Георги Ифандиев
| Георги Ифандиев | |
| български журналист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Георги Менелаев Ифандиев е български публицист, писател, телевизионен водещ.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 11 април 1950 г. в София. Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес УНСС).[1][2]
Започва работа по разпределение в тогавашното Държавно търговско предприятие „Филателия“. Бил е журналист на хонорар във вестник „Вечерни новини“, спортен журналист във вестник „Софийски новини“, издание на Агенция „София прес“, и коментатор във вестник „Футбол“, откъдето е уволнен в края на 1988 г. След 1989 г. работи във вестниците „Софийски вести“, „Вести“, „Демокрация“, „Подкрепа“, „Българска корона“, „Експрес“ и „Балканите днес“.[1][2]
През 1990 г. издава първия частен спортен вестник „Шампион“. През 1993 г. издава антикомунистическия вестник „Огледало“. От 2009 г. пише за електронната медия „Форумът“. Бил е тв водещ на публицистичното предаване „Между редовете“ по телевизия СКАТ и на предаването „Диагноза“ по кабелната телевизия Евроком България.[2]
Между 2002 и 2006 година издава поредицата от книги с антисемитски конспиративни теории „Сянката на Цион“. Поредицата се състои от пет части, разположени в осем тома (частите от III до V са по два тома всяка) и е посветена на еврейството, юдаизма, ционизма и тяхното влияние върху световната история.
В книгата си „Сянката на Цион“, част ІІІ, том 2, издадена през 2003 г., Ифандиев се позовава на статия, публикувана в списание „Тема“, брой 49 (62), 9 – 15 декември 2002 г. и изброява имена на българи, членове на масонски ложи. Сред тях е и Константин Тренчев, който през 2005 г. завежда гражданско дело за клевета срещу Ифандиев за твърденията, че Тренчев е масон, комунист, свързан с „Държавна сигурност“ и „псевдосиндикалист“. През 2008 година публицистът е осъден да заплати обезщетение от 15 хиляди лева и при последвалото изпълнително производство задължението му нараства до 32 хиляди лева, докато през 2016 година Тренчев се отказва от правата си, след като е получил едва 4,55 лева. Според самия Ифандиев присъдата се отразява тежко на материалното му положение през следващите години, тъй като в стремежа си да не изплати обезщетението систематично отказва платена работа.[3]
Междувременно Ифандиев завежда дело срещу България в Европейския съд по правата на човека, който преценява, че присъденото обезщетение е прекомерно, и му присъжда обезщетение от 2 хиляди евро за направени съдебни разноски.[3]
От есента на 2011 г. има собствен сайт. До смъртта му предаванията „Диагноза“ се излъчват в сайта му.
Умира на 20 юни 2024 г.[4]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Би-боп-а-лула или историята на рокедрола“, том 1, Издателство „Гутуранов и син“, София, 1992.
- „Би-боп-а-лула или историята на рокедрола“, том 2, Издателство „Гутуранов и син“, София, 1994.
- „Книга на фактите, рекордите и куриозите“, част I, под псевдонима Дъглас Уейн, ИК „Огледало“, София, 1995.
- „Книга на фактите, рекордите и куриозите“, част II, под псевдонима Дъглас Уейн, ИК „Огледало“, София, 1996.
- „Сянката на Цион“, част I, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002.
- „Сянката на Цион“, част II, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002.
- „Сянката на Цион“, част III, том 1, ИК „Огледало“, София, 2003.
- „Сянката на Цион“, част III, том 2, ИК „Огледало“, София, 2003.
- „Сянката на Цион“, част I, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2003.
- „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2005.
- „Сянката на Цион“, част IV, том 1, ИК „Огледало“, София, 2005, три издания
- „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2005.
- „Сянката на Цион“, част IV, том 2, ИК „Огледало“, София, 2005.
- „Сянката на Цион“, част V, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
- „Сянката на Цион“, част V, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
- „Сянката на Цион“, част I, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
- „Сянката на Цион“, част I, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
- „Спомени за изгубения живот“, том 1, Издателство „VirtuaWorx“, София, 2007.
- „Чудовището“, Продължение на „Спомени за изгубения живот“, ИК „Огледало“, София, 2009.
- „Името на звяра“, Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2010.
- „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011.
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия – бремето на 3000 години“, ИК „Огледало“, София, 2004 г., второ издание 2008.
- Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколи от разпитите на Кръстьо Раковски в НКВД“, ИК „Огледало“, София, 2009.
- Филип Корсо – „Денят след Розуел“, Том 1 и 2, ИК „Огледало“, София, 2009.
- Джефри М. Смит – „Семената на измамата“, Издателство „Оргон“, София, 2012.
- Джим Марс – „Терористичният заговор“, Издателство „Дилок“, София, 2010.
- Милтън Уилям Куупър – „И видях… сив кон“, ИК „Огледало“, София, 2011.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 „Коментаторът Георги Ифандиев: В ефир ми се счупи столът и изкарах предаването като на клекало“, Blitz.bg, 26 януари 2006 г.
- 1 2 3 4 „Георги Ифандиев – журналист, тв водещ“ [неработеща препратка] // Events.bg
- 1 2 Дело Ифандиев срещу България (Жалба №14904/11) (PDF) // hudoc.echr.coe.int. Министерство на правосъдието на Република България, 2019. Посетен на 30 август 2024.
- ↑ Скръбна вест! Отиде си един от най-известните родни журналисти
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Личен блог на Георги Ифандиев
- Диагноза с Георги Ифандиев // Поддържан от него сайт след закриване на предаването му
|
