Икономика на Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Завода за химически изделия на компанията BASF, в град Лудвигсхафен
Пристанище в Хамбург

Икономиката на Германия е най-голямата икономика в Европа[1]

Първичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Аграрното стопанство в Германия е интензивно, с висока степен на механизация и химизация. Неговата специализация е животновъдно-растениевъдна, съотношението между продукцията на двата отрасъла е 70:30%. Животновъдството е ориентирано към говедовъдство, свиниевъдство и птицевъдство. Основно то е съсредоточено в частния сектор, широко развитие има семейното фермерство. В източните провинции е запазена кооперативната форма на организация на пазарното стопанство. Растениевъдството е типично за северната и централната част на Германия — отглеждат се пшеница, ръж, ечемик, картофи, овощия. Германия внася земеделска продукция, за да задоволи пазарните си потребности.

Северните провинции (Долна Саксония, Шлезвиг-Холщайн и Мекленбург-Предна Померания) имат традиции в риболова.

Вторичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

Вторичният сектор представлява 29% от БВП на Германия, в него са заети около 26,4% от работната ръка (2003). Германия е на 4-то място по производство на автомобили след САЩ, Япония и Китай. Водещи немски международни компании са Adidas, Continental, Daimler, BMW, Robert Bosch GmbH, Bayer, Siemens, Miele, AEG и Volkswagen.

Третичен сектор[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 година, третичния сектор представлява около 70 % от БВП, в него са заети 71.3 % от населението.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Заемайки централната част на Европа, Германия е важен транспоретен център. Това е една от причините за гъстата ѝ и модерна транспортна мрежа. Обширната мрежа от автомагистрали се нарежда на трето място в света по дължина и се отличава с липса на ограничения за максимална скорост при повечето трасета.

Германия е изградила децентрализирана мрежа от високоскоростни влакове.Междуградският Експрес (InterCityExpress или ICE) е най-модерният аспект на Дойче Бан и обслужва големите немски градове, както и дестинации в съседните държави. Максималната скорост на влака варира между 160 и 300 км/ч. Влаковете минават на интервали от половин, един или два часа.

Най-големите немски летища са тези във Франкфурт и в Мюнхен — и двете глобални центрове на Луфтханза. Други големи летища има в Берлин, Дюселдорф, Хамбург и Лайпциг. Строи се Берлинско Бранденбургско международно летище.

Външна търговия[редактиране | редактиране на кода]

Износ[редактиране | редактиране на кода]

Износът на страната възлиза на 1354 млрд. щатски долара (2007). През 2007 година, най-голям е износа за Франция (9.7 %), САЩ (7.5 %), Великобритания (7.3 %), Италия (6.7 %), Холандия (6.4 %), Австрия (5.4 %), Белгия (5.3 %) и Испания (5.0 %).

През 2011 г. Германия е на второ място по износ в света. Две трети от него са към Европейския съюз[2] През 2011 г. износът за първи път надминава границата от един трилион евро. [1]

Основните пера в износа на Германия са автомобилите, машините, битовата техника и продукти на химическата и леката промишленост. [1]

Внос[редактиране | редактиране на кода]

Вноса на страната възлиза на 1075 млрд. щатски долара (2017). През 2007 година, най — голям е вноса от Холандия (12 %), Франция (8.6 %), Белгия (7.8 %), Китай (6.2 %), Италия (5.8 %), Великобритания (5.6 %), САЩ (4.5 %) и Австрия (4.4 %).

Други[редактиране | редактиране на кода]

Средната продължителност на заетостта в една и съща фирма за 2008 г. е 10,8 години (10,3 за 1992 г.). [3] През 2012 г. в страната има над 20 милиона пенсионери. [4]

Безработицата в страната през февруари 2012 г. е 5,7%. [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Германският експорт за първи път надхвърли 1 трлн. евро, статия в money.bg от 8 февруари 2012 г.
  2. Der "gute Hegemon", Josef Joffe, Die ZEIT, 4 януари 2012
  3. ((de)) Beschäftigungsdauer: "Die Mitarbeiter sind treu" | Karriere | ZEIT ONLINE, статия в ZEIT ONLINE от 20 октомври 2010
  4. ((de)) 2,2 Prozent: Rentenanstieg unter den Erwartungen, статия във FAZ.NET от 12 март 2012 г.
  5. Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх. // Капитал. Икономедиа АД, 2 април 2011.