Икономика на Швейцария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Икономика на Швейцария
Blue Zurich (31895270053).jpg
Град Цюрих, икономически център
Ранг
Валута Швейцарски франк (CHF)
Фискална година календарна година
Търговски организации ЕАСТ, СТО, ОИСР (OECD)
Група
Статистика
БВП
  • Повишение 715.360 млрд. $ номинално, изч. за 2019[3]
  • Повишение 566.231 млрд. $ ППС, 2019[4]
Ръст на БВП
  • +2,7% за 2018
  • +0,9% за 2019
  • −6,0% за 2020
  • +3,8% за 2021[4]
БВП на глава от населението
  • Повишение 83,717 $ номинално, изч. за 2019[3]
  • Повишение 66,196 $ ППС, изч. за 2019[3]
БВП по сектор
  • земеделие: 0,7%
  • индустрия: 25,6%
  • услуги: 73,7%
  • изч. за 2017[5]
Инфлация (Индекс
на потребителските цени
)
−0,4%; изч. за 2020[4]
Население
под прага на бедността
  • 6,6%; изч. за 2014[5]
  • Понижение 17,4% в риск от бедност или социално изключване 2018[6]
Коефициент на Джини Понижение 29,7 нисък 2018, Евростат[7]
Индекс на човешкото развитие
  • Повишение 0,946 много висок 2018[8]
  • Повишение 0,882 много висок IHDI 2018[9]
Безработица
  • Red Arrow Up.svg 4,4% март 2020[10]
  • Понижение 7,7% младежка безработица Т1-2020[11]
Външна търговия
Публични финанси

Швейцария е процъфтяваща и стабилна модерна пазарна страна с брутен вътрешен продукт, по-висок от този на големи западноевропейски страни. Традиционно е известна с:

  • световно значимия швейцарски банков сектор – Обединена банка на Швейцария (UBS), Credit Suisse, Swiss National Bank, Zurich Cantonal Bank, Кантоналната банка на Базел, Юлиус Баер и пр., най-дълго съществувалата самостоятелно в страната частна банка „Вегелин" създадена в 1741 г. в януари 2013 г. се слива с Райфайзен банк – Швейцария.
  • фармацевтичните, химически и козметичните си компании като: Рош, Сандоз, Новартис и др.,
  • производството на точно прибороствоене и часовници – Swatch, Zenith, Doxa, Omega, Rado, Perrelet, Maurice Lacroix, Bulova, Louis Erard, Longines, Balmain, Quinting, Balmain, Tag Heuer, Breitling, Frederique Constant, Guci и пр.,
  • с универсалните армейски джобни ножчета на Wenger и Victorinox[12],
  • производството на шоколади – компанията Нестле (въвела продуктите „нескафе“, „нескуик“ и ред други в хранителния и фармцефтичния сектор), фабриките Сушард (Milka), Toblerone в Базел, Lindt & Sprüngli в Килхберг и Teuscher в Цюрих, Alprose, Camile Bloch, Favarger, Frey, Maestrani, Villars Maître и пр.[13],

Страната е член на Европейската асоциация за свободна търговия. През последните години се стреми да спазва изискванията на Европейския съюз, за да увеличи своята международна конкурентоспособност. Пълноправното членство в ЕС е крайната цел на швейцарското правителство в дъргосрочен план. Поради тази причина е създадена Интеграционна служба при Министерството на икономиката и външните работи.

За да се минимизират негативните последствия от изолацията на Швейцария от останалите държави в Европа, през 1999 е подписано споразумение за увеличаване на икономическите връзки между Швейцария и ЕС. Продължават да се обсъждат по-нататъшните области за взаимно сътрудничество. През 1992 Швейцария гласува против членството в Европейската икономическа общност и оттогава поддържа и развива връзки с другите европейски страни чрез двустранни споразумения.

Стопанска структура[редактиране | редактиране на кода]

Швейцария е развита индустриална страна с модерно и интензивно селско стопанство. Нейната икономика е свързана с широкия европейски и задокеански пазар. Тя е един от главните финансови и банкови центрове в света. Традиционно силно се развиват международния туризъм и външната търговия. По жизнен стандарт страната заема второ място в света. Световноизвестни са отрасли от неината промишленост – производство на часовници, на млечни продукти, на шоколад, банковото дело и животновъдството.

Швейцарската промишленост се характеризира с голяма зависимост от вноса на суровини и се специализира в производството на скъпоструващи и висококачествени изделия, изискващи малко суровини и висококвалифициран персонал. Част от отраслите на възникнали като отделна промишленост – часовникарска, текстила и галатериина. Водеща роля имат машиностроенето(по-точно приборостроене и производството на транспортни и текстилни машини), електрониката, химическата, хранително – вкусовата и текстилната промишленост.

Развитието на енергетиката се базира на големите хидроенергийни запаси на швейцарските реки. Само 10% от енергийните нужди на страната са задоволеени от собствени горива – нефт, въглища и газ. Недостигът се компенсира с внос на въглища от Германия и на нефт от Близкия изток и Северна Африка чрез нефтопровода Генуа – Енгъл. Над 60% от електроенергията се получава от ВЕЦ по реките Рона, Рейн и Ааре. По електроенергия на глава от населението Швейцария заема едно от първите места в света. За западните райони се внася електроенергия, но от източните се изнася голямо количество.

Малките предприятия за металургия в страната работят само с вносни суровини и метален лом. Общото проиводство на стомана и чугун е 1 млн. тона годишно, количество което не задоволява нуждите на страната и затова се внася допълнително. От Франция се внася необработен боксит които с евтина собствена електроенергия се преработва и по-голямата част от получения алуминий се изнася.

Машиностроенето е най-важния отрасъл на промишлеността. Пройзвеждат се почти всички видове машини, като делът на страната в световния износ на машини е 10%. Развито е проиводството на електротурбини, елдвигатели, машини за полиграфическата, хранително-вкусовата, хладилната и металообработващата промишленост. Швейцария е известна с производството на металорежещи машини, на двигатели с вътрешно горене, на електроизмервателни уреди. Голям дял има фината механика главно с производството на часовници, което има многовековна традиция. До средата на 20 век на всеки 10 часовника в света 7 са произведени в Швейцария. Времето на швейцарския монопол в производството на измерватели на времето е вече минало. Сега вече в страната не се произвеждат евтини и масови часовници а се произвеждат прецизни и скъпи часовници. Своеобразен конкурент в производството на часовници е Италия където в нелегални фабрики се произвеждат швейцарски имитации. Швейцария осигурява половината от световния износ на часовници. Преобладават малките и средните предприятия и само 3 завода имат над 1000 работници. Големи известни фирми за часовници са: „Омега“, „Таван“, „Лангендорф“, Watch, които устояват на конкуренцията на електронните часовници производство на Хонконг, Южна Корея и Япония. Фирмата „Омега“ е основана през 1848 г. Нейната централа е в гр. Бил. Има представителства в 156 точки от света. Произвеждат се атомни часовници които за 3000 години дават една секунда отклонение.

Наличието на минерални соли в пайона на Базел и излишъкът на електроенергия са създали благоприятни условия за развитие на химическата промишленост. Останалите химически суровини са вносни, предимно от Южна Франция. Страната се специализира в изработването на фармацевтични изделия. Произвеждат се и анилинови и багрилни вещества, химически торове, пластмаси, изкуствени влакна, парфюмерийни изделия.

Един от най-старите отрасли е текстилната промишленост. Произвеждат се висококачествени фини тъкани от изкуствени и естествени влакна. Застъпени са копринената, вълнената и памучната промишленост. В условията на занаятчийско и домашно производство се изработват шевици, кърпи за глава и други битови тъкани. Този дял има експортна насоченост.

За хранително – вкусовата промишленост най-голямо значение има млекопреработването което се базира изцяло на местни суровини. Произвеждат се 24 вида сирене, сгъстено сухо мляко, масло, млечен шоколад и бонбони. В страната има 23 бонбонени и 16 шоколадови фабрики даващи около 100 хил тона годишна продукция, 40% от която се изнася. В страната има още предприятия за консерви, захар, вино, бира и др.

Селското стопанство на Швейцария е механизирано и високоинтензивно, но дава около 5 % от националния доход. Поради планинския релеф се разорават само 8% от земите. 60% от обработваемата земя е заета от зърнени култури – пшеница, по-малко царевица, ечемик, ръж, овес. Получените суровини не са достатъчни и се налага внос на пяница от Канада и Аржентина. Картофите са втора по важност култура. С тях се заема 20% от площите. Отглеждат се още захарно цвекло, тютюн и др.

Швейцария е жп и шосеен кръстопът на Европа. През страната минават и най-важните европейски въздушни линии. От международно значение са летищата на Цюрих, Женева и Базел, обслужвани от авиокомания „Свисер“ (Swiss Air).

Швейцария е класическа страна на туризма. Гошно се посещава от над 10 млн. туристи които внасят 3 млрд. $ приходи. Богата е туристическата база от хотели, санаториуми и курорти. Най-посещавани са големите градове, езерата и зимните курорти (Давос, Бад Скоул, Флимс).

С право наричат Швейцария световна банка. Към нейните банки се стичат пари от всички посоки. Банките са 580, а с филиалите си – 4500. На 1300 души се пада по една банка. Географията на влоговете обхваща 84 страни. Неспазването на тайната на влога се наказва със затвор и голяма глоба.

На страната се пада 2 % от световния външнотърговски оборот. В чужди предприятия които се ръководят от швейцарски капитали работят над 3,5 млн. дущи, повече отколкото в самата Швейцария.

Важни търговски партниори на страната са страните от ЕС – Германия, Франция, Италия, Великобритания, а също така САЩ, Австрия и Швеция.

Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Швейцарската железница има отсечки с дължина 5636,2 километра. През 2009 година средностатистически всеки живущ в Швейцария е пътувал 49 пъти с влак – най-често за Европа. Средната пропътувана дистанция е 2291 километра годишно – по този показател Швейцария е на първо място в света. [14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. World Economic and Financial Surveys World Economic Outlook Database—WEO Groups and Aggregates Information April 2020. // Международен валутен фонд. Посетен на 25 май 2020.
  2. World Bank Country and Lending Groups. // Световна банка. Посетен на 25 май 2020.
  3. а б в World Economic Outlook Database, October 2019. // Международен валутен фонд. Посетен на 27 юни 2020.
  4. а б в World Economic Outlook Database, April 2020. // Международен валутен фонд. Посетен на 27 юни 2020.
  5. а б EUROPE :: SWITZERLAND. // Централно разузнавателно управление. Посетен на 27 юни 2020.
  6. Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey. // Евростат. Посетен на 27 юни 2020.
  7. Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey. // Евростат. Посетен на 27 юни 2020.
  8. Human Development Index (HDI). // Програма за развитие на ООН. Посетен на 27 юни 2020.
  9. Inequality-adjusted HDI (IHDI). // Програма за развитие на ООН. Посетен на 27 юни 2020.
  10. Unemployment by sex and age – monthly average. // Евростат. Посетен на 4 June 2020.
  11. Youth unemployment rate. // ОИСР. Посетен на 27 юни 2020.
  12. Традицията им започвата високо в Алпите от Карл и Виктория Елсенер през 1884 година. Victorinox получава първия си договор за доставка на Швейцарската армия на здравия войнишки нож Soldier в 1891 година. На 12 юни 1897, Карл Елсенер изобретява сгъваемия „Швейцарски офицерски нож“, съвсем нова разработка, чийто дизайн е официално регистриран и патентно защитен. Този революционен нож станал предпочитан в цял свят със своето високо качество, многофункционалност и перфектен дизайн е може би най-популярният многофункционален нож в света, днес четвъртата генерация на фамилия Elsener продължава производството му
  13. През 1697 година жителят на Цюрих Хенри Ешер донася от Брюксел шоколада в Щвейцария. B 1819 г. Франсоа Луи Кайе отваря първата фабрика за производство на шоколад при град Веве(й) (днес е притежание на „Nestle“), в 1826 г. в кантона Нойшател Филип Сушард открива шоколадова фабрика в Сериер на марката „Сушард“, която през 1884 г. започва да прави шоколад „Милка“ (днес „Сушард“ е притежание на американския гигант „Крафт Якоб“), В 1908 г. в Берн започва производството на „Тоблерон“ – характерно с триъгълната си форма триъгълно шоколадова блокче с мед и бадемова нуга. Швейцария консумира най-много шоколад в света на глава от населението (около 12 кг шоколад на чъовек годишно)., през 1830 г. в " сладкото" производство се включва и Шарл – Амедей Кохлер от Лозана. Млечният шоколад е швейцарско изобретение – Хенри Нестле през 60-те години на 19 век работещ като фармацевт във Вевей, решава да подобри качеството на прясното мляко, давано от кравите му, а неговият съсед и приятел Даниел Петер, зет на Кайе и производител на свещи, отваря фабрика за шоколадови бонбони през 1867 г. През 1876 г. той решава да смеси какао на прах с прясно мляко, за да омекоти горчивия вкус, който остава в устата. Така се ражда млечният шоколад. През 1905 г. Петер и Кохлер, който междувременно изобретява шоколада с лешници, основават обща компания, която в продължение на три десетилетия купува мляко от Нестле. През 1911 г. към тях се пресъединява и Кайе. През 1929 г. обаче " Нестле" поглъщат компанията им и така започва нов етап в шоколадовата индустрия с налагането на едноименната марка. През 1869 г. друг доайен на шоколадовата индустрия – Якоб Тоблер, открива предприятие в Берн, където започва да произвежда специфичната консистенция от шоколад и мед, прочутия " Тоблерон". Последният от това поколение, Йохан Рудолф Линд, отваря своята фабрика за шоколад в Берн през 1879 г. Той въвежда нов метод, при който след обработка на първоначалната субстанция, при температура 80 градуса шоколадът става изключително фин и пухкав, топящ се в устата. През 1913 г. той пуска в производство и шоколада с пълнеж. Днес са световноизвестни шоколадите с марка „Нестле“, „Линд“, „Сушард“ и „Тоблерон“. Шоколадите „Кайе“ продължават да се произвеждат във френския град Брок.
  14. Schweizer Züge – Bahn frei für die Pufferküsser – статия на Michael Soukup в Шпигел Онлайн от 31 август 2010