Георги Ифандиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Ифандиев
български журналист
Роден
11 април 1950 г. (69 г.)

Георги Менелаев Ифандиев е български журналист, писател и телевизионен водещ.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ифандиев е роден на 11 април 1950 година в град София. Завършил е Висш икономически институт „Карл Маркс“ (днес УНСС).[1][2]

Започва работа по разпределение в тогавашното Държавно търговско предприятие „Филателия“. Бил е журналист на хонорар във в. „Вечерни новини“, спортен журналист във в. „Софийски новини“, издание на Агенция „София прес“, и коментатор във в. „Футбол“, откъдето е уволнен в края на 1988 година. След 1989 работи във вестниците „Софийски вести“, „Вести“, „Демокрация“, „Подкрепа“, „Българска корона“, „Експрес“, „Балканите днес“.[1][2]

През 1990 година издава първия частен спортен вестник „Шампион“. През 1993 година издава антикомунистическия вестник „Огледало“. От 2009 година пише за електронната медия „Форумът“. Бил е тв водещ на публицистичното предаване „Между редовете“ по телевизия СКАТ и на предаването „Диагноза“ по кабелната телевизия Евроком България.[2]

От четири години поддържа мултимедията "ДИАГНОЗА с Георги Ифандиев" на адрес: diagnosa.net

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Би-боп-а-лула или историята на рокедрола“, том 1, Издателство „Гутуранов и син“, София, 1992.
  • „Би-боп-а-лула или историята на рокедрола“, том 2, Издателство „Гутуранов и син“, София, 1994.
  • „Книга на фактите, рекордите и куриозите“, част I, под псевдонима Дъглас Уейн, ИК „Огледало“, София, 1995.
  • „Книга на фактите, рекордите и куриозите“, част II, под псевдонима Дъглас Уейн, ИК „Огледало“, София, 1996.
  • „Сянката на Цион“, част I, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002.
  • „Сянката на Цион“, част II, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002.
  • „Сянката на Цион“, част III, том 1, ИК „Огледало“, София, 2003.
  • „Сянката на Цион“, част III, том 2, ИК „Огледало“, София, 2003.
  • „Сянката на Цион“, част I, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2003.
  • „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2005.
  • „Сянката на Цион“, част IV, том 1, ИК „Огледало“, София, 2005, три издания
  • „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2005.
  • „Сянката на Цион“, част IV, том 2, ИК „Огледало“, София, 2005.
  • „Сянката на Цион“, част V, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
  • „Сянката на Цион“, част V, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
  • „Сянката на Цион“, част I, том 1, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
  • „Сянката на Цион“, част I, том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006.
  • „Спомени за изгубения живот“, том 1, Издателство „VirtuaWorx“, София, 2007.
  • „Чудовището“, Продължение на „Спомени за изгубения живот“, ИК „Огледало“, София, 2009.
  • „Името на звяра“, Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2010.
  • „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия – бремето на 3000 години“, ИК „Огледало“, София, 2004 г., второ издание 2008.
  • Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколи от разпитите на Кръстьо Раковски в НКВД“, ИК „Огледало“, София, 2009.
  • Филип Корсо – „Денят след Розуел“, Том 1 и 2, ИК „Огледало“, София, 2009.
  • Джефри М. Смит – „Семената на измамата“, Издателство „Оргон“, София, 2012.
  • Джим Марс – „Терористичният заговор“, Издателство „Дилок“, София, 2010.
  • Милтън Уилям Куупър – „И видях… сив кон“, ИК „Огледало“, София, 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за