Георги Минчев (музикант)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Минчев.

Георги Минчев
проект на паметника на Георги Минчев, автор Красимир Кръстев-Ломски
проект на паметника на Георги Минчев, автор Красимир Кръстев-Ломски
Информация
Роден
Починал
Стил блус рок, блус, психеделичен рок, рокендрол, хард рок, поп-рок, поп
Инструменти вокали, китара
Активни години 1965 – 2000
Музикален издател Балкантон
GMP
Свързани изпълнители Бъндараците
Щурците
Сребърните гривни
Стари муцуни
Развигор Попов
Бисер Киров
Уебсайт Сайт на Георги Минчев, поддържан от Васко Кръпката и приятели

Георги Минчев е известен български поп- и рокпевец. През 90-те години е популярен като фронтмен на супергрупата Стари муцуни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София през 1943 г. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Като студент печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев и Богомил Гудев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“ и струнен квартет „Димов“.

Пее от началото на 60-те години. Възпява биреното шише (турско бирено шишенце от международния влак Букурещ – Истанбул) с песента „Няма бира“. Той е един от основоположниците на българската рокмузика (заедно с Бъндараците). През 1967 г. работи с Щурците, а през 1968 – 1969 г. със Сребърните гривни. По това време пее кавъри на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Най-известните песни на Георги Минчев от ранното му творчество са „Бяла тишина“ (с която печели Мелодия на годината и Първа награда на фестивала „Златният Орфей“), „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“.

Механичното пиано на Георги Минчев. Експонат от Националния политехнически музей, София.

Минчев заминава да следва телевизионна режисура в IAD Брюксел и я завършва през 1977 г. Записва малко известни в България песни на френски език. След завръщането си работи в Радио „София“ и Българска телевизия. Бил е водещ на конкурсите „Песни на седмицата“, „1 до 5“ и „Младежкия конкурс за забавна песен“. Нашумява отново с песента „Блажени години“, чиято музика е кавър на американска кънтри-мелодия. През тези години Георги Минчев изпява и химна „Българският рок“. Така се казва и дебютният му албум, издаден през 1987 г.

След демократичните промени се превръща в площаден певец, бард на демократичните промени. Заедно с Петър Гюзелев създава групата „Стари муцуни“ през 1991 г. В нея членуват още и Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Георги Марков. Формацията участва на фестивала в Ла Рошел през 1992 г., а през 1994 г. издава албума си „Бира, секс и рокендрол“. Хитове стават песни като „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“ и „Гадже бонбон“.

През 1998 г. с Развигор Попов създават групата „Полезни изкопаеми“. През 2000 г. Георги Минчев издава албум на френски език, със свои песни, които са слабо познати в България. Музикантът умира от рак през февруари 2001 г. Завещава китарата си на Васко Кръпката, който от своя страна прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Георги Минчев в Созопол.

В чест на Георги Минчев и неговото наследство за българската рокмузика, всяка година се провежда рок-фестивал „Цвете за Гошо“ в София, на сцената в Южния парк, но през първите години се провеждаше пред царския дворец. В рамките на два или три дни на сцената се изявяват десетки български рокгрупи, сред които обикновено присъстват начинаещи млади групи, както и различни формации на неговите стари приятели като Васко Кръпката, Милена, „Стари муцуни“ и др.

Улица в столичния квартал „Редута“ носи името на Георги Минчев. Певецът е и герой на кратка поема, написана в негова памет, част от стихосбирката VIP от Иво Казар.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Сингли и EP[редактиране | редактиране на кода]

  • Сребърни ята – 1969 (EP)
  • Детелина – 1972 (EP)
  • Палома Бланка – 1975 (сингъл)
  • Рокендрол – 1980 (сингъл)

Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България