Димитър Тишин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя. За революционера на ВМОРО вижте Димитър Краев (революционер).

Димитър Тишин
български писател
Димитър Тишин 
Роден: 16 март 1913 г.
Починал: 7 юни 1992 г. (79 г.)

Димитър Тишин е литературният псевдоним на Димитър Тодоров Краев.

Димитър Тишин е роден на 16 март 1913 г. в село Тича, Котленско. На 14-годишна възраст заболява от менингит и загубва слуха си. Тогава е бил в 3-ти прогимназиален клас и, макар и глух, продължава образованието си в столарското училище в град Котел.

През 1934 г. постъпва на лечение в София в Александровска болница. Там се среща с проф. Ст. Белинов и заедно с учители от софийското училище за глухонеми и група глухонеми младежи основават Дружество на глухонемите в България, на което е избран за секретар.

През 1938 г. заради дейността му е предложен от директора на американския в-к „World telegraph“ за награждаване от Международния съюз на глухонемите.

Работи като сътрудник на вестник „Заря“, редактира отделни броеве на вестник „Без слух и говор“. Издава 2 книги: „Глухонеми“ – повест (1936), с предговор от Дора Габе, и „Роден край“ – пътепис (1947), предговора на която е писан от Ангел Каралийчев.

Носител на „Народен орден на труда“ – сребърен и златен, за неговата активна обществено-политическа дейност. Умира на 7 юни 1992 г.