Направо към съдържанието

Райна Кацарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Райна Кацарова
българска фолклористка
Родена
Починала

Учила вНационална музикална академия
Научна дейност
ОбластЕтнография
Семейство
БащаДимитър Кацаров
ДецаГео Кукудов
Професор Гео Кукудов, син на Райна Кацарова. 2023

Райна Димитрова Кацарова-Кукудова е българска фолклористка, наричана „Майка на българската етномузикология“.[1] и „Слънчевата дама на българската фолклористика“.[2]

Родена е на 7 май 1901 г. в София. Дъщеря е на генерал-майор Димитър Кацаров,[3] родом от Копривщица.

Завършва Теоретичния отдел на Държавната музикална академия.[4]

От 1928 г. е асистентка на Васил Стоин, който ръководи отдела за народна музика в Народния етнографски музей в София, а след неговата смърт поема ръководството на отдела (1939). През 1950 г. отделът преминава от Етнографския институт с музей като фолклорна секция към Института за музика на БАН. Тя продължава да е ръководителка на секцията до 1964 г. Старши научен сътрудник е от 1952 година.[1]

В продължение на години събира народни песни от различни краища на страната. Тя е основателка на танцовия архив на Института за музикознание. Сред нейните ученици са Стоян Джуджев, Николай Кауфман, Тодор Тодоров.

От 30-те години в продължение на десетилетия Кацарова провежда множество сказки, лекции и демонстрации, на живо и по радиото, с които изиграва важна роля за популяризирането на народната музика в модерния социален контекст.[5]

Намира, че мелодиите от Угърчин и района не са изградени върху седемстепенните музикални стълбици, а върху гами от 5 тона, наречени в музиката пентатоника. Тази пентатонична основа им придава самобитна мелодия, която е любопитно явление в българската народна песен.[6]

Като фолклористка е сред първите български жени в Института по музикознание при БАН, член-основател на Международния съвет за народна музика към ЮНЕСКО.[7]

Членка е на Международния комитет за запазване на народните танци. Авторка е на книги и други публикации.[8]

Сътрудница е на редица български и чуждестранни списания и вестници и сборниците „Народни песни“, издавани от Министерството на просветата.[9]

Райна Кацарова-Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова и Петко Теофилов са сред инициаторите за провеждането на Националния събор на българското народно творчество на всеки 5 години от 1965 година.[10] Улицата в Копривщица, която води към местността Войводенец, където се провежда съборът, в нейна чест е наричана път „Райна Кацарова“. Умира през 1984 г.

Архивът съдържа 160 км записи на киноленти, правени с примитивната филмова техника на 50-те и 60-те години на XX век и огромно количество аудиозаписи. На създаването на архива Райна Кацарова, Анна Илиева и други ентусиасти посвещават години събирателска дейност на терен на различни музикални практики и обреди в повечето фолклорни области от Добруджа до Родопите. В лентите на архива невсякога има записано аудио, а понякога няма картина. В някои случаи липсва синхрон между двете. Записите са правени при много трудни условия, като се има предвид, че помакините в родопските села не пеят пред мъже.[11]

Изследванията на архива започват още с положеното начало на завеждането му. Дигиталната обработка започва през 1998 г. с оглед на това, че животът на лентите и виниловите носители клони към своя край. Някои записи се намират в лошо състояние, въпреки специалните условия на съхранение в БНР и тяхната реставрация е трудоемко и сложно начинание. Оригиналните записи обаче продължават да са съхранявани грижливо.[11]

Книги
  • „Коледарски песни“ (1932)
  • „Родопски песни“ (1934)
  • „Гайдите на един шуменски майстор“ (1936)
  • „Копрившки гайди и гайдари“ (1937)
Други
  • Райна Кацарова – Кукудова, Николай Кауфман, „Развитие на българската музикална фолклористика“
  • Райна Кацарова, „Чертици от музикалния живот на Копривщица преди освобождението“ – в сборник „Копривщица“ ІІ част,
  • Райна Кацарова, „Два белега на родопските помашки напеви“
  1. а б Василев, Мирослав. „С хоро и песен, с перо и слово“: Две мултимедийни издания за етномузиколога Райна Кацарова // bnr.bg/starazagora. 26 януари 2022. Посетен на 10 април 2022.
  2. Райна Кацарова, част II // binar.bg. Посетен на 12 април 2024.
  3. Direkciamuzei.com. Личности. Посетен на 25 февруари 2022
  4. 100 години Райна Кацарова // ceeol.com. Посетен на 10 април 2022.
  5. Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 341.
  6. Угърчинският пентатон – код през вековете // Посетен на 25 ноември 2011.
  7. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. София, Симелпрес, библиотека „Будилник“, 2014. с. 86.
  8. Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Кукудова, Р. „Чертици от музикалния живот на Копривщица преди освобождението“. Т II. с 378 – 423. 1926 г.
  9. Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица. 2011
  10. 17 000 души участваха в IX Национален събор в Копривщица // Посетен на 3 април 2014.
  11. а б Видев, Добромир. „Това е паметта на България.“ Дигитализират безценни фолклорни архиви // bnr.bg, 7 февруари 2023. Посетен на 31 октомври 2023.