook. // Централно разузнавателно управление. Посетен на 14 май 2019.
  4. People at risk of poverty or social exclusion. // Евростат. Посетен на 18 януари 2020.
  5. Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey. // Евростат. Посетен на 18 януари 2020.
  6. Human Development Index (HDI). // Програма на ООН за развитие. Посетен на 17 януари 2020.
  7. November 2019: number of persons in employment up 0.7% year on year. // Федерална статистическа служба (Германия). Посетен на 18 януари 2020.
  8. Der „gute Hegemon“, Josef Joffe, Die ZEIT, 4 януари 2012
  9. ((de)) Beschäftigungsdauer: „Die Mitarbeiter sind treu“ | Karriere | ZEIT ONLINE, статия в ZEIT ONLINE от 20 октомври 2010
  10. ((de)) 2,2 Prozent: Rentenanstieg unter den Erwartungen, статия във FAZ.NET от 12 март 2012 г.
  11. Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх. // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.