Джон Биско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Биско
John Biscoe
английски мореплавател и изследовател
Роден
Починал
1843 г. (48 г.)
Националност Флаг на Великобритания Великобритания

Джон Биско (на английски: John Biscoe) е английски антарктически мореплавател и изследовател.

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Енфийлд, Мидлсекс, Англия. През март 1812 г., на 17-годишна възраст постъпва във флота и участва във войната през 1812-1815 г. срещу САЩ. След войната става капитан на търговски кораб и посещава Индия и Централна Америка.

Експедиции в Антарктика (1830-1834)[редактиране | редактиране на кода]

През 1830 г. китоловната компания "Самюъл Ендърби & синове" назначава Биско за ръководител на експедиция, която има за цел търсенето на нови ловни територии в Южния океан. За тази цел са оборудвани два кораба.

Първа експедиция (1830-1832)[редактиране | редактиране на кода]

През 1830-1832 г. извършва околосветско плаване в антарктически води. След като посещава Южните Сандвичеви о-ви и се убеждава, че там няма тюлени, флотилията продължава на изток. В края на януари 1831 г. корабите пресичат Южната полярна окръжност около нулевия меридиан и продължават на изток, като ту се приближават ту се отдалечават от плаващите ледове. На 27 февруари 1831 г. английските моряци виждат на юг черните върхове на планини, издигащи се над снежната покривка. Откритата от тях земя е назована Земя Ендърби (70°00′ ю. ш. 51°00′ и. д. / 70° ю. ш. 51° и. д.), а най-високия връх Биско (1860 м). На борда на корабите започват да се появяват първите признаци на скорбут и Биско се насочва към Хобарт в Тасмания, където презимува, преди да замине обратно към Антарктика.

В началото на 1832 след извършването на ремонт на корабите експедицията продължава околосветското си плаване в антарктически води. В района на 80° з.д. Биско и спътниците му отново пресичат Южната полярна окръжност. На 16 февруари, на североизток от Земя Александър I е открит остров Аделейд (67°12′ ю. ш. 68°30′ з. д. / 67.2° ю. ш. 68.5° з. д.). След това на север, на 17 и 18 февруари 1832 са открити о-вите Биско (66°00′ ю. ш. 66°00′ з. д. / 66° ю. ш. 66° з. д.), а бреговете зад тях – п-ов Палмер (72°30′ ю. ш. 63°00′ з. д. / 72.5° ю. ш. 63° з. д., в южната част на п-ов Земя Грейъм).

Биско става третият човек (след Джеймс Кук и Фадей Белингсхаузен), който преминава на юг от Южната полярна окръжност. През януари 1833 г. експедицията се завръща в Лондон. За награда за своите открития Биско получава големи златни медали от Лондонското и Парижкото географско дружество.

Втора експедиция (1833-1834)[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1833-1834 Биско предприема втора експедиция към Антарктида, която се проваля поради влошеното му здравословно състояние.

Последни години (1834-1843)[редактиране | редактиране на кода]

След оттеглянето си от компанията "Самюъл Ендърби & синове" Биско отново става капитан на търговски кораб и извършва няколко плавания до Индия и Австралия.

Умира в морето през 1843 година на 49-годишна възраст по време на плаване от Тасмания до Англия.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

връх (открит през 1929 от Ялмар Рисер-Ларсен) (66°12′ ю. ш. 51°23′ и. д. / 66.2° ю. ш. 51.383333° и. д.) на Земя Ендърби в Антарктида;
острови (66°00′ ю. ш. 66°00′ з. д. / 66° ю. ш. 66° з. д.) край северозападните брегове на Антарктическия п-ов в Антарктида;
два британски кораба.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Трешников, А. Ф., История открытия и исследования Антарктиды, М., 1963, 36-38.