Любомир Дойчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Дойчев Колев
BASA 25K-1-138-2-Zmei Gorianin i Liubomir Doichev-Sofia-01.07.1943.jpg
Змей Горянин и Любомир Дойчев в София, 1 юли 1943 г.
Псевдоним Пурпурин, Людски, Лад, Ладан, Булавка, Остен, Темид и много други
Роден 30 януари 1909 г.(1909-01-30)
Починал 26 януари 1991 г. (на 81 г.)
Професия писател
Националност българин

Любомир Дойчев Колев е български писател от XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 януари 1909 година в Русе. В 1926 година завършва педагогическото училище в Ямбол. В 1933 година завършва Дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС). Работи като чиновник в софийската Кооперативна централа „Напред“ в София в периода 1928 - 1935 година. След това до 1950 година работи в Ючбунарската популярна банка, а до 1969 година завежда културния отдел в Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз.[1]

Литературна дейност[редактиране | редактиране на кода]

От 1932 до 1934 година е редактор на седмичното хумористично приложение на земеделския вестник „Пладне“. Участва в литературния сборник „Ведрина“, 1934 година, „Сигнали“, 1935 година и „Жар“, 1936 година. Член е на редакцията на вестник „Горчив смях“ в 1936 година. Работи в серия детски издания: от 1936 до 1939 година е редактор на месечното приложение за деца и юноши на вестник „Железничарски подем“, от 1938 до 1939 година седмичното детско-юношеско вестниче „Барабанче“, от 1943 до 1944 година списание „Прозорче“.[1]

Снимка на Змей Горянин и Любомир Дойчев сред ученици в Самоков, 1942 г.

След Деветосептемврийския преврат от 1962 до 1969 година е главен редактор на списание „Лов и риболов“. Сътрудничи на вестниците „Час“, „Морска заря“, „Мисъл и воля“, „Съвременник“, „Кормило“, „Хоровод“, „Вестник на жената“, „Славейче“ и други. Известен е със своите изследвания върху делото на Васил Левски.[1]

Дойчев членува в Българската комунистическа партия. Обявен е за заслужил деятел на Българския ловно-рибарски съюз[1].

Умира в 1991 година. От 1999 г. улица в Ямбол носи неговото име. Баща е на актрисата Ванча Дойчева и на биолога Румен Дойчев.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Глутница хора“ (поема, 1933, 1944)
  • „Весели истории за деца и юноши“ (1934, 1943)
  • „Мед и жило“ (хумористични стихотворения, 1935)
  • „Човеци между човеци“ (стихове, 1937)
  • „Да пестим. Пиеска в 1 д.“ (1938)
  • „Иманярска треска. Весели случки за деца и юноши“ (1938)
  • „Палавниците от кантона. Весели случки за деца и юноши“ (1938, 1947)
  • „Шарена градина” (стихове за деца, 1938)
  • „Смешен свят” (1940)
  • „Влакът с ранените” (1941)
  • „Трите овчарчета. Да пестим” (сборник пиеси за деца, 1942)
  • „Шишко и Слабишко. Весели случки и приключения” (1942)
  • „Кладенецът на чудесата” (разкази, 1943, 1947)
  • „Левски в светлина. Лични спомени и отзвуци от спомени. Извори за биография” (1943)
  • „Лудориите на Минчо, Кринчо и Маринчо” (1943)
  • „Горски съд” (приказка, 1947)
  • „Чудният сън” (приказка, 1947)
  • „Гаргушка -Чрногушка” (приказка в стихове, 1946)
  • „Хвъркатото мишле” (разкази за диви бозайници и птици, 1962)
  • „Войводата и знаменосецът. Панайот Хитов и Васил Левски” (очерк, 1963)
  • „Баташката чета” (1964)
  • „Броеницата на подвига” (1965)
  • „Манифестът на свободата” (1967)
  • „Разговори за дивеча” (разкази, 1967)
  • „Горски дом” (повест, 1968)
  • „От Петрошани до Бузлуджа. По случай 100 години от похода на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър” (1968)
  • „Осмият вълк” (едноактна пиеска, 1969)
  • „По пътеките на Апостола” (очерци, 1971)
  • „Знаменосецът на свободата. Очерково-документално животоописание на В. Левски по случай 100 г. от гибелта му [1873-1973]” (1973)
  • „Бунт в гората” (приказки за деца, 1974)
  • „Хайдушка чета. Документален очерк за войводите Тодор Банчев и Бейко Гайданов” (1976)
  • „Уточнявания по някои въпроси на Априлското въстание” (1977)
  • „Сподвижници на Апостола” (1981)
  • „Сподвижнички на Апостола” (1984)
  • „Спомени за Левски” (1990)[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Любомир Дойчев. // Литературен свят. Посетен на 16 ноември 2015.