Аурубис България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Аурубис България“
Основана 1958
Седалище Пирдоп, България
Служители 800
Продукти мед, сярна киселина
Годишни приходи 2559 млн. лв. (2008)[1]
Чиста печалба -196 млн. лв. (2008)[1]
Собственик Аурубис: 99,77%[2]
Уебсайт www.aurubis.com
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
42.7167° с. ш. 24.1667° и. д.
Местонахождение в България Софийска област

„Аурубис България“ е медодобивен завод на германската компания „Аурубис“ в Пирдоп, България, произвеждащ мед (черна и рафинирана) и сярна киселина. Заводът е разположен между градовете Пирдоп и Златица, на около 80 km източно от София.

През 2005 година заводът произвежда 240 000 t анодна мед и 60 000 t катодна мед, като приблизително половината от анодната мед е доставяна за преработване в завода на компанията в Олен, Белгия[3].

С обем на продажбите около 2559 млн. лв. през 2008 година „Аурубис България“ е 5-а по този показател българска компания и 138-а в Централна Европа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Медодобивният завод е създаден в периода 1955 – 1958 година. По онова време се състои от няколко производствени единици: Металургично производство, Рафинерия, Производство на сярна киселина и Цех 100 – производство на благородни и редки метали. На 21 ноември 1958 година е отлято първото количество анодна мед, а на 6 декември същата година е официалното откриване на завода.

Първата реконструкция (с пускане в действие на пържилни пещи) е през 1962 година. Втората реконструкция с подаване на кислород на пържилните пещи, изграждане на анодна пещ и нова Система за производство на сярна киселина е през 1967 – 1968 година. През 1979 година е завършено строителството и е пуснат в експлоатация 5-ият производствен цех – Обогатителна фабрика за преработка на отпадни медни шлаки. Между 1982 и 1987 година са построени и пуснати в експлоатация нова металургия по технология на финландската фирма „Оутокумпу“ („Outokumpu OY“) – (топенето на медните концентрати се извършва в т.нар. „летящо състояние“ като високата температура се генерира от изгарянето на сярата съдържаща се в медно-пиритните минерали, без използване на външни енергоносители – на електричество или други), ново шихтово стопанство, нов цех за разделяне на въздуха и нова система за производство на сярна киселина. Извършена е реконструкция на Обогатителната фабрика за преработка на медни шлаки, като към отпадните шлаки са присъединени и т.н. „конверторни шлаки“.

През септември 1997 година е подписан договор за приватизация на дружеството между Правителството на Република България и белгийската индустриална група „Юнион Миниер“ (сега Юмикор). От април 2005 година медното производство на групата „Юмикор“ се обособява в самостоятелната компания „Кумерио“. А през април 2008 г. групата Кумерио е придобита от Норддойче Афинери (NA) след одобрение на Европейската комисия в началото на годината. Новата компания се превръща в най-големия производител на мед в Европа, както и най-големият световен лидер в преработката на мед, която малко по-късно приема името „Аурубис“.

Предишни наименования:

  • Медодобивен комбинат „Георги Дамянов
  • Медодобивен комбинат, Пирдоп
  • Юнион Миниер Пирдоп Мед
  • Юмикор Мед
  • Кумерио Мед

Екология[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 година компанията получава от правителството на Белгия първа награда за екология в категорията „Международно сътрудничество за устойчиво развитие“ за екологичните проекти, реализирани от завода в Пирдоп. „Кумерио Мед“ притежава разрешително по комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването от българското Министерство на околната среда и водите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Крачка назад от ръба на пропастта. // Ню Бизнес БГ, 2009. Посетен на 11 септември 2009.
  2. Business Units. // Aurubis. Посетен на 15 септември 2009.
  3. Кумерио. Годишен отчет за 2005 г. (PDF). // 2006. Посетен на 26 юни 2006. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Икономика“         Портал „Икономика          Портал „България“         Портал „България