Райна Кацарова
| Райна Кацарова | |
|---|---|
| българска фолклористка | |
 | |
| Родена | |
| Починала | 14 септември 1984 г.
|
| Учила в | Национална музикална академия |
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
Райна Димитрова Кацарова е българска фолклористка, определяна като „майка на българската етномузикология“.[1] Дъщеря е на генерал-майор Димитър Кацаров.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 7 май 1901 г. в София. Завършва Теоретичния отдел на Музикалната академия.[3] От 1928 г. е асистентка на Васил Стоин, който ръководи отдела за народна музика в Народния етнографски музей в София, а след неговата смърт поема ръководството на отдела (1939). През 1950 г. отделът преминава от Етнографския институт с музей към Института за музика на БАН като фолклорна секция. Тя продължава да е ръководителка на секцията до 1964 г. Старши научен сътрудник е от 1952 година.[1]
В продължение на години събира народни песни от различни краища на страната. Тя е основателка на танцовия архив на Института за музикознание. Сред нейните ученици са Стоян Джуджев, Николай Кауфман, Тодор Тодоров.
От 30-те години в продължение на десетилетия Кацарова провежда множество сказки, лекции и демонстрации, на живо и по радиото, с които изиграва важна роля за популяризирането на народната музика в модерния социален контекст.[4]
Намира, че мелодиите от Угърчин и района не са изградени върху седемстепенните музикални стълбици, а върху гами от пет тона, наречени в музиката пентатоника. Тази пентатонична основа им придава самобитна мелодия, която е любопитно явление в българската народна песен.[5]
Като фолклористка е една от първите български жени в Института по музикознание при БАН, член-основател на Международния съвет за народна музика към ЮНЕСКО.[6]
Райна Кацарова-Кукудова, Петко Стайнов, Анна Каменова и Петко Теофилов са едни от инициаторите за провеждането на Националния събор на българското народно творчество на всеки пет години от 1965 година.[7] В Копривщица улицата, която води към местността Войводенец, където се провежда събора, се нарича път „Райна Кацарова“.
Умира през 1984 г.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Райна Кацарова – Кукудова, Николай Кауфман – „Развитие на българската музикална фолклористика“
- Райна Д. Кацарова – Кукудова, асистентка в Еднографския музей и голяма познавачка и изпълнителка на старата ни народна песен. Членка на Международния комитет за запазване на народните танци. Съчинила и напечатила книгите „Коледарски песни“, (1932) „Родопски песни“ (1934), „Гайдите на един шуменски майстор“ (1936), „Копрившки гайди и гайдари“ (1937), „Чертици от музикалния живот на Копривщица преди освобождението“ – в сборник „Копривщица“ ІІ част, „Два белега на родопските помашки напеви“.[8] Сътрудница на редица наши и чужди списания и вестници и сборниците „Народни песни“, издавани от Министерството на просветата.[9]
- Лозанка Пейчева, Венцислав Димов, Гео Кукудов. С хоро и песен, с перо и слово. 120 години от рождението на Райна Кацарова (1901 – 1984) + CD. Симелпрес. 2021 г. ISBN 9786191831043
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Василев, Мирослав. „С хоро и песен, с перо и слово“: Две мултимедийни издания за етномузиколога Райна Кацарова. // bnr.bg/starazagora. 26 януари 2022. Посетен на 10 април 2022.
- ↑ Direkciamuzei.com. Личности. Посетен на 25 февруари 2022
- ↑ 100 години Райна Кацарова. // ceeol.com. Посетен на 10 април 2022.
- ↑ Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 341.
- ↑ Угърчинският пентатон – код през вековете. // Посетен на 25 ноември 2011.
- ↑ Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. София, Симелпрес, библиотека „Будилник“, 2014. с. 86.
- ↑ 17 000 души участваха в IX Национален събор в Копривщица. // Посетен на 3 април 2014.
- ↑ Сапунджиев, Е., съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Кукудова, Р. „Чертици от музикалния живот на Копривщица преди освобождението“. Т II. с 378 – 423. 1926 г.
- ↑ Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011
|