Беседа:Георги Ифандиев

Стари

Моля да ме извините, ако не спазвам правилата за писане в беседа, за пръв път ми е. Искам само да споделя, че според мен текст от този тип е недопустим в обективна енциклопедия:

"Дори такива бастиони на комунистическата пропаганда като вестниците "Труд" и "168 часа" се пропукват и споменават книгите на Ифандиев." --Gmanoilov 19:55, 20 септември 2005 (UTC)

Прав си! Изискването за неутралност е задължително. Но няма как да наложиш някому да пише в друг стил. Очевидно писалият счита, че е добре, той иначе нямаше да го напише. Ако за теб не е добре, може веднага да цъкнеш и да редактираш самата статия, стилово, фактологически, всякак. Фактологически, в смисъл да добавяш факти, не да махаш. Също - не е допустимо да се копипейстне (свали с OCR или препише буквално) отнякъде, освен ако няма разрешение. Трие се веднага, без обсъждане.

На беседите се обсъждат въпроси, за които има неяснота, или разнобой в източниците, за да се приеме най-доброто. --ИнжИнера 20:23, 20 септември 2005 (UTC) Стабилен Stable

Благодаря за инструкциите и обяснението! Аз знаех, че мога директно да редактирам текста, но не ми се искаше да преформулирам думите на друг стилистично. Използвах беседата, за да обърна внимание на баш-редакторите на енциклопедията (тези, врели и кипели в стила й) дали пък не е добре да се помисли за промяна на онова изречение. Аз все още не смятам, че имам достатъчно опит в писането, за да взема сам решение дали да променя написаното от друг автор... особено когато не се касае за факти, а за оценки и квалификации. --Gmanoilov 21:06, 20 септември 2005 (UTC)

Добре дошъл и от мене! Нямай никакви притеснения да редактираш коя да е страница! От една страна, авторството на статиите е общо, като целта (на всички съавтори) е да се направи най-добрата, най-неутралната и енциклопедична статия. От друга страна, при изпращане на текст, всеки редактор се съгласява автоматично "неговата писмена работа да бъде променяна без ограничения". Третото е, че всички версии се пазят и биха могли да се възстановят. Оценки не би трябвало да даваме ние, само факти (премахваме оценките или ако някой значим учен/политолог е дал важна оценка, тя се посочва като негова). Затова смело редактирай, коригирай и неутрализирай, където сметнеш, че трябва. Поздрави. --Петко 21:23, 20 септември 2005 (UTC)

Можеш да го редактираш стилистично! Даже има нужда, защото стилът е съвсем неенциклопедичен и далече от неутралността. Аз бих поправил, ама ме спира една проста причина - така статията ме кефи. Аз оправям стила и фактологията на статии, които ме нервят. Ако за Ифандиев те нерви в този вид, щракай смело и оправяй. Само гледай да не сгънеш стила в обратна посока, за да не изправяме след теб. Това е, добре дошъл и се захващай. Иначе така ще си стои, прелестно е просто! --ИнжИнера 08:20, 21 септември 2005 (UTC) Стабилен Stable

Неутрализация

Като човек, който няма и идея от дадената личност, ми се струва, че статията може да изглежда не съвсем неутрална.

• Някои неща са пълна фикция (неща за октомври 2005, като текстът е въведен на 13 септември)
• други твърдения са малко странни - министърът да ходи на Славейков да сплашва, че то толкова книжарници има в цяла България, нищо няма да постигне на Славейков (би трябвало да иде в печатницата). Нека да се дадат източници, за да не изглежда като слух или журналистическа измишльотина. Да не би да е "пропуснато" да се напише, че книгата е била забранена заради открити явни клевети или по други причини?
• Ако това за политиците и посолството на Израел е вярно, те са направили официално изявление и трябва да се представи и тяхната гледна точка. Ако някой само "подозира", че те са упражнили натиск, не можем да го предоставяме като че ли е факт.
• Може ли да се кажат поименно кои са тези "представители на казионната литературна критика", които го смятат за "антисемит номер едно"? Сигурно ще можем да прочетем и съответно добавим техните различни гледни точки.

Понеже не съм в България и съм страничен наблюдател, може и да бъркам, за което предварително се извинявам. Ако някой има възможност да представи допълнителни източници и гледни точки, различни от неговата, моля да го направи. --Петко 07:21, 21 септември 2005 (UTC)

Текстът ми изглежда много (само)рекламен, пълен с недоказани твърдения за "популярността" на предаването и книгите на Ифандиев. --Vladko 06:23, 5 февруари 2006 (UTC)

Каква е цената на едно дълбоко законспирирано ченге, за да се покаже по комунистическите медии и да говори, уж срещу вината на Евреите? Цената е много висока и тя е да клеветиш и най-вече да оклеветиш Българския Цар. Явно мечтата на ДС беше, да се оклевети Царя, за да се остави народа без надежда и да изплува тинята на повърхността с пълна сила и то за дълго време, както и стана. Сега всеки негодник може да спекулира за месия и да повлече към бездната хиляди наивни души. .Последиците от това мероприятие на ДС, тепърва ще доведе до ужасяващи последици. Клеветниците се възползваха, че Царя зае една времена длъжност,ограничена от комунистическо законодателство, за да се опита да провре България към членството и в НАТО и ЕС, а агентурата на ДС, въоръжена с много пари и създадените от нея медии, жестоко го оклеветиха.Оклеветиха го, дори без да сравнят направеното от неговото с това, което направиха предишните правителства. Не го сравниха, защото, би трябвало предишните управници да бъдат вкарани в затвора, за извършеното от тях. Оклеветиха го, без да отчитат и саботажите, които му спретнаха. Възползваха се от това, че не бе разрешено да бъдат де-комунизирани бившите комунистически държави, по съображение на победителите в студената война, за се прехвърли и този недостатък на негова сметка .Отгоре на всичкото разбрах, че Ифандиев, има нахалството да създава анти-клеветническа лига.Такава наглост, може да има само агент на ДС. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 82.199.199.167 (беседа • приноси) .

"Съмишленици и симпатизанти смятат книгите на Ифандиев за класика, като предлагат да бъдат изучавани в училище." - предполагам, става въпрос за специализирани училища? --Vladko 07:04, 14 декември 2006 (UTC)

Георги Ифандиев - антисемит ли е?

Според книгите му излиза, че да! В английското уики има раздел "antisemitic people". Дали Ифандиев не трябва да бъде включен там? Да направим ли раздел и в нашето както е в английското? --Предният неподписан коментар е направен от Mars (беседа • приноси) .

Има ли някъде изявление на Ифандиев, че е антисемит, че ще си позволяваш да го категоризираш така фриволно? --Mantis 04:17, 12 декември 2006 (UTC)

По принцип не одобрявам такива категоризации (Националисти, Антисемити, ...), защото често са двусмислени. Най-добре е възгледите му да се отразят в статията, където това може да стане по-прецизно. --Спас Колев 08:02, 12 декември 2006 (UTC)

На практика обаче някои хора се самокатегоризират за „националисти“ и е ценно да се знае кои са, понеже напоследък думата често се премята из публичното пространство. За „антисемит“ нямам данни някой да се е самообявил, ако се появи, ще напишем. И тая дума се премята. --ИнжИнера 08:29, 14 декември 2006 (UTC) Стабилен Stable

Мисълта ми е, че нещата са толкова размити, че губят смисъла си. Наскоро гледах една книжка за Стоян Чомаков, където през два реда срещаш „националист“. В същото време човекът е писал за сближаването със сродния турски народ (това е 1861 година). Ако ще го слагаме в една категория с Волен Сидеров, по-добре да няма категория... --Спас Колев 09:29, 14 декември 2006 (UTC)

Твоето не е мисъл, а опит за изместване и хептен доразмиване. Да не кажа, че предумишлено се правиш на шантав! Май не ти изнася националистите да се знаят поименно, а не по нечии подмятания!

Въобще няма грам значение какво пише в книгата ЗА Стоян Чомаков, това си е нечие частно мнение. Обаче, ако той е писал „аз съм националист“ - слагаме го веднага в националисти. Точно като фашистите и комунистите - те са такива, гордеят се и публично изтъкват, че са. Писали са: „Моля да бъда приет в редовте на Партията...“ Ако (попълни име) е писал или, за сегашните, е казал в интервю „Аз съм антисемит“ - слагаме го. Откъде накъде му отнемаш правото на самоопределение? --ИнжИнера 09:54, 14 декември 2006 (UTC) Стабилен Stable

Хубаво, де, а като не е знаел купешки приказки? Казал е, че се е венчал за народа, това брои ли се? --Спас Колев 10:16, 14 декември 2006 (UTC)

Няма как да ги е знаел, защото те са от по-късно. Обаче нечията оценка за него, че по сегашните понятия е националист, може да се внесе именно като нечия оценка. А за Ифандиев - той знае думите, няма защо някой друг да му ги слага в устата. С думи си вади хляба. --ИнжИнера 10:28, 14 декември 2006 (UTC) Стабилен Stable

Според част от изказаните по-горе мнения излиза, че Хитлер не е антисемит, а Менгеле е обикновен лекар. Вени Марковски 12:17, 15 декември 2006 (UTC)

И лекар не е, защото не се е самоопределил като такъв, а друг му е написал дипломата. --Спас Колев 12:48, 15 декември 2006 (UTC)

По случай празниците ще ти напиша забележката в мека форма: ******те, ********те и ******те заставайте в общата редица, отзад, предимства нямате. И не си въобразявайте, че имате правото да сочите някого с пръст и да му слагате епитети. Благодаря за проявеното разбиране. --ИнжИнера 13:00, 15 декември 2006 (UTC) Стабилен Stable

Въпрос към „модераторите“ на иначе общия текст

Раздел „Библиография“ не би ли следвало да отговаря на „References“, т.е. там се добавят препратки използвани в самата уики статия, не библиографията на въпросната личност. (вж. например: http://en.wikipedia.org/wiki/H._G._Wells) 129.206.21.183 12:27, 12 март 2009 (UTC)

Питам защото се опитах да добавя цитат, където човекът казва, че пише 'безплатно и свободно' за някаква си електронна медия, но скоропостижно беше изтрит. Разбира се, поставих го при външните препратки, след като явно не му е мястото при библиографията на автора. 129.206.21.183 12:46, 12 март 2009 (UTC)

Преместен текст от основната статия

Премествам този текст, защото вече три месеца никой не дава информация за източниците, а текстът изглежда като да е copy & paste отнякъде. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 10:53, 29 май 2012 (UTC)

Журналистическа дейност

Георги Ифандиев започва работа по разпределение в тогавашното ДТП „Филателия“.^{[източник?]} Твърди, че с връзките от работата си в отдел „Реклама“ на предприятието и с „филателен рушвет“ успява да се докопа до длъжността „кореспондент“ на твърд месечен хонорар от 50 лева във в. „Вечерни новини“.^{[източник?]} Преди това изпраща информации за нови пощенски марки по пощата. След като започват да ги публикуват, 4 години сътрудничи на икономическия и културния отдел на вестника. По-късно става щатен спортен журналист във в. „Софийски новини“ („Sofia News“), издание на Агенция „София прес“, и коментатор във в. „Футбол“. След промените през 1989 г. е работил във вестниците „Софийски вести“, „Вести“, „Демокрация“, „Подкрепа“, „Българска корона“, „Експрес“ и „Балканите днес“.^{[източник?]} От май 1990 г. заедно със съдружници започва да редактира и издава първия частен спортен вестник „Шампион“.^{[източник?]} През 1993 г. заедно с друг съдружник - Пламен Анакиев, издава свободния антикомунистически двуседмичен вестник „Огледало“. Заради яростната му антикомунистическа позиция литературният и кинокритик Георги Дряновски определя, че единица мярка за антикомунизъм е ифандий.^{[източник?]} Един от издателите на неговите книги Пламен Анакиев твърди, че според много от читателите им така трябва да се нарича и единицата мярка за ерудиция.^{[източник?]}

Ифандиев бе водещ на публицистичното предаване „Между редовете“ по Национална телевизия Скат. То представляваше тридесетминутен преглед на утрешната преса. Дългият петъчен вариант на „Между редовете“ включваше и участието на гости. В рамките на 55 минути авторът обсъждаше със своите събеседници актуални теми от живота на съвременното българско общество. Характерно е с това, че водещият не кани известни личности от областта на политиката. Ифандиев отделя голямо внимание на дейността на лица от еврейски произход.^{[източник?]} За да избегне подозрението в антисемитизъм, той ги нарича „ционисти“, „хазари“ и др.^{[източник?]} Предаването „Между редовете“, което Георги Ифандиев започва да води на 4 април 2005 г., e сочено като пример за систематична пропаганда на нетърпимост и внушаване на етническа нетолерантност. Мария Стефанова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ) обявява в „Преди всички“ по БНР, че СЕМ има сериозни основания да проведе задълбочен мониторинг на неговото предаване.^{[източник?]} Мониторингът приключва със заключението, че обвиненията са без основание.^{[източник?]} През април 2006 г., възмутен от прокомунистическите речи на лидери на учредената от телевизия СКАТ политическа партия "Атака" (Волен Сидеров, Велизар Енчев) и от редакционната политика на медията, обявява, че напуска. Ръководителите се съгласяват да му предоставят пълна свобода на словото^{[източник?]}. Половин година по-късно, в нарушение на дадената дума и споразумението за пълна свобода на мненията, заради критиките му към политическа партия "Атака" и към някои водещи в медията, свързани с Държавна сигурност, предаването му е свалено от екран (31 октомври 2006 г.).^{[източник?]} От 10 май 2007 Ифандиев води предаването „Диагноза“ по кабелната телевизия „Евроком-България“. Схемата на предаването е сходна с тази на „Между редовете“, прегледът на утрешния печат е заменен от публицистични коментари на актуалните събития и на исторически факти. В петъчните издания Ифандиев кани гости, с които обсъжда разнообразни обществено-политически, исторически и други теми. След като „Диагноза“ се превръща в любимо предаване на извънредно много зрители, на 24 октомври 2008 г. новият собственик на „Евроком-България“, пловдивският олигарх и член на ръководството на БСП Георги Гергов го сваля от екран.^{[източник?]} Две седмици по-късно предаването е възстановено. Но по нареждане на изпълнителния директор на телевизията Иван Чомаков — бивш депутат от СДС и кмет на Пловдив, на 12 ноември 2008 г. „Диагноза“ окончателно е извадена от програмата на „Евроком-България“.^{[източник?]} Журналистите и медиите мълчат.

От януари 2009 пише 'напълно доброволно и безплатно' за електронната медия „Форумът“ (http://forumat-bg.com/).^{[източник?]} Очаква се през април 2011 г. да заработи собственият му електронен всекидневник "Диагноза с Георги Ифандиев". Влизането в него ще става срещу месечен абонамент от 2 лева.^{[източник?]} От 20 юни 2011 г. възстановява предаването "Диагноза с Георги Ифандиев" в ефира на НКТ "Евроком" - София. Съобщава, че това е станало с ходатайството на неговия приятел Николай Колев-Босия.^{[източник?]} Предаването върви на живо всеки понеделник и петък от 20:30 часа. В него за първи път от 20 години гостува политическият затворник Петър Гогов, а от шест лета - Янко Янков, провъзгласен от "Амнести Интернешънъл" за политически затворник № 1 на комунистическия режим у нас и № 3 в Европа.^{[източник?]} Последното предаване "Диагноза" е на 13 февруари 2012 г. Тогава Ифандиев за пореден път разкрива част от тайните управници на света и начина, по който те заробват човечеството. А гостът му - Благой Алексиев (Брайън Алекс), емигрант в САЩ, разказва как е бил отровен с уран 238 от агенти на Моссад, КГБ и ДС.^{[източник?]} И рисува мащабната картина на агресията на секретната световна власт за редуциране на човечеството. На 16 февруари 2012 г., под влияние на министър-председателя Бойко Борисов и под натиска на Съвета за електронни медии (СЕМ), наложил наказание от 5000 лева на "Евроком", собствениците на телевизията свалят предаването от програмата на медията.^{[източник?]} Остава единствено сайтът "Диагноза с Георги Ифандиев", който той сам поддържа (http://www.diagnosa.net).

Литературна дейност

Първата му книга е озаглавена „Би-боп-а-лула или историята на рок-енд-рола“. Тя се появява през есента на 1992 г. и се радва на голям успех. На представянето ѝ свирят и пеят Георги Минчев, Петър „Пеци“ Гюзелев и Петър Цанков от „Щурците“, Иван „Вачо“ Милев от „Бъндараците“, Дечо Чипилов, Александър „Пинго“ Кипров и други „стари муцуни“ на българския рок. Две години по-късно излиза и вторият том на тази книга.^{[източник?]}

Вторият двутомник на Ифандиев е компилацията „Книга на фактите, рекордите и куриозите“. Тя е подписана с псевдонима Дъглас Уейн, тъй като той смята, че творбите от български автори са по-трудно продаваеми.^{[източник?]}

След 2002 г. Георги Ифандиев пише редица книги, посветени на истинската история, които някои определят като занимаващи се със световната еврейска конспирация.^{[източник?]}

Първата част на „Сянката на Цион“ излиза през 2002 г., впоследствие претърпява още две издания.^{[източник?]} Тя има претенциите да бъде фундаментално изследване на зародиша и развитието на ционизма, на неговото влияние върху историята на света през последните повече от два века. Осемтомният труд е основан на стотици хиляди страници текстове (вж. академичното позоваване и справочния апарат в края на всяка книга), открити {цитират се стотици автори, като са посочени източниците с име на автора, заглавие, място и дата на издаването, страница, а често пъти и връзката за намиране на източника в интернет}, обработени и ситематизирани от автора.^{[източник?]} Той си поставя за цел изграждането на стройна хронологична историческа версия, както и на подробен политико-социален разрез и анализ на събитията в съвременната летопис на човечеството. След появата на втората част, с книгата се заема издателска къща „Огледало“.

Следващата му книга, „Световното правителство: Каква е цената на човечеството?“ е един от бестселърите {многократно присъства в класациите на книжарската верига „Хеликон“ и на в. „Труд“, понякога с по две заглавия едновременно} на 2005 г.^{[източник?]} Двата тома са продадени в десетхиляден тираж.^{[източник?]} Георги Ифандиев излага своята версия за атентатите в САЩ от 11 септември 2001 г. Вторият том е смятан дори от университетски преподаватели (проф. Милен Семков, н.с. Стоян Трендафилов за най-сериозния историко-политологически труд, излизал у нас през последните десетилетия {изказват мненията си по време на представяне на книгите пред стотици свидетели}.^{[източник?]}

В епилога на книгата „Сянката на Цион“, част III, том 2, се твърди, че премиерата на част III, том 1 в книжарница „Писмена“ в Националния дворец на културата, е прекъсната и забранена под натиска на политици и посолството на Израел, като за това има повече от сто и петдесет свидетели, сред тях Петър Гогов, Пламен Анакиев, Никола Алтънков.^{[източник?]}

Георги Жеков, водещ на предаването „Безкомпромисно“ на националната телевизия СКАТ, посвещава една емисия на книгите на Георги Ифандиев. В нея самият автор се самоопределя като публицист, защото за него писател е нещо високо, което смята, че все още не е заслужил.^{[източник?]}