Приватизационни сделки в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Приватизационните сделки в статията са разгледани в рамките на прехода на България към пазарна икономика, обхващащ годините след 1989 г.

Към 2012 г. са приватизирани над 66% от държавните предприятия по балансова стойност от 1995 г. в България [1].

Приватизацията на промишлените предприятия се осъществява основно от Агенцията по приватизация и министерствата, а на търговските банки – от Банковата консолидационна компания, учредена специално за целта през 1992 г.

Според българското законодателство приватизацията е процес на раздържавяване, който се изразява в разпределяне на имуществото на държавните предприятия в акции и дялове и прехвърляне правото на собственост върху тези акции и дялове на физически и юридически лица с под 50 % държавно или общинско участие.

Приватизацията е сред главните цели на няколко правителства в периода след средата на 1990-те години.

Законът за преобразуването и приватизацията на държавни и общински предприятия (1992 г.) регулира принципите и процедурата, по която се извършва раздържавяването в България. Той регламентира методите и различните форми, под които местни и чуждестранни лица могат да участват в приватизацията. На базата на този закон правителството приема всяка година приватизационна програма, която включва приоритетните обекти и срокове за тяхната приватизация. Чуждестранните инвеститори могат да участват в приватизацията директно (като чуждестранно лице), чрез свой клон в страната или чрез местно лице. Плащането по приватизационните сделки може да бъде извършвано в местна или чуждестранна валута. Законът действа до 2002, след което е заменен със Закон за приватизация и следприватизационен контрол (2002 г.)

Форми на приватизация[редактиране | редактиране на кода]

Масова приватизация[редактиране | редактиране на кода]

Това е приватизация чрез инвестиционни бонове (безналични платежни средства). Право да придобиват инвестиционни бонове имат само български граждани, навършили пълнолетие. Участието в тази форма на приватизация може да бъде пряко или опосредено. Прякото участие се изразява в закупуване срещу инвестиционни бонове на акции от държавни предприятия, а опосреденото – във внасяне на инвестиционните бонове в капитала на приватизационен фонд, който от своя страна закупува акции от държавни предприятия. Приватизационните фондове действат под формата на холдинги.

Касова приватизация[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието тя се осъществява от Агенцията за приватизация или от съответното отраслово министерство. Процедурата започва с решение на съответния компетентен орган за приватизация на предприятието. С това решение се определя методът на приватизация (търг, конкурс или преговори с потенциални купувачи), срокът и условията, на които трябва да отговарят офертите. След приемане на офертите се извършва класиране и се определя потенциален купувач, след което с него се сключва приватизационен договор. Изпълнението на поетите с този договор задължения се контролира в продължение на определен период от време след сключването на договора. В касовата приватизация могат да участват при равни условия всички физически и юридически лица, включително и чуждестранни.

Поради някои специфики на касовата приватизация тя има определени разновидности.

Пулова приватизация е разновидност, при която предприятията, подлежащи на приватизиране се разпределят в групи (пулове) според отрасъла на промишлеността, към който се числят. Пример за пулова приватизация е описаната по-долу приватизация на електроразпределителните дружества през 2004 г.

Целевата приватизация е приватизацията на определени от Министерския съвет предприятия, средствата, от която се разпределят по специален ред, за определени цели – напр. за покриване на държавния дълг. При този вид приватизация не се допускат облекчените условия на разсроченото плащане.

Самият процес на приватизиране също така често е обект на критики, особено за корупция. По мнение на бившия главен прокурор на страната Никола Филчев само при управлението на правителството на Иван Костов са раздържавени активи на стойност 27 млрд. долара при приходи за държавната хазна от около 3 млрд. долара. Това мнение не отчита факта, че останалите 25 млрд. бяха в пасивите (загуби) на предприятията и новият собственик ги онаследява.[2][3]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Правителство на И. Костов[редактиране | редактиране на кода]

„Каолин“ АД[редактиране | редактиране на кода]

Държавното дружество е приватизирано през 2000 г. от „Алфа финанс холдинг“ на Иво Прокопиев. Дружеството към 2013 г. е най-голямата компания в Югоизточна Европа за добив и преработка на индустриални минерали. На 31 май 2013 г. официално е обявено приключването на сделката по продажбата на дружеството на немската „Кварцверке“.[4]

„Кремиковци“ АД[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. 71% от капитала на дружеството е закупен от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от $1 (по-късно фирмата се преименува на „Финметалс холдинг“ АД). В управлението на „Финметалс“ през 2004 г. влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал.

„Гранитоид“ АД (бивш завод „Васил Коларов“)[редактиране | редактиране на кода]

През 1997 г., заедно с концесиите за находищата за добив на варовик и клинкер, заводът е приватизиран, а 75 % от капитала му е закупен от германската фирма „Хайделберг Цимент“.

Правителство на С. Сакскобургготски[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. са сключени сделки с чуждестранни инвеститори за БТК, закупено от „Вива Венчърс Холдинг“ ООД, Виена, Австрия и за седемте електроразпределителни дружества, обединени в 3 пула: „Електроразпределение – Варна“ ЕАД и „Електроразпределение – Горна Оряховица“ ЕАД – закупени от „Е.ON Energie“ АG, Мюнхен, Германия; „Електроразпределение – Стара Загора“ ЕАД и „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД – закупени от „ЕVN“ АG, Виена, Австрия, и „Електроразпределение – Столично“ ЕАД, „Електроразпределение – София – Област“ ЕАД и „Електроразпределение – Плевен“ЕАД – закупени от ЧЕЗ[5].

Първо правителство на Бойко Борисов[редактиране | редактиране на кода]

Сред най-големите приватизационни сделки е тази за цигарените заводи „Булгартабак“.

Статистика и анализ[редактиране | редактиране на кода]

Анализ на касовата приватизация на държавните предприятия от 1993 до 2004 г. е направен от НСИ [6], като има и някои изводи за общинската и масовата приватизация.

В периода 01.01.1993 – 31.12.2004 г. са открити 5 280 процедури за приватизация. От всички приватизиращи ведомства Агенцията за приватизация е открила най-много (2119) процедури през изследвания период с почти изравнен брой на мажоритарни пакети акции/дялове и на обособени части. На второ място са откритите процедури от Министерството на икономиката – 1 683, от които 936 са за мажоритарни пакети акции. Следват Министерството на земеделието и горите – 622 открити процедури, Министерство на регионалното развитие и благоустройството – 362, Министерство на транспорта и съобщенията – 331 и Министерство на енергетиката и енергийните ресурси – 101. Останалите приватизиращи ведомства (Министерство на културата, Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката) са открили общо 62 процедури за раздържавяване[6].

Най-много сделки са сключени през 1999 г.– 1211 (23.4% ) на стойност 4 675 999 хил. лв., или 2 526 017 хил. щатски долара (при курс обменен курс 1,85 лв. за 1 щатски долар). Въпреки че през 2004 г. са сключени само 208 сделки, то договорените плащания, поетите и изплатени задължения и договорените инвестиции през тази година общо са 2 971 860 хил. лв.[6]

Основни купувачи на раздържавените предприятия са български физически или юридически лица – 2 432 с относителен дял 47%, и т.н. работническо-мениджърски дружества (РМД) – 1 436 или 27.8% от общия брой на купувачите. Работническо-мениджърската приватизация е най-силно застъпена в Министерството на икономиката, където собственици на бивша държавна собственост са станали 546 колектива, и в Министерството на земеделието и горите – 298 за периода 1993 – 2004 година. Чуждестранните купувачи са най-много (99) в Агенцията за приватизация и най-малко (1) в Министерството на транспорта и съобщенията[6].

Сключените 5 186 приватизационни сделки се разпределят по икономически дейности както следва: промишленост 1 625, търговия – 1170, земеделие и гори – 618, туризъм – 522, строителство – 520, транспорт – 384, енергетика – 182, култура – 55, здравеопазване – 52, отбрана – 47 и други – 11[6].

За 12-годишния период 1993 – 2004 г. са приватизирани 57,4% от дълготрайните активи, определени за раздържавяване, като най-активно е раздържавяването през 1997 г., когато се приватизират 32% (около 1/3) от всички дълготрайни активи за изследвания период[6].

Приходи от приватизацията[редактиране | редактиране на кода]

Приходите от приватизацията за периода 1993 – 2004 възлизат общо на 4 969 928 хил. лв., от които 1 797 884 хил. лв. (36,2%) в брой. Останалите 3 172 044 хил. лв. (63,8%) са във вид на други платежни инструменти (държавни облигации, компенсаторни записи, инвестиционни и компенсационни бонове). Около 65,0% от приходите са реализирани от Агенцията за приватизация. Министерството на икономиката е осигурило 20,3% от приходите на раздържавените предприятия, Министерството на регионалното развитие и благоустройството – 5,8%; Министерството на земеделието и горите – 4,8%, а всички останали приватизиращи органи – 4,1% от общия обем на приходите от приватизираните предприятия. По-голямата част от приходите са реализирани през 1999 и 2000 година, съответно 818 929 хил. лв. и 822 538 хил. лв.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]