Български народни танци
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, енциклопедичен стил, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Българските народни танци са изключително красиво изкуство. Българите се славят с уменията си като танцьори.
България е разделена на седем фолклорни области: северняшка, добруджанска, тракийска, шопска, македонска, родопска и странджанска. Във всяка от тези области танците имат свой собствен характер.
Известни ансамбли в България са „Майсторите на танца“, „Здравец“, „Българе“, „Загоре“, „Слав Бойкин“, „Чудесия“, „Гоце Делчев“, „Варна“, „Тракия“, „Пирин“, „Средец“, „Мизия", „Филип Кутев“, „София-6“, „Кремиковци“, "Локорско", „Надиграй ме“ и др., постигнали международни успехи.
Съдържание
Добруджанска фолклорна област[редактиране | редактиране на кода]
Типично за танците в Добруджанската фолклорна област е да играят тялото и раменете, както при жените, така и при мъжете. Танцува се приклекнал или приседнал. Стъпките наподобяват ежедневния труд и връзката на хо̀рата с плодородната земя. Популярни танци: ръченик, сборенка, ръка, тропанка, черкезката, данец, опас и фолклорна област танците са смесица от останалите области. Типични хора̀ са: дунавско, ганкино, дайчово, еленино, свищовско, чичовото и др.
Тракийска фолклорна област[редактиране | редактиране на кода]
В Тракийската фолклорна област танците са весели и жизнерадостни. Типични мъжки движения са трополи и чапраз. Популярни хора в този район са трите пъти, право тракийско и ръченица, наречена още джидовската.
Шопска фолклорна област[редактиране | редактиране на кода]
В Шопската фолклорна област изобилието е най-голямо. Шопите танцуват с високо вдигнати крака и с натрисане на ръцете. Точно това прави шопските танци най-трудни и едновременно красиви. Най-популярните хора са граовско, петрунино, самоковско, циганско, четворно, шопска ръченица и др.
Македонска фолклорна област[редактиране | редактиране на кода]
В Македонската фолклорна област танците са разнообразни и се делят на мъжки и женски. Характерни за областта са македонското хоро, джангурица (айдарово), охридско, ширто и др.
Родопска фолклорна област[редактиране | редактиране на кода]
Хората на родопчани са плавни, широки и подчертани твърди стъпки. Традиционни за Родопската област хора са: бачковско, енинсканско, право родопско, павелско, сунаско, венделско и др.
